О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.08.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети август, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 359 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С., пълномощник на Ж.В.Г., ЕГН ********** *** против определение № 1887/03.07.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№ 2072/2018г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото Пред Сливенски районен съд като недопустимо. В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По проведената конкурсна процедура на основание Наредба № 9 /2000 г. на МЗ и Наредба за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия ( НУПСОСТДОУКОП), Общински съвет Сливен бил вземал решение в качеството си на ОБЩО СЪБРАНИЕ на търговското дружество, което обусловяло правния интерес у жалбоподателя да предяви осъдителен иск за обявяване на незаконосъобразни на решения № 929/14.12.2017 г. / за откриване на конкурса за управител/ и №1124/26.04.2018 г./ за избор на постоянен управител/. След проведеното класиране на кандидатите на 18.04.2018 г., без да е бил уведомен жалбоподателят, Кметът на Община Сливен внесъл предложение за избор на постоянен управител. Тъй като не било изчакано изтичането на 3 дневен срок за постъпване на възражение, решението на ОС- Сливен се явявало незаконосъобразно.

Алтернативно страната била поискала да се отменят като незаконосъобразни поради противоречие с разпоредбите на чл. 63 от ЗЛС, чл. 4, 4а, 4б, 5, 6, 8 10, 11 и 12 от Наредба № 9 /2000 г. на МЗ и чл.32 ал. 4 от Наредба за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия решения № 929/14.12.2017 г. и №1124/26.04.2018 г. на ОбС-Сливен и да се установят по реда на чл. 542 от ГПК факти и обстоятелства посочени в 9 пункта в молба от 28.06.2018г. до РС – Сливен.

Страната твърди, че в условията на евентуалност е искала съдът да приемат за установени направените от нея искания обективирани в исковата и молба и в допълнителната искова молба. Страната не конкретизира какви точно са исканията и, а теоретизира постановки, че с действията на администрацията са и били нарушени права, свободи и законни интереси. Неправилно, в нарушение на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 9 /2000 г. на МЗ документите на жалбоподателката са били отворени в нейно отсъствие от комисията.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и производството да продължи пред РС –Сливен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от жалбоподателя Г. ***, с която се искало  да се отменят като незаконосъобразни и противоречащи на закона Решение № 929/14.12.2017 год. на Общински съвет – Сливен и Решение № 1124/26.04.2018 год. на Общински съвет – Сливен. В обстоятелствената част на исковата молба било посочено, че при постановяване на обжалваните решения, общинският съвет действал в качеството си на общо събрание на общинското търговско дружество. С определение № 1271/14.05.2018 год., районният съд приел, че се касае за предявен иск за отмяна на решение на общо събрание на търговско дружество с правно основание чл. 74 от ТЗ. Той приел също така, че по този иск компетентен да се произнесе като първа инстанция е окръжният съд, поради което прекратил производството на делото пред себе си и го изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Сливен.

Определението на РС – Сливен било обжалвано пред ОС-Сливен и по него било образувано ч.гр.д. № 276/2018 г. на СлРС. С определение № 324/07.06.2018 г., СлОС отменил обжалваното определение и върнал делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите си съдът приел, че исковата молба следва да бъде оставена без движение и оглед твърденията на ищеца, че се касае за предявен установителен иск да му се даде указание да посочи правният си интерес от предявяването на иска. РС – Сливен дал указания на ищеца да посочи правния си интерес от предявяването на установителен иск, но също така му указал отново да посочи, какъв иск предявява, да изложи ясен петитум и да посочи защо счита, че ОбС-Сливен е действал в качеството си на Общо събрание на дружеството. В изпълнение на указаното от съда, жалбоподателят депозирал молба от 28.06.2018 г., в която посочил, че двете обжалвани решения на ОбС-Сливен са били взети от него в качеството му на едноличен собственик на капитала при нарушение на процедурата регламентирана в разпоредбите на Наредба № 9 /2000 г. на МЗ и Наредба за упражняване правата на собственик на Община Сливен в търговските дружества с общинско участие в капитала и в общинските предприятия ( НУПСОСТДОУКОП). В чл. 13 от Наредба № 9 /2000 г. на МЗ била предвидена възможността страна участвала в конкурса да подаде възражение до органа по чл. 3 ал. 1 от същата наредба (органа упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в лечебното заведение) от датата на уведомяването и. В случая Кметът на общината бил предложил на ОбС – Сливен да одобри постоянен управител на ЛЗ без да е изтекъл срокът, в който е можело да се депозира възражение. Това правело Решение 1124/26.04.2018 г. на ОбС-Сливен незаконосъобразно. Страната формулирала пепитум, с който поискала да се отменят като незаконосъобразни № 929/14.12.2017 год. № 1124/26.04.2018 год. на Общински съвет – Сливен, да се установят факти и обстоятелства ( изброени в 9 пункта в молба от 28.06.2018г. до РС – Сливен) по реда на чл. 542 от ГПК,  в условията на евентуалност да се приемат направените искания за предявен установителен иск ( без да е посочила правния си интерес от него), Общината да бъде осъдена да заплати разноски. СлРС приел, че с депозираната молба страната не е изпълнила указанията на съда, че е недопустимо да се разгледа законосъобразността на решенията на ОбС във връзка с избора на управител на лечебното заведение, върнал исковата молба и прекратил производството по нея.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 06.07.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 13.07.2018г.  в законоопределения едноседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На жалбоподателя многократно е била давана възможност да изясни от една страна фактическите си твърдения и от друга да конкретизира исковата си претенция, което той отчасти е направил с молбата си от 28.06.2018 г. Така формулираните му претенции обаче са недопустими, поради следните съображения:

На първо място се твърди, че е предявен осъдителен иск . такъв петитум обаче , с искане ответната страна да бъде осъдена да направи нещо , да се въздържи от нещо не е направен. Иска се отмяната като незаконосъобразни на две решения на ОбС – Сливен № 929/14.12.2017 год. № 1124/26.04.2018 год. – за обявяване на конкурса управител на общинското дружество и за избирането на такъв. Тези решения обаче не могат да бъдат предмет на граждански спор. В разпоредбата на чл. 13 ал.1 от Наредба № 9 /2000 г. на МЗ е предвидено, че при нарушение на процедурата по провеждане на конкурса участниците могат да подават писмени възражения до органа по чл. 3, ал. 1 ( органът, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в лечебното заведение / кметът ) в тридневен срок от уведомяването им, но не по късно от 10 дни от обявяване на класирането на определеното за това място. Решенията на общинските съвети не са индивидуални административни актове и като такива не подлежат на административен контрол, но актовете на Кметовете на общини са ИАА и те подлежат на съдебен контрол. В Наредба № 9 /2000 г. на МЗ не е предвиден ред за обжалване актовете на ОбС по повод избора на управители на медицински центрове пред съдилищата . Жалбоподателката е могла да направи това пред Кмета на общината в тридневен срок от уведомяването и( в случай, че е била уведомена), но не по късно от 10 дни от обявяване на класирането на определеното за това място, процедура, която не е била спазена. В случая обаче не е възможно предявяването на осъдителен иск по общия гражданско – правен ред, още повече, че страната не е формулирала и осъдителен петитум.

Недопустимо е производството да продължи и при условията на алтернативно депозиран установителен иск за признаване за незаконосъобразни посочените по – горе решения на ОбС – Сливен, тъй като въпреки многобройните указания към страната , тя не е посочила своя правен интерес от воденето на такова дело.

Направените искания за установявания на 9 бр. факти по реда на чл.542 от ГПК, също е недопустимо. Съгласно тази разпоредба е необходимо законът да предвижда , че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (например акт за гражданско състояние, свидетелство за завършено образование и т.н.) и такъв документ да не е съставен и да не може да бъде съставен. Нито един от изброените 9 документа в молбата на жалбоподателя ( да се установи обстоятелството, кога жалбоподателката е била уведомявана за изготвените протоколи от конкурса, дали е имало член на РЗИ в комисията, дали жалбоподателката е присъствала при отваряне на документите за кандидатстване ( нещо което не е необходимо, тъй като според чл. Чл. 8.ал. 1 от Наредба № 9 /2000 г. на МЗ в  деня, определен за провеждане на конкурса, комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване в присъствието на явилите се кандидати, подали заявление за участие, т.е. ако не са се явили , комисията отваря документите в тяхно отсъствие), кога е проведен последният етап от конкурса и т.н.) не е от тези предвидени в хипотезата на чл.542 от ГПК, поради което такова производство е недопустимо.

С оглед на изложеното, съдът намира , че правилно исковата молба е била върната на жалбоподателката и производството по делото е било прекратено, поради което депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение..

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на Ж.В.Г., ЕГН********** *** против определение № 1887/03.07.2018г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№ 2072/2018г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото ред Сливенски районен съд като недопустимо.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: