О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

гр. Сливен, 21.06.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 290 описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба против  разпореждане, с което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че за задължението си е узнал в началото на м. 05.1018г., тъй като след прекратяването на брака му с влязло в сила решение на 14.12.2015г. той е напуснал семейното жилище на 01.06.2015г., до м. септември 2017г. е пребивавал в гр. A., а след това се установил да живее в с. П., общ. Котел, тоест – след 01.06.2015г. не е бил на адреса, не е ползвал услугите на дружеството и затова не дължи сумите по заповедта. Освен това заявява, че не са му били надлежно връчвани никакви книжа по ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС, включително уведомление за издадената заповед за изпълнение, а ако са били връчени на бившата му съпруга М.К., тя не му ги е предавала. С оглед всичко изложено иска, на основание чл. 419 от ГПК да се отмени разпореждането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, представя доказателства и иска да бъдат допуснати до разпит трима смидетели относно факта на напускането на семейното жилище, че не е  ползвал имота и кога е узнал за издадената заповед.

Ответникът по частната жалба е подал в законовия срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Съдът след като се запозна с делото, констатира, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Подадено е било до СлРС от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане от 26.06.2017г. съдът е уважил заявлението и е разпоредил издаване на заповед срещу длъжника – частен жалбоподател в това производство. На същата дата – 26.06.2017г. по ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС е издадена заповед № 2041 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която, при спазване на предвидените в ГПК процедури, е била връчен ан адлъжника по реда на залепяне на уведомление по постоянния му адрес на 05.07.2017г.

Настоящата частна жалба, входирана на 14.05.2018г. в деловодството на СлОС е против разпореждането, с което е уважено заявлението, но това разпореждане, съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от ГПК, не подлежи на обжалване от страна на длъжника в хипотезата на уважаване на искането – то може да се обжалва единствено от заявителя, когато заявлението му не е уважено /изцяло или отчасти/.

Частният жалбоподател се позовава на възможността, предвидена в чл. 419 ал. 1 от ГПК, но тя урежда обжалване на уважително разпореждане само по отношение на молбите за незабавно изпълнение, тоест – когато е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, какъвто настоящият случай не е.

С оглед изложеното длъжникът не разполага с правнорегламентирана възможност да атакува разпореждането на СлРС от 26.06.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК чрез частна жалба и подадената такава се явява недопустима.

Като остави без разглеждане частната жалба, съдът следва да прекрати недопустимото производство и присъди на ответната по частната жалба страна направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., с оглед представените с отговора доказателства и съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП

Ръководен от горното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 2910 от 14.05.2018г., подадена от А.М.П. против разпореждане от 26.06.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3074/2017г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 290/2018г. по описа на  Сливенски окръжен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА  А.М.П. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив направените по делото разноски в размер на 100 лв.

 

 

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

       Ч.ГР.Д. № 3074/2017Г. по описа на СлРС ДА СЕ ИЗПРАТИ НА СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на процедурата по администриране на възражение по чл. 423 от ГПК, вх.№ СД-05-01-2909/14.05.2018 г., подадено от А.М.П. против заповедта за изпълнение, съгласно указанията в определение № 291/15.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 241/2018г. на слОС.

 

        След администриране и надлежно окомплектоване на възражението по чл.423 от ГПК, същото своевременно да бъде върнато на СлОС за разглеждане и произнасяне.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: