О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.09.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 369 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба от 06.07.2018 г.( п.к.), подадена от К.С.С., ЕГН ********** *** против разпореждане № 119/26.04.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 186/2018 г. на РС – Котел. В жалбата се посочва, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. В разрез с нормите на закона и на Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК била издадена заповед за изпълнение за законната лихва върху вземането от падежа до подаване на заявлението пред съда. В представения запис на заповед не било уговаряно заплащането на лихва. На следващо място е посочено, че записът на заповед е бил издаден като обезпечение на бъдещ договор за заем, какъвто въобще не е бил даден на жалбоподателя, поради което той не дължал сумата от 56 000 лв. Страната счита, че неправилно са били присъдени разноски, тъй като такива не се били дължали по незаконосъобразна заповед. На същите основания страната е обжалвала и разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от Т.А.З., с който тя е оспорена като неоснователна.  В него се посочва, че аргументите на жалбоподателя не се основават на представената пред съда запис на заповед, поради което ЧЖ се явявала недопустима, предвид разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК. По същество тя била и неоснователна, поради което съдът следвало да остави без разглеждане ЧЖ.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

РС – Котел е следвало да се произнесе по депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 10 от ГПК. Във връзка с това било образувано ч.гр.д. 186/2018 г. по описа на съда. Със заявлението било поискано ЗНЗ да е за сумата от 56 000.00 лв. и за лихва в размер на 15 407.59 лв. начислен за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г. Била претендирана и законна лихва от датата на депозиране на заявлението, както и разноски по производството. Заявителят основавал претенцията си на Запис на заповед от 13.05.2015 г., според който длъжникът е бил получил сумата от 56 000.00 лв. Падежът на ЗЗ е бил на 30.07.2015 г. На същата дата ЗЗ е бил предявен на жалбоподателя. На 25.04.2019 г., съдът се разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК. На същата дата била издадена Заповед № 119 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за главница в размер на 56 000.00 лв., лихва в размер на 15 407.59 лв. начислен за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г., законна лихва от датата на депозиране на заявлението и разноски в размер на 1428.15 лв. на 18.06.2018 г. бил издаден изпълнителен лист на заявителя.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 26.06.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 06.07.2018г.  в законоопределения двуседмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение може да се основе само на съображения извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В настоящия случай част от възраженията на жалбоподателя ( за неправилно присъдена лихва ) се основават на съображения извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, - издадената запис на заповед, а друга част (наличието на каузална сделка) не се основават на ЗЗ, поради което не следва да се изследват в това производство.

Основателни са възраженията за неправилно издадена заповед за изпълнение в частта на дължимите лихви за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г. Съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК т. 4а, не може да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението. В същото тълкувателно решение е посочено, че са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за поисканата от заявителя законна лихва върху вземането за периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл неправилно РС – Котел е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата от 15 407.59 лв. представляваща начислена за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г. лихва. Но правилно е издал заповедта по отношение на дължимата  законна лихва от датата на депозиране на заявлението. Правилно е издадена и заповедта по отношение на разноските, тъй като в това производство разноски се дължат на общо основание.

С оглед изложеното, следва да се отмени издадената заповед за изпълнение в частта на присъдената лихва върху главницата в размер на 15 407.59 лв. за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г. Издаденият изпълнителен лист в частта на лихва върху главницата в размер на 15 407.59 лв. за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г. следва да бъде обезсилен.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ОТМЕНЯ разпореждане № 119/26.04.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ал. 1 т. 10 от ГПК по ч. гр.д. № 186/2018 г. на РС – Котел В ЧАСТТА за лихвата върху главницата в размер на 15 407.59 лв. за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г., като незаконосъобразно.

 

         ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 26.04.2018 г. по ч. гр.д. № 186/2018 г. на РС – Котел В ЧАСТТА за лихвата върху главницата в размер на 15 407.59 лв. за периода 01.08.2015 г. – 16.04.2018г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: