О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 28.08.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:                                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

Като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 383 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството се движи по реда на чл.577, ал.1, вр с чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 32б от ПВп.

Образувано е по частна жалба, подадена от нотариус рег.№ 123 с район на действие района на СлРС против определение № 24 от 08.08.2018г. на съдия по вписванията при Сливенски районен съд, с което е отказано разпореждане на вписване на н.а. № 13 т. V, рег. № 9909, н.д. № 616/2018г. по описа на нотариус с рег. № 123 на НК в книгите на Службата по вписванията гр.Сливен.

 Жалбоподателят намира атакувания отказ за вписване за незаконосъобразен и неправилен. Развива подробни аргументи  по повод всяко едно от посочените в мотивите на съдията по вписванията съображения да откаже да разпореди вписването, като заявява, че и двете съображения на органа по вписванията са несъстоятелни – както това, че представената нотариално заверена декларация не съответства на утвърдения образец поради липса на посочване дали лицето е чужденец, на ЛНЧ или ЕГН  и дата на раждане, така и това, че нотариусът не е отразил дали лицето, подписало декларацията, се еявило лично пред него. Излага последователни доводи, с които оборва тези изводи.

С оглед изложеното, жалбоподателят намира, че са налице всички законови изисквания за уважаване на молбата му, поради което моли съда да отмени изцяло, като незаконосъобразно, атакуваното определение и се произнесе по същество, като задължи съдията по вписванията да разпореди вписването на н.а. за продажба на недвижим имот в съответните книги.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

С н.а. за продажба на недвижим имот № 13 т. V, рег. № 9909, н.д. № 616/2018г. по описа на нотариус с рег. № 123 на НК и район на действие района на слРС, Х.М., чрез пълномощника си Е.Ю.М., като продавач, е прехвърлил  на Е.Ю.М., като купувач, правото на собственост върху самостоятелни обекти в сграда в *********, подробно описани по вид, номер, местонахождение, площ, граници и стойност. Продавачът  Х.М. е подписал на 30.04.2018г. образец от декларация по чл. 264 ал. 4 от ДОПК, в която е посочил, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски, лично и като търговец.

Декларацията е заверена в Белиз от сертифициран нотариус и носи апостил. В нея са отразени паспортните данни на декларатора съгласно документа му за самоличност, издаден от Р.Турция  и валиден до 16.05.2021г.

Нотариусът е проверил наличието на изискуемите документи и е изповядал сделката на 03.08.2018г. в надлежната нотариална форма.

Подал е на 03.08.2018г. заявление до съдията по вписванията при РС-Сливен да бъде разпоредено вписването в службата към АВп на н.а № 13 т. V, рег. № 9909, н.д. № 616/2018г. по описа на нотариус с рег. № 123 на Н.,  екземпляр от който е приложил към заявлението.

С обжалваното определение съдията по вписвания при СлРС е отказал да разпореди вписване в книгите на СВп, гр. Сливен на представения нотариален акт, като се е мотивирал с това, че не са спазени всички законови изисквания. Посочил е, че в декларацията по чл. 264 ал. 4 от ДОПК не е посочено, че лицето се е явило лично пред нотариуса, заверил подписа на посочения за автор Х.М., като се позовава на нарушение на разпоредбите н ачл. 589, чл. 590 вр. чл. 580 от ГПК. Освен това в нея не са посочени ЛНЧ или ЕГН на лицето, дали е чужд гражданин и на коя държава, няма дата на раждане.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Така постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

И двата довода, послужили за постановяване на отказа за вписването на нотариалния акт са несподелими като крайно несъстоятелни.

На първо място, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. /т.6 от Тълкувателно решение №7/2012 на ОСГТК на ВКС/.

Така е видно, че за извършване на вписването на представения му нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот е необходимо и достатъчно представяне на писмена молба на нотариуса или заинтересуваното лице и два еднакви първообраза от акта, който трябва да съдържа реквизитите по чл. 6 от ПВп.

Изложените от органа по вписването в мотивировъчната част на атакуваното определение съображения надхвърлят правомощията му, тъй като излизат извън изрично закрепените императивни норми и представляват своеволно тълкуване на невербализирана воля на законодателя. Текстовете на нормите на чл.588, 589, 590 и 578 от ГПК не регламентират нито задължения, нито правомощия на съдията по вписванията. Те уреждат нотариалното производство, тест – възлагат извършването на тези действия и отговорността от неизвършването им на нотариуса. Той е властен да извърши тези проверки и веднъж преценил наличието на предпоставките за извършване на нотариалното действие, той изповядва сделката и издава нотариалния акт, който не подлежи на проверка от органа по вписването. Атакуването му от формална и материална гледна точка може да стане единствено в съдебно производство, каквото производството по вписването не е. В него е от значение само наличието на информацията, изброена в чл.6 от ПВп, която в случая непререкаемо е налице.

В този смисъл, доколкото в н.а. № 13/2018г. е идентифициран продавачът по изискуемия от правната норма начин, дали това е направено или не в декларацията по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, не влиза в обхвата на проверката на съдията по вписванията, за нейното представяне и съдържание следи нотариусът.

Освен това съдът не намира наличие на непълнота в съдържанието на декларацията, документът е именно образецът, утвърден от българската държава и доколкото в ДОПК няма императивно изискване за нотариална заверка на подписа на декларатора, която да е условие за нейната годност да послужи за удостоверяване на декларираните обстоятелства, то няма причина да й се отрече такава.

На последно място, по повод развитите съображения за несигурността на съдията по вписванията дали лицето /декларатор/ се е явило лично пред нотариуса, или не, може да се посочи, че този въпрос няма касателство със задължението му да извърши вписването на нотариалния акт. В дискресията на нотариуса, заверил подписа съобразно правото на Белиз, с което българските правораздавателни органи се съобразяват по силата на чл. 31 от КМЧП, тъй като Белиз е член на Общността на нациите, е да провери самоличността на подписалото се лице и щом е положил инсигнията си, която от своя страна е заверена и с апостил, съгласно Хагската конвенция от 05.101961г., това е достатъчно за изповядващия сделката нотариус и за съда, да приеме авторството и истинността на подписа, положен върху декларацията. В тази насока резервите на органа по вписванията са лишени от основание.

В обобщение – непререкаемо се установява осъществяването на законовите предпоставки, поради което съдът намира, че е налице подлежащ на вписване акт, отговарящ на формалните изисквания на закона относно форма и съдържание. Съдията по вписванията, след проверка по чл. 6 от ПВп, вр. чл. 22 и чл. 32а, 32б от ПВп, е следвало да извърши съответното действие в книгите по вписванията.

Като е отказал да го извърши, той е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени с последиците по чл. 32 в от ПВп, като вместо него да се постанови извършване на поисканото вписване на н.а. в който е обективиран договорът за покупко-продажбата.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 24 от 08.08.2018г. на съдията по вписванията при СлРС, с което е отказано вписване на нотариален акт № 13 т. V, рег. № 9909, н.д. № 616/2018г. по описа на нотариус с рег. № 123 на НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него

 

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 4 б. „а“ от ПВп вписване  на нотариален акт № 13 т. V, рег. № 9909, н.д. № 616/2018г. по описа на нотариус с рег. № 123 на НК по заявление от 25.01.2018г. на нотариус с рег. № 123 на НК, по заявление вх.№ 5294 от 08.08.2018г. по описа на Служба по вписванията гр.Сливен, чрез отбелязване в книгите на службата.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

  

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                           ЧЛЕНОВЕ: