О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 03.09.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

             ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА                       Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 384 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Постъпила е молба от Адриана В.П., чрез пълномощника адв.Е.Х., против определение от 20.08.2018 г. по гр.д. № 3526/2018 г.на РС – Сливен, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявен установителен иск  с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, чрез спиране изпълнението на влязла в сила заповед №  РД-15-2523/03.11.2017 г. на кмета на Община Сливен.

В жалбата се твърди, че това определение е неправилно, като основният мотив на съда, за да остави молбата за допускане на обезпечение без уважение, е фактът, че в случая става въпрос за сграда, която била негодна за ползване и опасна за здравето и живота на гражданите. Така изложеният аргумент, обаче, е извън обстоятелствата, които следва да се съобразяват при допускане на обезпечение и от значение за решаването на спора е фактът, че искането за събарянето на процесната сграда е било направено от ответницата. Развиват се съображения, че поради разминаването на площите на сградите, не е ясно каква част точно от тази сграда ще се събори и как ще бъде засегнато претендираното от ищцата право на собственост, върху друга сграда. Сочи се, че ищцата е оспорила заповедта, но като трето лице, което не участвало в административното производство. Тя може да иска спиране на заповедта за събаряне в исковия граждански процес. В обобщение се иска да бъде отменено определението и да бъде допуснато исканото обезпечение.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна,  поради следните съображения:

Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че обезпечителната мярка следва да е подходяща и да съответства на обезпечителната нужда на ищеца. Предявен е иск, с който се претендира право на собственост върху сграда, която обаче е в техническо състояние, което не отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ. Същата е опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена е от самосрутване. Създава условия за възникване на пожар и е вредна в санитарно хигиенно отношение.  Съдът е приел, че не може да се направи категоричен и обоснован извод, че при евентуално уважаване на предявения по отношение на процесната сграда установителен иск, тя въпреки това няма да подлежи на събаряне, поради посочените причини.  Така крайният извод на съда е бил свързан, че исканата мярка се явява неподходяща, тъй като чрез нея би се препятствало изпълнението на индивидуален административен акт, с който се цели да се защитят живота и здравето на гражданите. По делото липсват доказателства, а и в частната жалба не се сочат такива, от които да е видно, че за сградата, предмет на цитираната заповед на кмета, са били предприети мерки за нейното саниране, поради което е неоснователно искането за допускане на обезпечение за спиране изпълнението на тази заповед. Като е приел това районният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

               

ОСТАВЯ без уважение жалбата подадена от А. В.П., чрез пълномощника адв.Е.Х., против определение от 20.08.2018 г. по гр.д. № 3526/2018 г.на РС – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: