О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 31.05.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  259 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлена като неоснователна молба за отмяна или намаляне на наложена глоба от наложилия я съд и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател адв. И. П. обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е счел за неоснователна молбата и я е оставил без уважение, тъй като по делото била наложена глоба на процесуалния представител адвокат П., а не на дружеството и в тази връзка молбата с правно основание  чл. 92 от ГПК е подадена именно от адвокат П. в качеството й на пълномощник, което е видно от подписа, положен накрая на молбата. Счита, че процесуалният представител на страната по никакъв начин не е нарушил реда в залата и че налагането на глобата в максимален размер е неоправдано и тя следва или да бъде отменена или намалена. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и вместо това отмени изцяло наложената глоба или я намали до минималния размер от 50 лв.

Ответната по частната жалба страна не е подала в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С определение, държано в о.с.з. на 06.03.2018г. по гр. д. № 1281/13г. на СлРС съдията-докладчик е наложил по реда на чл. 89 от ГПК глоба в размер на 300 лв. на адвокат И.П., мотивирана с непристойното поведение на последната.

На 12.03.2018г. до първоинстанционния съд е подадена молба по чл. 92 от ГПК за отмяна или намаляване на наложената глоба. Молбата е подадена от „АСФА“ ООД, гр. Стара Загора – ответник по гр.д. № 1281/13г. на СлРС, чрез адвокат И.П..

С атакуваното определение съдът е счел молбата за неоснователна, тъй като глобата е наложена на адвоката като физическо лице, а не на дружеството-страна в производството, поради което я е отхвърлил.

Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Страна в материалното правоотношение, свързано с наложената глоба, е лицето, на което тя е наложена – адвокат И.П.. Единствено за нея възниква това парично притезание, тъй като на нея е възложена тежестта от заплащането на сумата. Тъй като действията на страната-ответник по делото – „АСФА“ ООД, гр. Стара Загора /чийто процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК е адв. П./, не са санкционирани от съда, за дружеството не се поражда отговорност за заплащане на глобата.

Молбата за отмяна или намаляване на наложената глоба е подадена от лице, което не е носител на материалноправното задължение.

Същата е подадена своевременно и приложена към гр.д. № 1281/13г. на СлРС, но е подписана от адв. И.П. в качеството й на пълномощник, тъй като в антетната част, където, съгласно изискванията на ГПК при сезиране на съда, се указва подателят, тоест – лицето, чиито права се упражняват посредством тази молба, и за такъв еднозначно е посочено “АСФА“ ООД гр. Стара Загора, като И.П. е номинирана само като процесуален представител, а не като самостоятелен носител на субективното право.

Поради това правилно искането е счетено за неоснователно, тъй като правният субект, който го е направил, не е адресат на определението по чл. 89 от ГПК и на него задължение за заплащане на глоба не е възлагано.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и  не следва да се уважава, а обжалваният акт – да се потвърди.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10291/22.05.2018г. на адвокат И.П.,*** против определение № 1167/02.05.2018г. по гр.д. № 1281/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1167/02.05.2018г. по гр.д. № 1281/13г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: