О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 01.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                          Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия АЛЕКСИЕВА ч.гр.д.№ 391 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** , против Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 4119/2014 г. на Сливенски Районен съд; Издадения въз основа на нея изпълнителен лист, разпореждане на районен съд за оправомощаването на ЧСИ да връчва съобщения по чл. 55 от ГПК и действията и актовете на ЧСИ Г.Г.по изпълнително дело № 20189150401794/2018 г.

Жалбата е наименована от подателя като Жалба /възражение за нищожност/, и е депозирана по гр.д. 4119/2018 г. по описа на РС Сливен, като със същата са изложени 6 съображения за допуснати процесуални нарушения на Сливенски районен съд по посоченото дело,  при издаване на Заповед за изпълнение, от които се прави извод, че водят до нейната невалидност, нищожност и неиздаване на документите по делото, поради което не бил започнал да тече срок. Навежда се оплакване, че не е връчена заповед за изпълнение, а само покана за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело.

Сочат се 3 процесуални порока, допуснати в изпълнителното производство и е формулиран петитум, с който се иска:

1. прогласяване на нищожност на Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4119/2014 г.

2. прогласяване на нищожност на издадения изпълнителен лист

3. разпореждане на районен съд за оправомощаването на ЧСИ да връчва съобщения по чл. 55 от ГПК и

4. Обезсилването на действията и актовете на ЧСИ Г.Г.по изпълнително дело № 20189150401794/2018 г.

 Прави се евентуално искане за връщане на ч. гр. д. № 4119/2014 г. по описа на Сливенски районен съд на същия съд, с указания за издаване на горепосочените валидни съдебни актове и връчването им с цел да могат да бъдат оспорени по законовия ред. Прави се искане за присъждане на разноски.

Молбата е оставена без движение с разпореждане на съдията-докладчик на СлОС, поради невнасяне на такса и за уточнение на петитума, същият е преповторен, а такса е внесена.

Препис от Жалбата е изпратена на страната по заповедното производство, а именно молителя – БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, които изпращат отговор в срок, с който оспорват подадената жалба като недопустима и неоснователна, тъй като е налице влязло в сила решение за сумите по атакуваната Заповед за изпълнение. Претендират се разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По фактите:

По гр. д. 4119/2014 по описа на СлРС, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу М.Р.Р. и производството е завършило с издаването на Заповед № 2668 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2014 г. Същата е получена от Калина Славова Василева – съпруга на длъжника по отбелязване в съобщението. На 18.11.2014 г., против заповедта е подадено Възражение от Р. – длъжник по заповедта и на 22.12.2014 г. БНП Париба са представили, препис от депозирана в РС Сливен искова молба по чл. 422 от ГПК за предявен иск за установяване на посочените в заявлението и заповедта суми, срещу него. По делото от БНП Париба, е постъпила молба за издаване на изпълнителен лист на 19.02.2018 г., с приложено решение № 613/11.08.2015 г. на Сливенски Районен съд по гр.д. № 4915 по описа за 2014 г. на същия съд, с което „на основание чл. 422, ал.1 от ГПК се признава за установено, че М.Р.Р., дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, следните суми, за които в заповедно производство, развило се в ч.гр.д. № 4119/2014 г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение № 2668/28.10.2018 г., а именно:

1749,69 лв. – главница по договор за потребителски заем с № РLAS-01697375/04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2014 г. до окончателното му изплащане

207,93 лв., представляваща обезщетение – т.н. мораторна лихва, за забавата в плащането  на горната главница, за периода 06.07.2013 г. -26.09.2014 г.“

Също е отхвърлен като неоснователен искът за сумата от 545,75 лв., търсена като надбавка – печалба на дружеството, дължима според ищеца на основание чл. 3 от договор за потребителски заем с № РLAS-01697375/04.09.2012 г. и М. Р. Р. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, направените разноски, съразмерно с уважената част от претенцията.   

Освен това е и приложен заверен препис на Решение № 264/25.11.2015 г. на СлОС по в.гр.д. 517/2015 г., с което е отменено първоинстанционно решение № 613/11.08.2015 г. по гр.д. 4915/2014 на СлРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен, предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД гр. София против М.Р.Р. иск за признаване за установено между страните, че същият дължи на БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД гр. София сумата от 545,75 лв., на основание чл. 3 от договор за потребителски заем с № РLAS-01697375/04.09.2012 г., като незаконосъобразно и вместо това е постановено: че признава за установено по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  ******** и М.Р.Р., ЕГН ********** ***, че последният дължи на първото дружество и сумата от 545,75 лв., представляваща добавка –възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3 от Договор за потребителски заем с № РLAS-01697375/04.09.2012 г., за която е издадена заповед за изпълнение № 2668/28.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4119/2014 г. на СлРС, за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и разноски по заповедното производство в размер на още 76,31 лв. и М.Р.Р. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Фананс ЕАД гр. София разноски за първоинстанционното производство в размер на още 76,31 лв.

Съдът като взе предвид фактическата обстановка и изложеното в жалбата намира същата за недопустима поради липса на валидно сезиране на съда, а именно:

Жалбата е наименована Жалба/възражение за нищожност/ и е подадена като частна или въззивна жалба по заповедното производство. С нея се иска прогласяването на нищожност на първо място на Заповед за изпълнение издадена по гр.д. 4119/2014 г. по описа на СлРС.

Същата съгласно чл. 413 ал. 1 ГПК е необжалваема, освен в частта за разноските, каквито претенции не са отправяни към съда. Това законово разрешение произтича от характера на Заповедта като акт на съда, а именно улесняване на изпълнителния процес при безспорни вземания. Производството е едностранно и по него не се формира сила на пресъдено нещо. Основната и най-голяма гаранция на правата на длъжника в това производство е възражението по чл. 414 ГПК, което задълженото лице дори не е длъжен да обосновава, но което оборва безспорния характер на вземането и поставя в задължение на кредитора да пренесе спора в исково производство, като пречи на издадената заповед да влезе в сила.

 В настоящият случай жалбоподателят се е възползвал от правата си в заповедното производство, като ги е упражнил своевременно и те са произвели търсения ефект. Спорът за дължимостта на задължението на Р. е решен със сила на пресъдено нещо в исков процес, развил се на две инстанции и заповедта е влязла в сила.

Поради гореизложеното от една страна, заповедта за изпълнение не може да бъде обжалвана, в който процес да се претендира нейната нищожност, а от друга, не може да се преразглежда по този ред съдебно решение влязло в сила.

От казаното по-горе следва, че частна или въззивна жалба срещу Заповедта за изпълнение е недопустима.

Нищожността на съдебен акт може да се прогласява чрез жалба в инстанционния контрол, но тъй като в заповедното производство такъв не е предвиден, то тази претенция може да бъда реализирана по исков ред или чрез възражение в друг висящ процес – чл. 270 ал. 1 и 2 от ГПК.  В закона не е предвидено изрично, че тези хипотези се отнасят за Заповедта за изпълнение, но същите могат да се приложат по аналогия.

Възражението за нищожност на Заповед за изпълнение може да се релевира в исковото производство развиващо се в резултат на направеното възражение по 414 ГПК, може да се релевира и в друг висящ процес, ако страна се позовава на нищожно решение и на последно място винаги стои възможността нищожността на съдебния акт да се търси по исков ред с подаване на искова молба. Предявяването й не е обвързано със срок.

Настоящият процес не се явява висящ, за да се прави възражение за нищожност на Заповедта за изпълнение. Поради гореизложеното жалбата за прогласяване на нищожност е недопустима поради липса на валидно сезиране на съда с претенция, която се разглежда по избрания ред.  

На второ място се иска прогласяване на нищожността на издадения по горепосоченото гражданско дело изпълнителен лист. Разсъжденията по отношение на него са сходни. Той е закономерен резултат от развитието на исковия процес и за него важат същите доводи развити по отношение на заповедта за изпълнение.

Не може да бъде преценено с оглед изложеното в жалбата кое разпореждане на кой районен съд за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на какви съобщения по чл. 55 от ГПК се атакува. Чл. 55 от ГПК е озаглавен „Образци“ и не урежда процедура по връчване на книжа. Разпореждане на сливенски районен съд за оправомощаване на ЧСИ не е налично в кориците на делото, но и такова не е необходимо, с оглед уредената в глава VІ-та на ГПК процедура. В чл. 411 ал. 3 от ГПК е отбелязано, че препис от Заповедта за изпълнение се връчва на длъжника. Това действие по гр.д. 4119/2014 по описа на СлРС е извършено по реда на глава VІ-та от ГПК. Настоящият състав не дължи по-големи усилия от това да провери за наличието на посочения в жалбата акт – такъв не беше открит по посоченото в жалбата/възражение за нищожност/.

Що се отнася за претендираното в жалбата обезсилване на действията на ЧСИ Гергана Грозева, то същото вероятно има за цел да активира защита срещу нейни действия предприети по изпълнителното дело, заведено в резултат на влязлата в сила Заповед за изпълнение. Законът обаче предвижда специален ред за защита срещу предприетите от съдебен изпълнител изпълнителни действия, а именно глава тридесет и първа от ГПК, озаглавена Защита срещу изпълнението.

Съдът положи усилия да разтълкува оформения в горепосочените четири точки петитум на жалбата и с оглед на смесването на няколко процесуални способи за защита срещу различни по вид и издател акта, както и различните правни последици търсени с жалбата, а именно прогласяване на нищожност и обезсилване, съдът не успя да намери валидно сезиране по избрания процесуален ред или да квалифицира жалбата като погрешно подадена искова молба до ненадлежен съд или жалба срещу действия на съдебен изпълнител.

След като се запозна и с наведените в депозираното от Р. оплакване, доводи за процесуални нарушения, съдът не успя да ги квалифицира като валидна претенция, която да приеме за разглеждане. 

Ето защо в конкретния случай частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като съдът не е сезиран с искане за атакуване на Определение по чл. 274, ал. 1 т. 1 или 2 ГПК и производството по нея следва да бъде прекратено.

Поради така определения изход от производството на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК за ответната страна възниква правото да й бъдат присъдени разноски. Същата е защитавана от юрисконсулт с пълномощно от 02.08.2018г. и възнаграждението му се определя от съда. Размерът му следва да бъде определен съгласно обема на извършена работа (чл. 37от ЗПрП) и съгласно минималните и максимални размери посочени в Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на депозиран отговор, без присъствие в открито съдебно заседание или особена сложност на материята следва да се определи минимално възнаграждение за  оказаната защита, тъй като са извършени минимални усилия с оглед развитието на процеса. Защита е оказана по заповедно производство и размерът следва да се определи по чл. 26 от Наредбата, където за минимум е посочен размер от 50 лв. 

Ръководен от изложените съображения  съдът

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, наименована Жалба/възражение за нищожност/ на М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, подадена по чгр. д.№  № 4119/2014 г. на Сливенски Районен съд срещу Заповед за изпълнение, издадена по същото дело; Издадения въз основа на нея изпълнителен лист; Разпореждане на районен съд за оправомощаването на ЧСИ да връчва съобщения по чл. 55 от ГПК и действията и актовете на ЧСИ Г.Г.по изпълнително дело № 20189150401794/2018 г. по описа на кантората й като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр. д. № 391/2018 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файнанс ЕАД гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление  ********, сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

 

                                                                                                                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: