О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 19.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ         

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№285 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Р.С.В. против Определение №1451 от 29.05.2018г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№2142/2018г. по описа на съда, с което е оставено без разглеждане като недопустимо възражението на Р.В. против действията на ДСИ за удържане на сума от 100лв. преди изтичане срока за доброволно изпълнение по изп.д.№415/2018г. по описа на СИС при СлРС.

            Жалбоподателката на първо място посочва, че е във връзка с възражението е подала и молба за правна помощ, която не й е уважена. Моли съда първо да й назначи процесуален представител, който да се срещне с нея и след разговор да я представлява във връзка с възражението й. Посочва, че вземанията на взискателя по изпълнителното дело са надлежно обезпечени от присъдено й обезщетение по адм.д.№15/2015г. на АдмС – Сливен и адм.д.№13609/16г. на ВАС. Посочва, че търпи вреди от неправомерно наложеният й запор от ДСИ. По изпълнителното дело не й бил назначен процесуален представител, не й била дадена възможност да се яви пред ДСИ , не бил спазен 14-дневния срок преди налагането на запора; не била призована за съдебно заседание по делото пред СлРС и не й била изпратена от съда бланка по утвърден образец с възражение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            На 03.05.2018г. по изп.д.№415/2018г. по описа на СИС при СлРС със страни: взискател Министерство на правосъдието и длъжник Р.С.В., понастоящем в Затвора в гр.Сливен, е подадено възражение до СлРС и до СлОС срещу действията на ДСИ по из.д.№415/18г. с посочено основание чл.414-415 ГПК. Във възражението са изложени изцяло оплаквания от действията на съдебния изпълнител, свързани с налагане на запор върху нейно вземане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, както и невръчване на заповед за изпълнение.

            Възражението е изпратено от ДСИ, както на СлРС, така и на СлОС.

            По възражението в СлРС е образувано процесното ч.гр.д.№2142/2018г., по което районният съдия е изискал от ДСИ копие от заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.д.№415/2018г.

            Видно от отговор на ДСИ, изп.д.№415/2018г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Административен съд – Сливен на 17.01.2017г. по адм.д.№15/2015г. на АдмС – Сливен въз основа на влязло в сила Решение №136/28.09.2015г. относно осъждането на Р.С.В. да заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

            С обжалваното Определение №1451/29.05.2018г. по ч.гр.д.№2142/2018г. СлРС е оставил възражението на длъжника Р.С.В. без разглеждане, като недопустимо, като е приел, че е неприложима разпоредбата на чл.414 от ГПК.

            Препис от определението е връчено на Р.В. на 01.06.2018г.

            Частната жалба против него е подадена на 07.06.2018г. по пощата.

            След служебно извършена от настоящия състав справка в деловодството на СлОС, се установи, че процесното възражение, изпратено и до СлОС, е образувано във възз.гр.д.№248/2018г. по описа на СлОС. По това дело на жалбоподателката Р.С.В. е допусната правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска защита, като й е назначен адвокат – адв.Р. К.за осъществяване на процесуално представителство. По делото е подадена уточняваща жалба от адв.К.на възражението/жалбата против действията на ДСИ по изп.д.№415/2018г. на СИС при СлРС на 14.06.2018г.

            С Решение от 15.06.2018г., СлОС по гр.д.№248/2018г. се е произнесъл по същество по подаденото възражение/жалба на длъжника Р.С.В. против действията на ДСИ по изп.д.№415/2018г. във връзка с налагане на запор на вземанията на Р.В., като е оставил жалбата без уважение.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Подаването на възражение по реда на чл.414 от ГПК, в утвърдения от МП образец и с действието по чл.415 от ГПК, се прилага единствено и само в случаите на проведено заповедно производство въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или по чл.417 от ГПК.

В случая, такова производство против длъжника В. не е провеждано. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.д.№415/2018г. по описа на СИС при СлРС е издаден в резултат на проведено надлежно административно производство по реда на АПК пред Административен съд и въз основа на влязъл в сила съдебен акт – Решение №136/28.09.2015г. по адм.д.№15/2015г. на АдмС – Сливен.

Именно, защото не се касае за заповедно производство, няма издадена заповед за изпълнение срещу В. и затова и такава не й е връчена от ДСИ. По тази причина не й е връчена от съда, издал изпълнителния лист /това всъщност е АдмС – Сливен, а не СлРС/ и бланка на възражение по чл.414 от ГПК по образец.

            Правилно и законосъобразно, районният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.414 от ГПК и подаденото до него възражение не е такова по смисъла на чл.414 от ГПК. С оглед на това, правилно възражението е оставено без разглеждане от СлРС, като недопустимо. Частната жалба против акта на СлРС е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.

            Следва да се посочи и че в производството по ч.гр.д.№2142/2018г. не се провежда открито съдебно заседание, за което да бъде призована жалбоподателката.

            Извън това, следва само да се отбележи, че в резултат на служебно извършена справка, съдът констатира, че въпросното възражение е образувано в дело в СлОС и надлежно разгледано като жалба против действията на ДСИ, каквото всъщност е /а не възражение по чл.414 от ГПК/, като е постановен и съдебен акт по съществото на жалбата/възражението.

Във връзка с направеното с жалбата искане за допускане на правна помощ, следва да се посочи, че с оглед разпоредбите на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателката и с оглед очевидната неоснователност на частната жалба, съдът ще остави искането без уважение. Следва да се посочи, че в производството по в.гр.д.№248/2018г. на СлОС по повод същото възражение и оплакване е предоставена правна помощ на Р.В. чрез назначаване на адвокат, който е осъществил процесуално представителство на жалбоподателката, поради което е абсолютно неоправдано в настоящото производство, образувано по жалба с предмет въпросното възражение да се предоставя отново правна помощ, при очевидната неоснователност на частната жалба и безспорната неприложимост на разпоредбата на чл.414 от ГПК при липса на развито заповедно производство против В..

Друг е въпросът относно процесуалното представителство на В. в хода на самото изпълнително производство. По това искане обаче е компетентен да се произнесе единствено съдебният изпълнител, до който следва и да бъде отправена молбата на жалбоподателката – длъжник. Въззивният съд не е компетентен по този въпрос.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.С.В. за предоставяне на правна помощ в производството по обжалване на Определение №1451 от 29.05.2018г. по ч.гр.д.№2142/2018г. по описа на Сливенски районен съд.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р.С.В. частна жалба против Определение №1451 от 29.05.2018г. по ч.гр.д.№2142/2018г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.