О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 07.06.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 277 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което са присъдени на ответника разноски по прекратено поради отказ от иска производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не ставало ясно с кой акт са присъдени, искането на било направено своевременно, разноските били късно доказани, а и били в завишен размер по отношение на адвокатския хонорар, което той не успял да забележи по-рано, тъй като съдът не го уведомил. Моли да се отмени определението и да се отхвърли искането на ответника за присъждане на разноски, или те да бъдат определени като прекомерни в размера си от 600 лв.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че съдът правилно е присъдил разноските по делото и моли частната жалба да се остави без уважение.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Производството по гр.д.№245/2018г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Ц.Т.И. – частния жалбоподател, против  ТУ-София, „Факултет и колеж“, гр. Сливен. При размяната н акнижа е постъпил писмен отговор от ответника чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с който е взето становище по допустимостта и основателността на иска, направени са доказателствени и процесуални искания, направено е искане за отхвърляне на иска и присъждане н аразноски. С писмена молба, подадена лично от ищеца преди първото с.з. той е направил отказ от иска. В о.с.з. на 26.04.18г. ищецът е заявил, че поддържа искането, ответникът е потвърдил претенцията си за присъждане на направените разноски, като е представил списък и доказателства за реалното им извършване. Съдът е прекратил производството по делото с определение, държано в същото с.з., което е влязло в сила. С него не се е произнесъл по искането за разноски, което за повторно е било отправено от ответната страна към него с писмена молба от 30.04.18г., ищецът е изразил становище по нея, като е посочил, че разноски не дължи по изложени в три пункта съображения. Не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С атакуваното определение от09.05.18г. СлРС е присъдил на ответника разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, като се е мотивирал подробно и е отговорил навсяко от наведените от ищеца възражение.

Въззивният съд счита, че атакуваното определение е правилно.

Без значение е, че в антетната част то е наречено „разпореждане“, а в диспозитивната "определение“ – характерът на съдебния акт се определя от съдържанието му и не се променя от погрешното изписване на наименованието.

В случая са били налице предпоставките по чл. 78 ал. 4 от ГПК, при които за ответника се поражда правото да получи присъждане на направените разноски по делото. Производството е прекратено при условията на пълен отказ от иска след образуване на делото и след размяната на книжата между страните. Не се установява ответникът да е дал повод за завеждането на иска. Той е направил съдебни разноски за адвокатски хонорар, което е доказано с надлежни доказателствени средства. Искането е направено своевременно, още с отговора на исковата молба, представен е и списък с разноските. Ищецът не е правил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

При това положение няма никаква правнообосновима причина да му се откаже присъждане на разноските в посочения размер, а инвокираните доводи не издържат критика. Те са правилно анализирани и преценени от първостепенния съд и въззивната инстанция няма да ги преповтаря.

Що се отнася до възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК – спрямо него е настъпил ефектът на ранната преклузия и не може да бъде направено пред въззивната инстанция. Адвокатското пълномощно и договорът за ППС са представени с отговора на исковата молба, преди подаване на молбата за отказ от иска. Списъкът на разноските е представен в о.с.з., на което ищецът е присъствал и не е направил възражение. По-късно, след повторната милба за присъждане на разноски, съдът отново му е дал възможност за становище и той отново не е поискал редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение. Документите, намиращи се във физическите предели на делото са били достъпни за него по всяко време и запознаването с тях е негов процесуален ангажимент. Отговорността за процесуалната пасивност на ищеца не може да се възлага върху съда, който е осъществил законовите си правомощия в съответствие с правилата на ГПК.

Така частната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.Т.И., против определение № 6953 от 09.05.2018г. по гр.д. № 245/18г. на СлРС   като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6953 от 09.05.2018г. по гр.д. № 245/18г. на СлРС.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: