О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 26.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Мартин Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 298 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

         

Образувано е по частна жалба, подадена от М.Д.Х., чрез  процесуалният й представител – адв. Е.Х., против определение № 1418/28.05.2018 г. по гр.д. № 3084/2016г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение № 195/08.03.2018 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че с решението по делото съдът е уважил претенцията на жалбоподателката и определението, с което е отказано изменение на опревелението в частта за разноските е необосновано и незаконосъобразно, засягащо и тази част от решението.  Съдът е приел, че ответниците не са дали повод за завеждането на делото, а обстоятелствата, отразени в исковата молба, са останали недоказани и освен това съдът е приел, че искането е било насочено само срещу първоначалните двама ответници. Изводите на съда относно разпределянето на разноските, са необосновани и незаконосъобразни и са в нарушение на разпоредбите на чл. 798 ал. 1 и ал.2 от ГПК. Заплатените от ищеца такси , разноски по производството и  адвокатсо възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от иска. В настоящия случай искът е уважен изцяло. В отговорите си всички ответници, без Н.К., са оспорили предявения иск.  При тези обстоятелства съдът е следвало да присъди на ищцата на правените разноски, подробно описани в представения списък, и да не уважава исканията на ответниците  за присъждане на техните разноски.  Съдът е приел, че в случая е спорна администрация за уреждане на отношенията между собствениците на имот и правото на притежателя на сграда в чужд имот да ползва част от този имот. Установено е, че между ищцата и собствениците на имота е имало спорове относно ползването на част от двора от ищцата. Твърденията на ответниците, че при нужда са предоставяли достъп до двора на ищцата за извършване на определени действия, не могат да бъдат ценени като недаване на повод за завеждане на дело. Абсолютно несъстоятелни са доводите на съда, че искът по начало бил недоказан и неоснователен, но той бил уважен за да се избегнат по-нататъшни спорове между страните.  Обективирано е решение, с което искът е уважен и с оглед на този резултат следва да бъде решен и въпросът за правото на разноски. Поради изложеното се иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде решен спора по същество, като бъде отменено решението в частта, с която в полза на ответниците са присъдени съдебни разноски и да бъдат присъдени в полза на ищцата разноските за първата инстанция в размер на 405лв. Претендират се разноски за въззивното производство.

Постъпил  е писмен отговор на тази частна жалба от ответниците В.М.К., Г.П.К. и С.П.К., чрез процесуалният им представител – адв. Й.Д., в който отговор се заявява, че претенциите на ищцата изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Излагат се съображения, че тези ответници нямат никакво отношение между  конфликтите между ищцата и ответницата П.Р., в резултат на които е образувано и делото. Тези ответници не са възпрепятствали по никакъв начин ищцата да ползва и обслужва имота си. В обобщение се иска да бъде потвърдено определението на районния съд  и се претендират разноски за въззивното производство.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата и делото, намира следното: С решение № 195/08.03.2018 г. по гр. д. № 3084/2016 г. на СлРС е определен на основание чл. 64 от ЗС  на М.Д.Х., като собственик на сграда № 3 в ПИ с идентификатор № 67338.512.133 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 429 кв.м., находящ се в ***********, съсобственици на който ПИ са П.И.Р., Г.П.К., В.М.К. и С.П.К. , а Н.П.К. си е запазила право на ползване върху 1/3 ид.ч. от 1`/2 от него, режим на ползване на ПИ, както следва: ползване на площ от 22,7 кв.м. за достъп до сградата с идентификатор І 67338.512.133.3, формирано от пътека с ширина 2 м. по дължината на ограждащите стени на тази сграда, към двора на ответниците, която зона достига до входа на  пристроеното към сградата складово помещение, която площ за достъп е защрихована от вещото лице М.З.Д. на скицата, представляваща приложение № 1 на допълнителното й заключение, което е изготвено по делото и се счита за неразделна част от решението. Със същото решение е осъдена М.Д.Х. да заплати на П.И.Р. направените по делото разноски в размер на 350лв., както и е осъдена да заплати на Г.П.К., В.М.К. и С.П.К. направените от тях разноски в размер на 150.00лв. за всеки от тях.

В срока за обжалване е била депозирана молба за изменение на решението в частта за разноските и по тази молба съдът е постановил обжалваното определение, като я отхвърлил като неоснователна. Изложените в определението мотиви не се споделят от настоящата инстанция. След като е била уважена претенцията на ищцата за разпределение на правото на ползване на имота, то съобразно правната уредба на нея се дължат и направените в производството разноски, а ответниците следва да понесат своите така, както са ги направили. Изцяло несъстоятелни са доводите в определението, които отразяват субективното виждане на докладчика, без да намират опора в закона. Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде допуснато изменение на постановеното решение, като то бъде отменено в частта за разноските и вместо това бъде постановено ново, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата претендираните от нея разноски в първоинстанционното  производство.

 

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

          ОТМЕНЯ Определение № 1418 от 28.05.2018г., постановено по гр.д.№ 3084/2016г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на М.Д.Х. да бъде изменено в частта за разноските решение №  195 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 3084/2016 г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №195 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 3084/2016 г. на Сливенски районен съд,  в частта относно разноските, както следва:

 

ОТМЕНЯ Решение 195 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 3084/2016 г. на Сливенски районен съд, в частите  с които  е отхвърлено като неоснователно искането на М.Д.Х. да й бъдат присъдени разноски по делото, в частта, с която е осъдена М.Д.Х. да заплати на П.И.Р. направените по делото разноски, както и в частите, с които е осъдена М.Д.Х. да заплати на  Г.П.К., В.М.К. и С.П.К. направените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА П.И.Р.  ЕГН ********** *** Г.П.К. ЕГН ********** *** В.М.К. ЕГН ********** *** С.П.К. ЕГН ********** *** да да платят на  М.Д.Х. ЕГН ********** *** сумата от 405 / четиристотин и пет/ лева, представляваща направени разноски по делото. 

         

ОСЪЖДА П.И.Р.  ЕГН ********** *** Г.П.К. ЕГН ********** *** В.М.К. ЕГН ********** *** С.П.К. ЕГН ********** *** да да платят на  М.Д.Х. ЕГН ********** *** сумата от  15.00 лева, представляваща направените разноски за настоящото производство.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: