О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.07.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                 мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 324 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

         

Постъпила е частна жалба от Ж.В.Г. -  ищец по гр.д. № 990/2017 г. на Районен съд – Сливен,чрез процесуалният й представител –адв.М.С., против определение № 1475/31.05.2018 г. по посоченото гражданско дело, с което е прекратено производството по предявения от  ищцата против Община – Сливен иск за признаване за неправомерно предсрочното прекратяване на договорното й правоотношение като управител на „Дентален център-1“ЕООД по отношение на Община-  Сливен, към датата на приемане на решението – 26.01.2017г., без да се посочва изрично основанието за прекратяване на договора и причините за това, като производството е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се твърди, че с определение № 50/26.01.2018 г. по ч.г.д. № 38/2018 г. на СлОС е отменено определение за прекратяване на делото и същото е върнато, като е посочено, че с установителен иск могат да се бранят всякакви права, за които се твърди, че са били ограничени по някакъв начин. Изпълнени са указанията на окръжния и на районния съд, като е посочен правния интерес от завеждането на съдебния спор. За да бъде прекратен предсрочно договора за управление следва да има мотивирана заповед на кмета на Община Сливен, а в допълнението и уточненията ищцата е посочила, че иска от съда да признае за неправомерно предсрочното прекратяване на договорното правоотношение, като управител на „Дентален център – 1“ ЕООД  с едноличен собственик на капитала Община Сливен, тъй като не се посочва изрично основанието за прекратяване и с какви документи е доказано. Така правният интерес от завеждане на иска е да се признае за неправомерно предсрочното прекратяване на договорните правоотношения.  Сключеният договор за управление има гражданско правен характер и не е трудов договор и процедурата по регистрация и прекратяване е описана в ТЗ, то единствената правна възможност за защита на правата е разпоредбата на регламентираната искова защита по чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 141 ал.7, чл.137, чл. 140, чл. 147 ал. 3  и сл. от ТЗ. Съдът е приел, че искът е недопустим и така приема несъществуването на правна възможност за защита правата на лицето, което е управител и този договор е прекратен предсрочно. Развиват се съображения, че определението на съда не е мотивирано.  Излагат се съображения относно прекратяването на договора и назначаването на нов управител на денталния център. Развити са съображения относно приетите решения на Общинския съвет и неговата компетентност. Сочи се, че решенията на Общинския съвет не са разпореждане на орган на власт в това му качество, т.е. не съдържат властническо разпореждане, насочено срещу правната сфера на други правни субекти, а е акт на действие против един двустранен договор за управление, чието сключване, изпълнение и прекратяване е предмет на съдебен контрол по реда на чл. 124 от ГПК.  В обобщение се иска да бъде отменено определението като неправилно и да се върне делото за разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по същество.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази частна жалба от Община Сливен, чрез процесуален представител по пълномощие, в който се твърди, че РС правилно е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като към момента на произнасяне на съда договорът между ищцата и кмета на община Сливен е изтекъл и е прекратен на това самостоятелно правно основание. Сочи се, че законът не вменява задължения на едноличния собственик на капитала да мотивира и/или аргументира волята си и да оттегля доверието си от избрания управител. Доводите за незаконосъобразност на избора на нов управител не са предмет на спора по делото и не е бил предмет на разглеждане в първоинстанционния съд. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира следното: Ищцата е искала от съда да признае за установено съществуването на валидно договорно правоотношение в качеството й на управител , произтичащо от договор за управление на „Дентаален център . 1“ ЕООД,  собственост на община – Сливен, който договор е прекратен предсрочно и при прекратяването на договора за управление не е посочено основанието за това.  Съдът е приел, че  предявеният установителен иск за признаване на неправомерно предсрочното прекратяване на договорното правоотношение е недопустим, тъй като съгласно чл. 124 ал.1 от ГПК установителен иск за разрешаване на граждански спор може да се предяви относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен.  Договорът за управление с ищцата е прекратен едностранно и предсрочно. Съдът е приел, че в нито една от хипотезите на чл.124 от ГПК не може да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор или признаване за установено неправомерното му прекратяване, тъй като на практика съдът ще санира един прекратен договор, независимо дали той е бил прекратен неправомерно, което е недопустимо. Неизпълнението по един двустранен договор  от една от страните е основание на другата страна да търси обезщетение от неизпълнението, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът да отмени прекратяването, като признае същото за неправомерно. Изложеното сочи, че определението на РС не страда от порока липса на мотиви, каквито доводи се съдържат в частната жалба.

 

Настоящата инстанция намира, че определението е правилно и е постановено в синхрон с установената практика на ВКС.

 

Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с формулираното по-горе искане за недопустим, поради отсъствието на положителна процесуално предпоставка за съществуването правото на иск – правен интерес от търсената защита.

Интересът от търсената с иска защита е първото условие за възникване на правото на иск. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Касае се до изрично изискване за интерес от търсената защита при установителните искове, тъй като при осъдителните и конститутивните искове интересът произтича от естеството на защитата по тези искове. Нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор - оспорване на претендирано от ищеца право или правоотношение или претендиране на отричано от ищеца право. Липсва интерес от установителен иск, когато може да бъде предявен осъдителен или конститутивен иск, тъй като и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите на решенията по тези искове изпълнителна сила и конститутивно действие. Ето защо спрямо правата и правоотношенията, които могат да бъдат предмет на други искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита. Тя влиза в действие, когато те са недопустими.

В конкретния случай е предявен установителен иск за признаване на съществуване на правоотношение с източник договор между страните, като спорните права на ищеца биха могли да бъдат защитени с осъдителни искове. Ищецът би могъл да защити правата си по договора (който той твърди, че валидно обвързва страните и не е прекратен) с предявяване на осъдителен иск.

Предвид извеждането на интереса на ищеца от установяване съществуването на спорното правоотношение на страните от направеното от ответника извънсъдебно волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнението му от ищеца, трябва да се посочи, че въпросът относно наличието на предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД (в случаите, когато това право се упражнява извънсъдебно, какъвто е настоящият случай с оглед предмета на договора)  следва да бъде разрешен в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по договора. Установяването на обстоятелството дали това право е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е развален, не може да е предмет на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Спорните права по договора, включително тези, свързани с неизпълнението му, могат да бъдат предмет на осъдителни искове. Недопустимо е с установителен иск да се иска съдът на практика да отмени извънсъдебното прекратяване на договора от едната страна, като признае и санира съществуването на облигационното правоотношение. В горния смисъл е задължителното за съда решение № 127 от 29. 10. 2010 г. по т. д. № 20/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

По въпроса за допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 127/29.10.2010г. по т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. Даденото разрешение е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл.82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора. /Определение № 535/18.08.2013г. по т.д.№ 2472/2013г. на ВКС, 1-во т.о. /

Така, в обобщение, предявеният иск е недопустим и като е констатирал това районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение и такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ без уважение частната жалба подадена от Ж.В.Г. -  ищец по гр.д. № 990/2017 г. на Районен съд – Сливен,чрез процесуалният й представител –адв.М.С., против определение № 1475/31.05.2018 г. , с което е прекратено производството по делото.

 

ОСЪЖДА Ж.В.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен направените по делото разноски за това производство в размер на сумата от 100 /сто/ лева, представляваща  юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: