О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.09.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА   

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно частно гражданско дело №409 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от Д.Д.К. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3493/2017г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът Д.К. посочва, че издадената против нея заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не й е връчена по надлежен начин, като не са изпълнени правилата за връчване на съдебните книжа. Посочва, че процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК е опорочена, като липсва информация как е осъществена. Освен това посочва, че към момента на процедурата по уведомяване за издадената заповед за изпълнение тя е с постоянен адрес ***, на който адрес не са й връчвани книжа и уведомления. Заявява, че не изпълнена цялостната процедура, като не са търсени лица, съгласни да приемат книжата, в противен случай съдът щял да разполага с информацията, че тя е напуснала адреса и настоящия и постоянен адрес ***. Длъжникът посочва, че е научила за заповедта от работодателя й „Корект груп кетъринг“ ООД, гр.Варна, който на 01.06.2018г. е получил запорно съобщение от ЧСИ Н.Г. по изп.д. №20187160401337 за наложен запор върху трудовото й възнаграждение. В този момент тя узнала за издадената заповед за изпълнение. С оглед изложеното, моли въззивният съд да приеме, че не е уведомена по надлежен начин за заповедта и да приеме възражението й срещу нея, като спре изпълнението на заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски.

Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „Теленор България“ ЕАД, гр.София, който в законоустановения срок е депозирал отговор, с който оспорва възражението като неоснователно, макар и допустимо. Посочва, че заповедта за изпълнение е връчена редовно в съответствие с разпоредбите на чл.47 от ГПК, действали към момента на връчването. Съдът бил извършил служебна справка за адресната регистрация на длъжника и връчил на този адрес, като нямал задължение да извърши повторна справка. Поради това, моли съда да не приема възражението. По отношение на претенцията за разноски, направена от длъжника с възражението, намира същата за неоснователна. Посочва, че при евентуално приемане на възражението обаче причинна връзка между неговите действия и и сторените разноски няма. Те се дължат на неспазване евентуално на процедурата по връчване от страна на съдебните служители. В едно евентуално исково производство биха се дължали разноски на основание чл.78, ал.3 или ал.4 от ГПК.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№3493/2017г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Теленор България“ ЕАД, гр.София срещу длъжника Д.Д.К., подадено на 24.07.2017г.

При подаване на заявлението СлРС на 25.07.2017г. е извършил служебна справка в НБДН, от която е установен настоящ и постоянен адрес на длъжника Д.Д.К. в гр.Сливен, м.“Лозарски връх“ №266.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед №2351 от 25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.Д.К. да заплати в полза на заявителя сумата от 955,72лв. главница по договор за мобилни услуги от 03.01.2015г., обективирано в четири броя фактури, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2017г. до окончателното и изплащане и разноски в размер на 385лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на адрес: **********на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. В съобщението и в залепеното уведомление връчителят е посочил, че не е открил адреса и адресата, като залепил уведомление на табло на ЕВН до вилно място „Лозарски връх“ №264 на 17.08.2017г.

С разпореждане от 04.09.2017г., районният съдия е приел връчването за редовно извършено към 01.09.2017г. и с разпореждане от 28.09.2017г. е разпоредил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

На 28.09.2017г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, получен от кредитора на 30.01.2018г.

Въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изп. дело №20187160401337 по описа на ЧСИ Н.Г., рег.№716 и район на действие Окръжен съд - Варна.

На 22.05.2018г. ЧСИ Н.Г. е изпратил на работодателя на длъжника „Корект груп кетъринг“ ООД, гр.Варна запорно съобщение за налагане запор върху трудово възнаграждение на Д.Д.К., получено от работодателя на 01.06.2018г.

Възражението по чл.423 от ГПК е подадено от длъжника Д.К. по пощата с пощенско клеймо от 27.06.2018г. чрез СлРС.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок едномесечен срок от узнаването, поради което е допустимо. Съдът приема, че длъжника Д.К. е узнала за заповедта за изпълнение в момента на получаване от работодателя „Корект груп кетъринг“ ООД, гр.Варна на запорното съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение – 01.06.2018г., тъй като самата заповед за изпълнение не е връчена лично на длъжника, а по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление, като длъжникът не се явил в деловодството на съда за получаване на книжата.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника Д.Д.К.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа. В случая, връчването е извършено по реда на чл.47 от ГПК.

Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.

Действително, към момента на връчването на заповедта за изпълнение на длъжника К., разпоредбата на чл.47 от ГПК не е съдържала изрично въведените вече от законодателя изисквания за поне три посещения в различно време, с интервал от поне една седмица и в неприсъствени дни, но съдебната практика още към него момент е категорична и е наложила посоченото изискване. Съгласно практиката на ВКС, за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлява „крайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието.

В случая връчителят не е изпълнил въобще тези изисквания, а е посетил въпросната вилна местност еднократно на 17.08.2017г., като освен това е посочил, че въобще не е открил адреса и залепил уведомлението на табло пред вила №264 /адреса на длъжника е вила №266/. По този начин съдът намира, че връчителят въобще не е изпълнил процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, като не е намерил адреса на който е бил регистриран длъжника, да не говорим за самия длъжник или лице, което да е питано дали е съгласно да получи книжата и въобще не са били налице предпоставките да пристъпи към следващия етап – залепване на уведомление. Неправилно районният съд е приел, че са спазени изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК.

С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът Д.Д.К. е била лишена от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По отношение на искането на длъжника за присъждане на разноски по депозиране на възражението, следва да се посочи, че тази въпрос следва да бъде решен от исковия съд, разглеждащ евентуалния иск по чл.422, ал.1 от ГПК на кредитора при спазване правилата на чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора по същество.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника Д.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №2351 от 25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3493/2017г. по описа на Сливенски районен съд.

 

СПИРА изпълнението на Заповед №2351 от 25.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №3493/2017г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение по електронната поща на ЧСИ Н.Г., рег.№716 и район на действие ОС - Варна.

 

Определението е окончателно.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.