О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 17.09.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 405  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлено искане за спиране на принудително изпълнение по заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 420 ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че определението е неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с материалния закон. Заявява, че заповедният съд не е съобразил специалното качество, което заявителят е следвало да има съгласно разпоредбата на чл. 417 т. 2 от ГПК, за да може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като в случая е придобил вземанията си от две цесии с небанкови институции. Освен това заявява, че неправилно, посредством сключвани допълнителни споразумения към договора за кредит между тях е променян размера на задължението и срока му, посочените в извлечението суми са неправилно изчислени и не отговарят на действителността, документът не съдържа всички нужни реквизити, за част от лихвите имало налице и анатоцизъм. По-нататък частният жалбоподател развива съображения за наличие на неравноправни договорни клаузи, прави анализ на институтите на цесията, договора за банков кредит, взаимодействието между тях и предлага виждането си за предизвикания правен ефект, считайки,  че той не поражда основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници, единият от които той е.

Поради това иска въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение обективирано в заповедта, да обезсили изпълнителния лист и да обезсили определение № 1806/27.06.2018г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Заявителят в заповедното производство не е подал отговор на частната жалба в законовия срок.

Другият солидарен длъжник също не е подал в срока писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 3038/17г. на СлРС е образувано по заявление от 21.06.2017г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Юробанк България“ АД, гр. София действащо чрез свой пълномощник, против  длъжниците Н.Г.С. и С.Г.С.. В заявлението е посочено, че вземането произтича от банков кредит сключен от длъжниците с „Юробанк България“АД гр. София, за покупка на недвижим имот. Към заявлението е представено извлечение от  счетоводните книги на банката. Въз основа на това заявление с разпореждане от 23.06.2017г. заповедният съд е разпоредил и е била издадена заповед № 2027/23.06.17г. за незабавно изпълнение срещу длъжниците солидарно, както и да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. На 16.11.2017г. Н.С. е депозирала възражение, на същата дата е подадена и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.29.05.2017г. само от този длъжник. С влязло в сила определение от 08.01.2018г. по в.ч.гр.д. № 10/18г. на СлОС, съдът я е оставил без уважение като неоснователна. Подаденото от нея пред СлРС искане от13.06.18г. за спиране на изпълнението е оставено без разглеждане като недопустимо, поради подаване на молбата след изтичане на законовия срок

Другият длъжник – частен жалбоподател е подал в законовия срок възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение пред заповедния съд, като е поискал  и спиране на изпълнението.

С атакуваното определение СлРС е отказал да уважи това искане, като се е мотивирал с това, че не е представено надлежно обезпечение за кредитора, нито пък писмени доказателства, че длъжникът не дължи вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Въззивинят съд намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно.

Основната част от релевираните с частната жалба оплаквания са съвършено ирелевантни към настоящия спор, тъй като касаят производството по постановяване на незабавно изпълнение и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, което се е развило и приключило по-рано, а в законовия срок и по предвидения ред, този длъжник не е подавал частна жалба, единствено посредством която може да въведе доводи за незаконосъобразно издаване на заповедта. Това той не може да стори с настоящата частна жалба, която е подадена, както е посочено в нея, срещу определението от 27.06.2018г., с което е отказано спиране на изпълнението. Освен това само за пълнота, може да се посочи, че развитите съображения биха били по принцип безразлични, тъй като са в разрез с разрешителния  и ограничителен обхват на разпоредбата на  чл. 419, ал.2 от ГПК, съгласно който частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК, каквито изложените не са. Те касаят материалноправни въпроси, разрешими само в спорно, състезателно исково производство. Поради това и заповедният съд е извършил проверката си по чл. 418 от ГПК чрез преглед на редовността на документа от външна страна, след което е издал заповедта от 23.06.18г.

Също така правилно е отказал спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК, тъй като не са налице визираните от правната норма условия за това. Искането си длъжникът не е подкрепил с такива писмени доказателства, които дори да индицират недължимост на вземането, за което срещу него е постановено незабавното изпълнение, също така не е представил и обезпечение за кредитора по чл. 180 и 181 от ЗЗД, което би му осигурило желаното  спиране и при липса на доказателства.

Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.Г.С. против определение № 1806/27.06.2018г. по ч.гр.д. № 3038/2017г. на СлРС като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: