О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.09.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА               

                                                            ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№430 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Д.Т.Д. чрез  пълномощника му адв. Д.Й. против Определение №427 от 14.08.2018г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№794/2018г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на РС – Стара Загора.

            Жалбоподателят посочва, че определението на  районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая следва да се приложи специалната разпоредба на чл.109 от ГПК, тъй като предявеният иск е за обявяване за нищожен при условията на чл.26, ал.1 от ЗЗД на договор за отдаване под наем на поземлен имот, както и евентуален иск за унищожаване на договора за наем при условията на чл.33 от ЗЗД, като поземления имот, предмет на наемния договор се намира в землището на с.Кортен, общ. Нова Загора. Счита, че е приложима хипотезата на чл.109 от ГПК – унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот, поради което компетентен е съда по местонахождение на имота. Поради това, моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Дипол мебел” ЕООД, гр. Стара Загора чрез пълномощника адв. П.Д., който в  законоустановения срок е представила отговор по нея. В същия се излагат доводи относно законосъобразността на атакувания съдебен акт. Посочено е, че в случая е приложима общата разпоредба на чл.105 от ГПК, а не тази по чл.109 от ГПК, тъй като атакуваният договор и по скоро атакуваното допълнително споразумение към него в частта относно наемната цена, не е с предмет учредяване на вещни права върху недвижимия имот. Посочва, че неговото седалище като ответник по спора е в гр.Стара Загора и правилно делото било изпратено за разглеждане в РС – Стара Загора. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Пред РС – Нова Загора са предявени от Д.Т.Д. против „Дипол мебел” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора при условията на евентуално съединяване, както следва: главен иск за прогласяване нищожността на допълнително споразумение от 28.06.2017г. към договор за наем на поземлен имот от 08.04.2013г., в частта относно договорения размер на наемната цена, поради накърняване на добрите нрави и евентуален иск за унищожаване на допълнителното споразумение от 28.06.2017г. към договор за наем на поземлен имот от 08.04.2013г., в частта относно договорения размер на наемната цена, като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Исковата молба е връчена на ответното дружество „Дипол мебел” ЕООД, гр. Стара Загора, което в законоустановения срок е депозирало отговор, в който е направило възражение за липса на местна подсъдност с искане за изпращане на делото за разглеждане на местно компетентния съд по неговото седалище – РС – Стара Загора.  

Първоинстанционният съд е уважил възражението и с атакуваното определение №427 от 14.08.2018г. е прекратил производството пред РС – Нова Загора и изпратил делото за разглеждане пред местно компетентния съд Районен съд – Стара Загора.

Определението е връчено на ищеца на 22.08.2018г., като в законоустановения срок - на 29.08.2018г. по пощата е депозирана и разглежданата частна жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно общата разпоредба на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая ответникът е юридически лице – търговско дружество и съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК искът против него следва да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира неговото седалище. Видно от извлечението от Търговския регистър по направена от настоящия състав справка, /ищецът също е посочил седалището в исковата си молба/ седалището на ответното търговско дружество е в гр. Стара Загора. Съгласно цитираната разпоредба местно компетентния съд е Районен съд – Стара Загора.

Възражението на жалбоподателя за приложимост в случая на специалната разпоредба на чл.109 от ГПК – подсъдност по местонахождението на недвижимия имот, е неоснователно, тъй като в случая не е налице нито една от визираните в разпоредбата хипотези. Предмет на исковото производство не са вещни права върху въпросния недвижим имот, нито атакуване като нищожен, респ. унищожаем на договор за вещни права върху имота. Предмет на исковете е облигационно отношение  - договор за наем, който нито прехвърля, нито учредява вещни права върху имота. Поради това разпоредбата на чл.109 от ГПК е неприложима при определяне подсъдността на така предявените искове.

С оглед изложеното, съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 от ГПК местно компетентния съд е съда по седалището на ответника и при възражение от негова страна в законоустановения срок, производството по делото следва да се прекрати и същото да се изпрати на местно компетентния съд – РС – Стара Загора.

От изложеното следва, че районния съд не е допуснал нарушение на закона и е действал правилно като е прекратил производство по делото и го е изпратил за разглеждане пред Районен съд – Стара Загора.

Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, частната жалба се явява неоснователна, а обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №427 от 14.08.2018г., постановено по  гр.д.№794/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.