О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 13.07.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                      мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 321 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено делбеното производство поради оттегляне на иска и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател З.Н.Д. – ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си – адв. С., обжалва Определение № 112 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 113/18 г. на РС Котел, като счита същото за незаконосъобразно. Заявява, че поради особеностите на делбеното производство и положението на страните в него, всякога е необходимо съгласие на съделителите за оттегляне на иска, каквото тя не е давала. Навежда оплакване, че първоинстаниционният съд не се е произнесъл и не е присъдил, направените от нея разноски до прекратяването. Поради изложеното, моли въззивния съд да отмени определението и върне делото на РС Котел за продължаване на съдопроизводствените действия. Не са претендирани разноски по частното производство.

Насрещната по частната жалба страна – ищецът А.Х.М. в законовия срок, чрез пълномощник мл.адв. М., е подал писмен отговор, с който настоява, че оттеглянето на иска, е извършено съобразно нормата на чл. 232 от ГПК, която изрично навежда, че съгласие на другата страна по делото не се изисква. Оспорва и претенцията за разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е и основателна, поради което следва да бъде уважена.

Ищецът по първоинстанционното производство, посредством пълномощника си, е предявил иск за делба срещу останалите участници в съсобствеността, а именно: З.Н.Д., Х.Н.К., Д.Х.Х. и Н.Х.Г.. В законоустановения срок - на 17.04.2018 г. е постъпил отговор от пълномощник на ответницата З.Д., с която се оспорват квотите посочени в исковата молба ответниците, развиват се доводи за допустимост на иска, очертани са обстоятелствата и доказателствата посочени в исковата молба, по които не се спори и са представени нови доказателства.

На 17.05.2018 г.  от пълномощника на ищеца по делбеното производство е постъпила молба за оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК.

С определение № 112 от 17.05.2018 г. на Районен съд Котел, производството по делото е прекратено на основание  чл. 232, от ГПК, поради оттегляне на иска. Не е насрочвано първо съдебно заседание.

Настоящият въззивен състав намира определението за незаконосъобразно, поради спецификите на делбения институт в гражданското право. Законодателят изхожда от становището, че съсобствеността трябва да съществува поначало само дотогава, докато всички съсобственици са съгласни и не се противопоставят на това. В този смисъл обикновената съсобственост е уредена като едно преходно правно състояние. Значението на това правило е установено в разпоредбите на чл.34 ЗС и чл.69, ал.1 ЗН. В този смисъл следва да се отчете, че потестативното право, да се ликвидира съсобствеността, чрез извършване на съдебна делба, принадлежи на всеки от съсобствениците и практиката на ВКС приема, че при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях го е инициирал. До този извод се достига и от посоченото в чл. 341, ал. 2 ГПК, изключение от общия исков процес, а именно в първото по делото заседание да се разшири предмета на делбеното дело с включване и на други имоти. Именно поради това следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2 ГПК и оттеглянето на иска трябва да е съобразено с волята на всеки от съделителите. Това изключва приложението на общото правило на чл. 232, ал.1 ГПК, а именно оттегляне на иска по волята на първоначалния ищец (О №298/22.04.2014г. по ч.гр.д.№2291/2014г. на Четвърто ГО на ВКС). Цитираното от процесуалния представител на ответната страна по частната жалба, тълкувателно решение, следва да се възприема в светлината на направен отказ от иска и не е относим института на оттеглянето на иск, който е самостоятелно развит в цитираната практика на ВКС.

Поради уважаването на първата претенция по частната жалба, то разглеждането на претенцията за разноските направени в делбеното производство е безпредметно, тъй като не е настъпило условието за произнасянето по това искане, от страна на компетентния съд. 

 Ето защо  съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 112 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 113/18 г. на РС Котел, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на иска, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 113/18 г. по описа на КотРС на РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: