О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.06.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 296 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Т., пълномощник на С.К.К., ЕГН ********** *** против определение № 102/09.05.2018г. на Котелския районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 156/2018г. по описа на същия съд, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №107/04.04.2018 г.

         Посочва се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение е боло по реда на чл. 414 от ГПК, а не по реда на чл. 414а от ГПК и съдът не е следвало да извършва действия по разпоредбата на чл. 4141а от ГПК. Моли се да се отмени обжалваният акт и да се присъдят деловодни разноски.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от М.Б.Г. ЕГН ********** ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че е било депозирано възражение по реда на чл. 414а от ГПК, че претенцията на заявителя е неоснователна, тъй като цялото задължение е вече платено. Страната посочва, че баща му е платил на заявителя сумата от 350.00 лв. по договор за правна защита на 18.02.2016г., на 22.02.2016 г. по Български пощи му е била преведена сумата от 300.00лв, след което в присъствието на двама свидетели, в гр. Елхово ответникът е платил 150.00лв и последно през м. април 2017 г., в гр. Бургас доплатил 200.00лв.

         Моли се да се отхвърли жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Котел е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.156/2018 г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 107/04.04.2018 г. На 18.04.2018 г. било депозирано възражение от длъжника, в което било посочено, че „претендираната сума е платена, за което имам доказателства и свидетели“. С разпореждане № 337/18.04.2018 г., съдът приел подаденото възражение и било указано на заявителя, че може в тридневен срок да подаде становище по него. Разпореждането на съда било получено от заявителя на 24.04.2018 г., но в 3 дневен срок не постъпило становище от страната. На 09.05.2018 г. било постановено обжалваното определение, с което била обезсилена издадената заповед, тъй като заявителят не бил депозирал становище по възражението в указания му срок.

От представената пред настоящата инстанция справка е видно, че на 22.02.2016 г., ответникът по жалбата е бил превел на жалбоподателя сумата от 300.00 лева.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 14.05.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 21.05.2018г. (п.к.) в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.414а от ГПК длъжникът, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл.412 т. 8 от ГПК , може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението. Т.е. задължително първо условие за провеждане действието на разпоредбата на чл. 414а от ГПК е задължението да е изплатено след получаване на поканата от длъжника в двуседмичния срок от връчване на заповедта. В случая длъжникът във възражението си не е твърдял, че е изпълнил след връчването му на заповедта за изпълнение. Възражението е в смисъл, че поначало, отпреди издаването на заповедта за изпълнение не дължи, тъй като е платил. В тази насока са и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, които сочат евентуално плащане извършено още през 2016 г. Налице е хипотезата на чл. 414 от ГПК, в който случай не се прилагат разпоредбите на чл.414а ал. 3 и 4 от ГПК.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС - Котел за продължаване на съдопроизводствените действия по него съобразно разпоредбите на чл.415 от ГПК.

С оглед изхода на процеса ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 215.00 лева, от които 15.00 лева държавна такса и 200.00 лева адвокатско възнаграждение.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 102/09.05.2018г. по ч.гр.д.№ 156/2018г. на Котелския районен съд, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №107/04.04.2018 г., като неправилно и незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него съобразно разпоредбите на чл.415 от ГПК.

 

         ОСЪЖДА М.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплати на С.К.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 215.00 лева, от които 15.00 лева държавна такса и 200.00 лева адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: