О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.07.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 317 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от юриск. М., пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД  , със седалище и адрес на управление *********против определение № 188/27.04.2018г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№ 171/2018г. по описа на същия съд в частта, с която са присъдени деловодни разноски на ответника по делото Е.С.Е. в размер на 700.00 лв., от които 300.00 лв. по заповедното производство и 400.00 лв. за районен съд.

         Страната посочва, че с молба № 2369/24.04.2018 год. е направил възражение на осн.чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответника предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Въпреки това искане съдът не бил изложил мотиви във връзка с наличието на фактическа и правна сложност на спора, а с обжалваното определение неправилно, недопустимо  и необосновано бил приел, че гр.дело № 171/2018 год. е с голяма фактическа и правна сложност и присъдил завишени разноски  сторени от ответника.неправилно съдът бил присъдил 300 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство, тъй като то било едностранно производство и длъжникът можел просто да подаде възражение по предоставената от съда бланка без да е необходимо същото да бъде обосновано. Тъй като длъжникът не бил изготвил възражение по чл. 412 т. 9 от ГПК, а е депозирал предоставеното му от съда възражение, следва обоснования извод, че не е ползвал каквато и да е правна помощ по ч.гр.дело № 1780/2017 год. и гр.дело № 171/2018 год. освен от проведеното на 27.04.2018 год. открито съдебно заседание. Освен това ответникът не бил представил писмен договор с клиента, от който да се установи размера на заплатеното възнаграждение нито по гр.дело № 171/2018 год., нито по ч.гр. дело № 1780/2017 год.Страната счита, че не е дължимо заплащането на адвокатско възнаграждение по заповедното производство, тъй като не е било осъществено процесуално представителство. Моли се в обжалваната част определението да бъде отменено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото производство.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. П., пълномощник на ответника Е.С.Е., с който жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна. Страната счита жалбата за недопустима, тъй като същата следва да се разглежда като молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК, с която се иска изменение на определението в частта му за разноските, по която РС –Нова Загора е следвало да се произнесе. Едва след това ако ищецът бил недоволен от постановеното определение, същият имал право да го обжалва пред по-горна инстанция. Във връзка с това се моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима и жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноските по настоящото производство.

На второ място страната намира жалбата за неоснователна. Посочва, че по делата са приложени договори за правна защита и съдействие, в които е отразен размера на уговорения хонорар, начина на плащане – в брой, както и че сумите от 400.00 лв. за исковото и 300.00 лв. за заповедното производство а заплатени в брой. По делата били приложени и списъци с разноските. Разноските се дължали на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК.

На следващо място страната посочва, че не е установила с молбата от 24.04.2018 год. на жалбоподателя да е било направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Това възражение било направено с настоящата частна жалба, явявало се преклудирано и не следвало да се разглежда. От друга страна това възражение било неоснователно, тъй като страната била заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., което било близко до минималния размер, а именно 305.60 лв. заплатеният хонорар и по заповедното производство не бил прекомерен, а е бил минимален за такъв вид дела. Моли се да се постанови определение, с което да се отхвърли частната жалба като неоснователна и жалбоподателят да бъде осъден да заплати деловодни разноски. Моли на жалбоподателя да не бъдат присъждани разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е било депозирано заявление от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника по жалбата. Във връзка с това била издадена Заповед № 6 за изпълнение на парично задължение по чл. 400 от ГПК на 02.01.2018год. На 18.01.2018 год. било депозирано възражение от длъжника Е. чрез пълномощника му адв. П. за недължимост на претендираното задължение. С възражението бил представен договор за правна защита и съдействие между Е. и адв. П., според който договореното възнаграждение по заповедното дело е било в размер на 300.00 лв. Същото следва да се плати в брой и била платена сумата от 300.00 лв. Страната била приложила списък по чл. 80 от ГПК.

Във връзка с дадените указания от съда за установяване на вземането заявителят /жалбоподател в настоящото производство/ предявил иск с цена на иска 1 081.68 лв. с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК, вр.чл. 500 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД. По депозираната искова молба не бил представен отговор  от ответника Е..

На 24.04.2018 год. била депозирана молба от жалбоподателя за даване ход на делото , в която страната посочва, че в случай, че ответникът представи списък с разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. В съдебно заседание на 27.04.2018 год. ответникът бил представляван от пълномощника си адв.П., който заявил, че предявеният иск е недопустим, тъй като между същите страни и същия предмет на иска тече друго производство пред РС – Стара Загора, което е обявено за решаване. Във връзка с това РС – Нова Загора прекратил производството по делото и присъдил деловодни разноски на ответника по иска. При определяне на разноските РС – Нова Загора се съобразил с представения договор за равна защита и съдействие по гражданското дело, което е била договорена и заплатена сумата от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 25.05.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 22.05.2018г. (п.к.) в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал. 3 от същия текст определението за разноски може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Законодателят е предвидил спорът за разноските между страните да се разглежда на две инстанции. Първата инстанция се явява съдът, който е постановил акта, с който са определени разноски, а втора инстанция е въззивният съд. В случая жалбата е следвало да се разгледа по реда на чл. 248 от ГПК от РС –Нова Загора и постановеното от него определение е можело да бъде обжалвано пред ОС – Сливен. Като не е извършил посоченото, РС – Нова Загора е допуснал процесуално нарушение, което би довело да разглеждане на спора за разноските само в една инстанция. Ето защо производството по жалбата следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на РС – Нова Загора с указания тя да бъде разгледана по реда на чл. 248 от ГПК.

Предвид изхода на делото, разноските ще бъдат присъдени  от районния съд, съобразно изхода на спора.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба, подадена от юриск. М., пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД  , със седалище и адрес на управление ********* против определение № 188/27.04.2018г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№ 171/2018г. по описа на същия съд в частта за деловодните като НЕДОПУСТИМА.

 

         Делото да се изпрати на РС – Нова Загора за разглеждане на жалбата по реда на чл. 248 от ГПК.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: