О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.06.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 284 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от Д.П.Г., ЕГН ********** *** против разпореждане № 5840 / 17.04.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4181/2017г. по описа на същия съд, с което е разпоредено да не се зачита действието на подаденото с вх. № 22508/21.11.2017 г. възражение.

         Посочва се ; че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано. По аналогичен случай друг състав на РС – Сливен бил приел, че депозираното пред него възражение е породило действие. По това дело жалбоподателят посочва, че след като му е бил удължен срокът за представяне на доказателства за датата, на която е получи покана за доброволно изпълнение е поискал писмено от ЧСИ да му представи исканите доказателства и е уведомил съда, че няма възможност да пътува до София и лично да си набави търсените доказателства.

         Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и да се продължат съдопроизводствените действия.

         Депозиран е отговор на частната жалба от К.Ю.П., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на жалбоподателя да изпълни разпореждането на съда. Моли се жалбата да не бъде уважена.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.4181/2017 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 2734/05.09.2017 г. На 21.11.2017 г. било депозирано възражение от жалбоподателя за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение. На 22.11.2017 г. съдът се разпоредил в едноседмичен срок от получаване на съобщението длъжникът да представи доказателства от изпълнителното дело кога са му връчени заповедта за незабавно изпълнение и поканата за доброволно изпълнение. Съобщението било получено на 04.12.2017 г. от жалбоподателя ( срокът му е изтичал на 11.12.2017 г. включително). На 07.12.2017 г. била депозирана молба от жалбоподателя за продължаване на срока. С разпореждане от 08.12.2017г. срокът бил удължен с две седмици ( до 25.12.2017 г. , съответно първия работен ден – 28.12.2017г. ). На 28.12.2017 г. жалбоподателят депозирал нова молба , в която посочил, че е поискал от ЧСИ да му изпрати нужните документи, но той не бил отговорил. Поискал съдът служебно да изиска справка от ЧСИ. С разпореждане от 08.01.2018 г. бил продължен срока за представяне на документи с две седмици ( до 10.01.2018 г. включително). С разпореждане от 19.03.2018 г. било указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да посочи номер на изпълнителното дело и име на ЧСИ. Той бил предупреден, че при неизпълнение на указаното възражението му ще бъде върнато. Съобщението било получено от него на 26.03.2018 г. Срокът е изтекъл на 02.04.2018 г., но жалбоподателят не изпълнил указанията на съда – не посочил номер на изпълнителното дело и име на ЧСИ.

Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателя на 19.04.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 26.04.2018г.  в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.414 ал. 2 от ГПК възражението се прави в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. В настоящия случай предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена по  реда на чл. 417 от ГПК, тя е връчена на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. В тежест на длъжника е било при депозиране на възражението за недължимост на сумата да представи доказателства, кога е бил уведомен за задължението за да се прецени наличието на хипотезата по чл. 414 ал. 2 от ГПК. Въпреки многократно удължавания срок, както и дадените изрични указания за посочване на номер на изпълнителното дело и име на ЧСИ за да може съдът служебно да извърши справка, жалбоподателят нито е представил нужните доказателства, нито е уведомил съда за името на ЧСИ и номера на изп.дело. По този начин той сам се е поставил в положение възражението му за недължимост на задължението да бъде оставено без уважение. Действията на РС – Сливен са правилни и законосъобразни и като такива не следва да се отменят.

С оглед на изложеното, депозираната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Д.П.Г., ЕГН ********** *** против разпореждане № 5840 / 17.04.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 4181/2017г. по описа на същия съд, с което е разпоредено да не се зачита действието на подаденото с вх. № 22508/21.11.2017 г. възражение.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: