О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 30.07.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                        МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 350 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че за задължението си е узнал в началото на м. 05.1018г., тъй като след прекратяването на брака му с влязло в сила решение на 14.12.2015г. той е напуснал семейното жилище на 01.06.2015г., до м. септември 2017 г. е пребивавал в гр. Априлци, а след това се установил да живее в *******, тоест – след 01.06.2015г. не е бил на адреса, не е ползвал услугите на дружеството и затова не дължи сумите по заповедта. Освен това заявява, че не са му били надлежно връчвани никакви книжа по ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС, включително уведомление за издадената заповед за изпълнение, а ако са били връчени на бившата му съпруга М.К., тя не му ги е предавала.

С оглед всичко изложено иска, на основание чл. 423 ал. 3 от ГПК въззивният съд да приеме възражението му против издадената заповед за изпълнение и съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК да постанови разглеждането на делото да бъде продължено от първоинстанционния съд с указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

В законовия срок насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва възражението и моли то да не се приема.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС, намира, че са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК и следва да приеме възражението.

Разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на първото и третото от тях – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и поради особени, непредвидени обстоятелства не е могъл да узнае за връчването.

Подадено е било на 23.06.17г. до СлРС от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане от 26.06.2017г. съдът е уважил заявлението и е разпоредил издаване на заповед срещу длъжника /подател на възражението в това производство/. На същата дата – 26.06.2017г. по ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС е издадена заповед № 2041 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В заявлението е бил посочен адрес на длъжника в гр. Сливен, като видно от извършената справка в ГРАО, това е постоянният адрес на лицето, но от 13.09.2016г. същото е регистрирало като свой настоящ адрес ***.

Издадената от съда заповед по чл. 410 от ГПК е била изпратена на настоящия адрес, откъдето съобщението се е върнало с отбелязване, че лицето не пребивава на адреса, а е в гр. Сливен. Заповедта е била изпратена и на адреса в гр. Сливен, и след като длъжникът не е бил открит на него, е проведена процедурата по чл. 47 от ГПК - чрез залепяне на уведомление по постоянния му адрес на 28.07.2017г.

Законовият двуседмичен срок за подаване на възражение по чл. 414 или чл. 414а от ГПК в условията на този начин на връчване, е започнал да тече от връчването на заповедта на 20.08.17г. и е изтекъл на 03.09.2017г. В рамките му длъжникът не е подал възражение по чл. 414, респективно – чл. 414а от ГПК.

След изтичането на срока за подаване на възражение, съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист, за което е извършено надлежно отбелязване на 11.09.2017г.

От изложеното е видно, че при връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК не са били спазени всички законови изисквания за това.

Действително, съгласно разпоредбата н ачл. 47 ал. 3 от ГПК, когато на посочения от другата страна адрес лицето не бъде намерено, или след една проведена процедура по чл. 47 ал. 1 и 2 от ГПК, не се яви да получи книжата, съдът проверява адресната регистрация и ако този адрес не съвпада с постоянния и настоящ адрес, разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес отново по реда на чл. 47 ал. 1 и 2 от ГПКV

В случая съдът е извършил справка за адредсната регистрация на длъжника преди да започне действия по връчване на заповедта, с оглед процесуална икономия. При това положение, ако са налице предпоставките, описани в чл. 47 ал. 1 от ГПК – би следвало връчването да се изпълни чрез специалната процедура на залепване на уведомление, но изборът на адреса, на който тя да се проведе, не е предоставен произволно на съда.

При наличие на регистрирани надлежно настоящ и постоянен адрес, които не съвпадат, съгласно разпоредбата н ачл. 38 от ГПК с преимущество се ползва настоящият адрес на лицето. Постоянният се ползва като адрес за връчване при липса на настоящ. Поради това, като не е открил длъжника на настоящия адрес, съдът е изпратилсъобщение за връчване на постоянния му адрес, което би било редовно връчено само при някоя от хипотезите на чл. 45 или чл. 46 от ГПК.

Щом връчителят е констатирал, че и на постоянния адрес в гр. Сливен лицето не може да бъде открито, то за да се счита за надлежно осъществена процедурата по връчване чрез залепяне на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК, тя е следвало да бъде извършена по настоящия адрес в гр. Априлци, съгласно императивната законова последователност, учредена от законодателя в разпоредбата на чл. 38 от ГПК.

Ето защо настоящият състав  намира, че връчването по реда н ачл. 47 ал. 1 от ГПК по постоянния адрес на длъжника не е било надлежно, поради което е налице предпоставката на чл. 423 ал. 1 от ГПК. Възражението следва да бъде прието, а делото - да бъде върнато на районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже, съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПРИЕМА направеното възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от  А.М.П. ЕГН **********, със съдебен адресат адв. П.Н., като негов пълномощник, *********** против  Заповед № 2041 от 26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3074/17г. на СлРС.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания за предприемане на действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: