О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  С. МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия С. Михайлова въззивно ч.гр.д.№347 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Регионално управление на образованието - Сливен чрез адв. С.Г. - САК против Определение №968 от 11.04.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№6097/2017г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на РУО - Сливен за изменение на постановеното по делото определение от 23.01.2018г. в частта му за разноските чрез осъждане на ищцата да заплати адвокатско възнаграждение.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че с определението от 23.01.2018г. производството по делото е било прекратено по отношение на РУО, като съдът не е присъдил направените от същия разноски, въпреки представения списък с отговора на исковата молба и издадена фактура по ДДС. Посочва, че с допълнителна молба са ангажирани писмени доказателства за деклариране и внасяне на ДДС и за заплащане на договореното възнаграждение. Прекратителното определение е постановено в закрито заседание, поради което и бюджетното платежно нареждане за заплащане на договореното възнаграждение не е представено. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата  по чл.248 от ГПК, като му присъди сумата по списъка по чл.80 от ГПК.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Т.М.П., която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че е споделя напълно мотивите на районния съд, изложени в обжалваното определение.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№6097/2017г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Т.М.П. против Регионално управление на образованието – Сливен, с която са предявени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – Директор на Професионална гимназия по механотехника – Сливен и заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът по иска - РУО – Сливен е подал на 04.01.2018г. с пощенско клеймо от 02.01.2018г. отговор на исковата молба чрез пълномощника адв.С.Г. от САК, в който на първо място е изложил съображения за недопустимост на исковете спрямо него, поради липса на пасивна легитимация. Посочил е че работодател на ищцата е училището и то е надлежния ответник, а не РУО. Поради това на първо място изрично е поискал районният съд да постанови определение, с което да прекрати производството по отношение на РУО – Сливен и да му присъди направените по делото разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.

Към отговора са приложени: договор за правна помощ от 08.12.2017г. между РУО – Сливен и адв.Г. относно уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1104лв. с ДДС, платимо по банков път срещу издадена фактура; списък по чл.80 от ГПК относно 1104лв. разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС и фактура от 08.12.2017г. за сумата 1104лв. с ДДС възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№6097/2017г. на СлРС.

Въз основа на отговора, районният съдия е оставил исковата молба без движение с указания за насочване на исковите претенции срещу надлежна страна и да уточни крайния момент на периода на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

С молба от 17.01.2018г. ищцата изпълнява указанията, като оттегля иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ; насочва исковите си претенции срещу Професионална гимназия по механотехника – Сливен и моли тя да бъде конституирана като ответник; предявява нов иск против ПГМ – Сливен по чл.74, ал.4 от КТ.

С Определение №217/23.01.2018г.  по гр.д.№6097/2017г. СлРС е прекратил производството по делото по отношение на РУО – Сливен, като недопустимо и го е заличил като страна в процеса – ответник. С определението е прекратено производството по делото относно иска по чл.225, ал.1 от КТ, поради оттеглянето му и е конституирана като надлежна страна – ответник в производството Професионална гимназия по механотехника – Сливен. С определението не са присъдени претендираните с отговора от РУО – Сливен разноски за адвокатско възнаграждение, като в мотивите си районният съд е посочил, че страната не е представила доказателства за заплащане на възнаграждението по уговорения банков път. 

Определение №217/23.01.2018г.  по гр.д.№6097/2017г. на СлРС е връчено на РУО – Сливен чрез адв.Г. на 07.02.2018г.

На 08.02.2018г. РУО - Сливен чрез пълномощника адв.Г. е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на определението от 23.01.2018г. с осъждане на ищцата да му заплати направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК. С тази молба е представено копие от дневник за продажби относно внесен ДДС върху адвокатското възнаграждение по фактура от 08.12.2017г. и заверено копие от бюджетно платежно нареждане от 20.12.2017г. за извършен превод по банковата сметка на адв.Г. на сумата от 1104лв. от страна на РУО – Сливен по ф-ра от 08.12.2017г. за процесуално представителство по гр. дело.

Молбата за изменение на иска е връчена на другата страна, която е депозирала отговор в указания й срок, с който е оспорила искането като неоснователно.

С обжалваното Определение №968 от 11.04.2018г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че е следвало страната да  представи банковия документ заедно с искането си за прекратяване на производството и присъждане на разноските по делото, като тя не е сторила това. Съдът е счел, че  представеното впоследствие доказателство за плащане на възнаграждението не е основание за уважаване на молбата.

Препис от определението е връчено на Регионално управление на образованието - Сливен на 27.04.2018г. Частната жалба против него е подадена на 04.05.2018г. с пощенско клеймо от 03.05.2018г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд споделя напълно съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

            Безспорно, производството спрямо първоначалния ответник РУО – Сливен е прекратено с Определение №217/23.01.2018г.  по гр.д.№6097/2017г. СлРС, влязло в сила. Безспорно този ответник е направил с отговора на исковата молба нарочно искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение. Действително, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но същите следва не само да са своевременно претендирани, но и своевременно доказани.

            Безспорно, уговореното между първоначалния ответник Регионално управление на образованието – Сливен /спрямо който производството е прекратено/ и пълномощника му по делото адв.Г. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1104лв. с включен ДДС, като видно от договора за правна помощ от 08.12.2017г. по отношение на същото е уговорено изрично плащане по банков път. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в т.1 от ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК, ако е вписан като начин на плащане – по банков път, то задължително се представят доказателства за това - съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Правилно районният съд е приел, че такива доказателства към отговора на исковата молба от 04.01.2018г., с който е направено искането за прекратяване на производството и присъждане на разноските, няма приложени. Съображенията в частната жалба за непредставянето на доказателствата, поради постановяване на прекратителното определение в закрито заседание и вероятността за последващи разноски, които не са могли да бъдат предварително предвидени, настоящия състав намира за неоснователни. Изрично РУО – Сливен чрез адв.Г. с отговора на исковата молба е направил искане за постановяване на определение за прекратяване на производството спрямо него като недопустимо и присъждане на разноски по представения списък. Определение №217/23.01.2018г.  по гр.д.№6097/2017г. на СлРС е постановено именно въз основа на преценка на съображенията, изложени в отговора относно допустимостта на исковете и надлежната процесуална легитимация на ответника. До постановяване на прекратителното спрямо частния жалбоподател определение, други процесуални действия от негова страна, свързани с други допълнителни разноски, не са извършвани. Той е следвало, наред с искането за присъждане на разноски и представеното доказателство за уговарянето и размера им, да представи и доказателството за реалното им извършване – заплащането по банков път на уговореното възнаграждение. Само реално извършените разноски, надлежно доказани, подлежат на присъждане. Доказването им обаче следва да е било направено до момента на произнасянето на съда. В случая това е станало с определението от 23.01.2018г. и към него момент ответника РУО не е представил доказателствата за банковия превод. Следва да се има предвид, че видно от последващо представеното платежно нареждане от 20.12.2017г., ответникът – жалбоподател е разполагал с доказателството за заплащане на възнаграждението преди подаване на отговора на исковата молба /пощенското клеймо е от 02.01.2018г./ и е можел, следвало е да представи това доказателство именно с отговора на исковата молба, с който е заявено искането за прекратяване на производството, както и претенцията за присъждане на разноски, ведно с другите представени доказателства – договора за правна помощ  фактурата от 08.12.2017г. Както правилно е отбелязал районния съд, последващото /след произнасянето на съда/ представяне на доказателството за реалното извършване на разноските е ирелевантно и не може да обуслови уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

            С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената против него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Регионално управление на образованието - Сливен чрез адв.С.Г. от САК против Определение №968 от 11.04.2018г., постановено по  гр.д.№6097/2017г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                      2.