О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 01.10.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                               мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр. д.  N 427 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отказано изменение на съдебно решение по отношение на разноските, присъдени на ищцата, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят е недоволен от отказа на първоинстанционния съд да измени постановеното по делото решение в частта относно присъдените на насрещната разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. поради прекомерност, както и да изключи от сумата за разноски направените по изпълнителното дело в размер на 200 лв., и тези от 12 лв., тъй като не са направени по настоящото дело. Развива  подробни съображения  в тази връзка. Иска отмяна на определението на НзРС и постановяване на ново, с което да се измени съдебното решение и на ищцата се присъдят разноските за д.т. в размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а за останалите суми искането й не бъде уважено.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е частично основателна и следва да бъде уважена касателно разноските за исковото производство.

Цената на предявения отрицателен установителен иск е 818, 32 лв.

Ищцата е представила пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските на страната по чл. 80 от ГПК, заедно с исковата молба, чрез процесуалния си представител. Уговореното и посочено като заплатено възнаграждение за защита и представителство  е в размер на 400 лв. В приложеното копие от изп.д. №919/17г. на ЧСИ рег. № 837 се намира и пълномощно и договор за правна защита и съдействие между длъжницата, ищца в настоящото производство, и адвоката, представляващ я в него, в което е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 200 лв. приложена е и сметка за платена такса за изготвяне на копие от изпълнителното дело в размер на 12 лв.

По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение по исковото производство въззивният съд намира, че размерът им действително е прекомерен, с оглед правната и фактическа сложност на дпора, цената на иска и процесуалните усилия, вложени от пълномощника. Тъй като възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК е направено своевременно от насрещната страна и при наличие на условията за уважаването му, настоящият състав счита, че тези разноски следва да бъдат редуцирани до минималния размер на адвокатското възнаграждение, предвидено за този вид дела в Наредба №1/04г. – 300 лв.

В тази част частната жалба е основателна и следва да се уважи, като атакуваното определение се отмени и решението на НзРС бъде изменено по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 300 лв. до присъдените 400 лв.

Що се отнася до останалата част от жалбата, касаеща сумата общо 212 лв., въззивната инстанция я счита за неоснователна.

Действително, от една страна, това са разноски, направени в изпълнителното производство – за адвокатски хонорар и такса. От друга страна, исковото производство е в пряка и непосредствена връзка с изпълнителното дело и от изхода му зависи и прекратяването на последното, по което изпълнението е спряно чрез допуснато обезпечение от исковия съд именно с оглед разрешаване на спора по съществуването на вземането, предмет на принудително изпълнение.

Доколкото вземането по изпълнителния  лист е отречено с влязло вече в сила съдебно решение, то в изпълнителното производство не съществува ред, по който на длъжника да бъдат присъдени разноските, направени по изпълнителното дело. Единственият приложим способ би бил евентуално водене на отделно исково производство по реда на неоснователното обогатяване, което е неоправдано и влиза в противоречие с основни правни принципи, тъй като е сериозно нарушена правната симетрия – взискателят разполага с възможност още в рамките на изпълнителното производство да получи направените от него разноски и към момента на прекратяването на делото вземането му да е удовлетворено, а длъжникът не разполага с реципрочен способ, който да му осигури тази възможност в самия изпълнителен процес.

Поради това въззивният съд счита, че в настоящата хипотеза, при наличие на празнина в законодателството и с оглед процесуална икономия, на ищцата – длъжник могат да бъдат присъдени направените разноски по изпълнителното дело, в размер на общо 212 лв.

Така в тази част атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 318 от 22.06.2018г. по гр.д. № 40/2018г. на НзРС  в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен да бъде изменено решение № 75/11.05.2018г. по гр.д. № 40/18г. на НзРС в частта за разноските, за сумата над 300 лв. до присъдените 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК решение № 75/11.05.2018г. по гр.д. № 40/18г. на НзРС в частта за разноските, като ОТХВЪРЛЯ искането на Г.И.Д. за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение за сумата над 300 лв. до присъдените 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 318 от 22.06.2018г. по гр.д. № 40/2018г. на НзРС  в останалата ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: