О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен 22.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от мл.с. Силвия Алексиева въззивно ч.гр.д.№ 442 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на ищцата по първоинстанционното производство В.А.И., ЕГН **********,*** - адв. П. против Определение без номер от 14.09.2018 г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№ 29/2018 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на В.А.И. за изменение на постановеното по делото решение, в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Жалбоподателката заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че разноските платени по производството от страната отговарят на фактическата и правна сложност и положените усилия и не са необосновано високи с оглед на свършената работа. Същите не били определени на минимума по НМРАВ, но се доближавали до него,  и не следвало такива да се определян на минимума посочен в Наредбата. Посочва се, че с оглед вида и обема на казуса, който обхващал познания в различни юридически области, определеното  адвокатско възнаграждение не било прекомерно. НМРА не можела да обхване многообразието на исковете, за да се претендира адекватно определяне на минимално възнаграждение. 

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, която в законоустановения срок е подала отговор. Намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че съдът правилно е редуцирал адвокатското възнаграждение, аргументирал се е и е определил такова над минимума в Наредба № 1/2004 за защита по дела с определен материален интерес. Твърди се надвишаване на минимума в значителна степен, поради което са предприети и съответните действия. Твърди се ниска по степен правна и фактическа сложност на спора, тъй като фактите са изяснени посредством събраните данни от експертиза, а ищецът не е събирал доказателства.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№ 29/2018 г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от В.А.И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 229, ал. 4 от ЗМВР действащ 1997-2006 г. (отм.) вр. с чл. 212, ал.4 ЗМВР действащ от 2006 до 2013 г. (отм. ) за заплащане на ответника на сумата от 5197,61 лв. (след изменението на исковата претенция), представляваща обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно – допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. 

По делото е бил представен списък за направените от ищцата разноски в размер на 1100 лв. за адвокатско възнаграждение. Своевременно в съдебно заседание ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 Първоинстанционният съд е постановил решение № 838/06.07.2018 г., с което е уважили исковата претенция в пълен размер и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК е присъдил разноски в полза на ищеца. Като е съобразил направеното от ответника искане за редуциране на адвокатското възнаграждение, обсъдил е доводите и е взел предвид изискуемите от закона предпоставки, РС Сливен е определил сумата от 700 лв., като справедлив размер на адвокатското възнаграждение отговарящ на фактическата и правна сложност на делото, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ.

Решението е връчено на ищцовата страна и в срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба за изменението му  в частта на разноските, с искане да се присъди пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение.

С определение  без номер от 14.09.2018 г. постановено по гр. д. № 29/2018 г. по описа на СлРС молбата е оставена без уважение. На 25.09.2018 г. определението е връчено на В.И., чрез процесуалния й представител и на 01.10.2018 г. е постъпила настоящата частна жалба против него.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд споделя напълно съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по предявения иск.

Районният съд е присъдил въпросното адвокатско възнаграждение по този иск не в минимален размер, определен при спазване правилата на Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в размер надвишаващ минималния с приблизително 20% като е уважил своевременно направеното възражение за прекомерност и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК на насрещната страна.

Настоящият състав на съда се солидаризира с направения от първата инстанция извод, относно размера на търсеното адвокатско възнаграждение. Фактическата и правна сложност се преценява от съда, разглеждащ конкретното дело за всеки конкретен случай. Неприложим е доводът за определеното „близко към минимума адвокатско възнаграждение“, тъй като както се установява от верните изчисленията на първоинстанционния съд, че минималното възнаграждение е 589,88 лв., а определеното от процесуалния представител го надвишава с близо 90%, което не може да се определи като „близко до минимума“, а се приближава повече към „удвоен размер“.

Следващ довод за намаления адвокатски хонорар поради прекомерност се явява и множеството еднотипни дела, които са служебно известни на настоящия състав на съда, по които процесуалния представител на ищците е един и същ. Т.е. изключителна правна сложност може да е представлявал първият казус, а следващите са били със занижена такава с оглед еднотипната стратегия по водене на исковете, която се осъществява от процесуалния представител. Фактическа сложност в конкретното дело действително не се открива, предвид назначената експертиза която е установила периодите и размера на допълнителния платен годишен отпуск  и не е имало друг спор по фактите. 

Въззивният съд не споделя твърдението на ищеца, че адвокатското възнаграждение по конкретното дело следва да е определено над минимума, тъй като точно това е направил първоинстанционният съд и това не може да послужи за основание за отмяна на атакувания акт.

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явявала неоснователна и е следвало да се остави без уважение.

Поради това, въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се устави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от В.А.И., ЕГН **********,*** - чрез адв.Н.П., против Определение без № от 14.09.2018 г. по гр.д. № 29/2018 г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение № 868/06.07.2018 г. в частта за присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.