О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 13.07.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                                                                          

                                                                                       ВАНЯ АНГЕЛОВА         

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 334 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлено като неоснователно искане за издаване на заповед за незабавна защита и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частниата жалбоподателка обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че е несъстоятелен мотивът на РС да отхвърли на формално основание – непредставяне на удостоверение за сключен граждански брак, молбата й за издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие, тъй като, от една страна и без него от обстоятелствената част на молбата е видно, че страните попадат в кръга н алицата по чл. 3 от ЗЗДН, а от друга – тя представя с частната жалба копие от това удостоверение, като счита, че правилата на преклузията не важат в случаите, когато са в опасност живота и здравето на жертвата на насилия. Поради това моли да се отмени атакуваното определение и да се постанови издаване на заповедта.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява и основателна, поради което следва да бъде уважена.

В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Преценката дали молителят и лицето, срещу когото е подадена молбата попадат в обхвата на регулация на ЗЗДН се извършва от съда, както въз основа на приложените към молбата писмени доказателства, така и с оглед заявените твърдения, тъй като правната норма предвижда голямо разнообразие от хипотези, като в много случаи може да са едновременно налице няколко от тях, а същевременно не всяка от тях може да бъде доказана посредством документ при подаването на молбата.

В случая, макар молителката да е твърдяла наличие на граждански брак, но не е представила пред РС удостоверение за такъв, щом в обстоятелствената част са заявени факти, сочещи на съвместно съжителство, без значение, дали е скрепено или не с института на брака, то е несъмнено, че лицата влизат в пределите, очертани от нормотвореца, при условията на чл.2, т.2 от ЗЗДН.

Това представлява достатъчно основание да се разгледа по същество молбата, още повече, че тя в нея са били инвокирани обстоятелства по чл. 18 ал 1 от ЗЗДН и съдът е дължал незабавно произнасяне по същество.

Като е счел, че не е доказана процесуалната легитимация на страните, съдът неправилно е  отхвърлил молбата, вместо да я остави при това положение без разглеждане.

Така, доколкото вече бе посочено, че в случая и молителката и ответникът по молбата par excellence влизат сред адресатите на правната норма на чл. 3 от ЗЗДН, то съдът следва да се произнесе по фактите /по съществото на искането/, като след извършване на материалноправната преценка, евентуално уважи или остави без уважение молбата за издаване н азаповед за незабавна защита от домашно насилие по реда на чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН.

Ето защо частната жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и да се разпореди на СлРС незабавно произнасяне по молбата по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН и евентуално - за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 12-16 от ЗЗДН.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1946 от 10.07.2018г. по гр.д. № 3336/18г. на СлРС, с което е отхвърлено като неоснователно искането на М.М.Ч. за издаване срещу В.С.Ч. на заповед за незабавна защита, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

УКАЗВА на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН да се произнесе незабавно по основателността на молбата по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН по гр. д. № 3336/18г. на СлРС и да продължи съдопроизводсвените действия по него.

 Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: