О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   С. МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №327 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от С.С.С. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№863/2015г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът С.С. посочва, че издадената против нея заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не й е връчена по надлежен начин, като не са изпълнени правилата за връчване на съдебните книжа. Вписаните от връчителя констатации не отговаряли на истината, тъй като към момента на връчването тя и родителите й живеели на адреса, тя не  е отсъствала от дома си. Имало поставени домофони. Уведомление не било залепяно, не било пуснато уведомление в пощенската кутия. Не били изпълнени указанията лицето да е търсено поне три пъти в рамките на пълен календарен месец и в неприсъствени дни, в различно часово време. Длъжникът посочва, че е научила за заповедта от връчените й книжа, изходящи от ЧСИ В. *** действие СГС, с изходяща дата 25.04.2018г. С оглед изложеното, моли въззивният съд да приеме, че не е уведомена по надлежен начин за заповедта и да приеме възражението й срещу нея.

Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Пан Балкан Финанс“ АД, гр.София, който в законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва възражението първо като недопустимо, поради неспазване на срока по чл.423, ал.1 от ГПК и на второ място като неоснователно. Посочва, че заповедта за изпълнение е връчена редовно в съответствие с разпоредбите на чл.47 от ГПК.  Поради това, моли съда да не приема възражението. Претендира присъждане на разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№863/2015г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Пан Балкан финанс“ АД, гр.София срещу длъжника С.С.С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №468 от 17.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.С.С. да заплати в полза на заявителя сумата от 504,12лв., представляваща неизплатено парично задължение по договор за предоставяне на паричен заем от разстояние №051597/08.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2015г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 205лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на адрес: ***********/постоянен и настоящ адрес на длъжника С.С., видно от изготвената по делото справка/ по реда на чл. 47 ГПК. Адресът е бил посетен само веднъж от връчителя на 13.05.2015г., който е залепил уведомлението без да го поставя в пощенската кутия. В разписката на гърба на уведомлението и на съобщението същият посочва, че по сведение на съседи /непосочени кои съседи/ жилището е необитаемо, нямат сведения за лицето и залепил уведомление.

С разпореждане от 29.05.2015г., районният съдия е приел връчването за редовно извършено към 27.05.2015г. и с разпореждане от 16.06.2015г. е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 16.06.2015г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 13.08.2015г.

Въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изп. дело №20158600400975 по описа на ЧСИ В. *** действие СГС. На основание чл.428, ал.1, изр. трето от ГПК, ЧСИ М.е изпратила за връчване на длъжника чрез работодател „Билла България“ на уведомление от 15.01.2016г., ведно със запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение, но същото е върнато от работодателя невръчено, поради липса на такъв служител. Документите до длъжника С. са изпратени за връчване чрез Български пощи ЕАД, на адреса в ********, но са върнати като непотърсени.

На 25.04.2018г. ЧСИ М.е изпратил до работодател „ИВИ-81“ ЕООД, гр.Сливен запорно съобщение, ведно с книжа за връчване на длъжника С.С., в т.ч. уведомлението от 15.01.2016г. и съобщения за наложен запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение. Придружителното писмо е върнато в кантората на ЧСИ М.с отбелязване за получаването му от работодателя на 08.05.2018г., но до 19.07.2018г. ЧСИ М.не е получила върнати надлежно оформени книжа, връчени на длъжника С. и отговор по запора по чл.508 от ГПК.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено от длъжника С. на 17.05.2018г. чрез СлРС.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо. Съдът приема, че длъжника С. е узнала за заповедта за изпълнение в момента на получаване от работодателя „Иви-81“ ЕООД на запорното съобщение и книжата за връчване, адресирани до нея, в т.ч. нарочното уведомление за образуваното изп. дело и задължението, ведно с приложен изпълнителен лист от 15.01.2016г., на 08.05.2018г. Видно от изпратената от ЧСИ М.справка и документи към нея, до този посочен момент /08.05.2018г./ на длъжника не са били връчени книжата по делото /уведомлението от 15.01.2016г., приложения към него препис от изпълнителен лист и съобщения за наложен запор върху банкова сметка ***/. Поради това съдът приема за неоснователно възражението на кредитора за недопустимост на възражението, поради неспазване на преклузивния едномесечен срок.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника С.С.С.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.

Действително, към момента на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника С., разпоредбата на чл.47 от ГПК не е съдържала изрично въведените вече от законодателя изисквания за поне три посещения в различно време, с интервал от поне една седмица и в неприсъствени дни, но съдебната практика още към него момент е категорична и е наложила посоченото изискване. Съгласно практиката на ВКС, за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлява „крайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието.

В случая връчителят не е изпълнил тези изисквания, а е посетил еднократно адреса на 13.05.2015г. /не е отразено по кое време на деня/ и е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК на същата дата. Връчителят не е отразил да е изпълнил задължението да пусне екземпляр от уведомлението в пощенската кутия. Не е отразил по сведение на кои съседи е приел, че  жилището е необитаемо.

С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът С.С.С. е била лишена от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника С.С.С. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №468 от 17.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №863/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

 

СПИРА изпълнението на Заповед №468 от 17.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №863/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.

 

 

Препис от определението да се изпрати за сведение по електронната поща на ЧСИ В. *** действие СГС.

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.