О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 17.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№450 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Х.А.М. /предишно фамилно име С./ против Определение №2694/13.09.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4709/2018г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Т.Ж.Д. и П.Д.И. против Х.А. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на принудителното изпълнение – въвод във владение на имот с идентификатор №67338.702.274.1, представлява жилищна еднофамилна сграда със застроена площ 65 кв.м., находяща се в ***********по изп.д.№244/2014г. на ЧСИ П.Г..

            Жалбоподателката Х.М. чрез пълномощника адв.Р. намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Счета, че не са налице необходимите кумулативни предпоставки за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност на иска, респ. внесена парична гаранция, както и да е налице обезпечителна нужда. На първо място счита, че исковата молба е нередовна и е следвало да бъде оставена без движение, тъй като не било ясно какъв е предявеният иск, чието обезпечение се иска. На следващо място посочва, че видно от архитектурния проект, се касае за самостоятелно жилище, т.е. процесния имот е самостоятелен обект, поради което и предявения иск е вероятно неоснователен. Счита, че не е налице и обезпечителна нужда, тъй като ищците никога не са владели процесния имот. Същият е владян от трети лица, на които е оставен за управление по време на изпълнителното производство. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно. Претендира разноски.  

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Т.Ж.Д. и П.Д.И., които в законоустановения срок чрез пълномощника си адв.Е.Х. са представили отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Намират определението на Сливенски районен съд за правилно и законосъобразно и молят съда да остави без уважение подадената против него частна жалба. Посочват, че представените с исковата молба писмени доказателства, както и представяния от жалбоподателката протокол за опис, правят иска вероятно основателен. Проектът не е изпълнен според предвижданията. Имотът е описан по различен начин в документите за продажба, за учредяване на ипотека и в протокола за възлагане на недвижим имот при публичната продан от това, което съществува на място. Разликата е в предназначението на помещенията и в реалната площ. Начинът, по който сградата е построена, я прави функционално свързана със старата жилищно сграда. Посочват, че предявеният иск за собственост се основава на нищожност на договорната ипотека и самата публична продан и ако се установи нищожност, а купувачът бъде въведен във владение, биха се затруднили сериозно правата на ищците.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е сезиран с предявен от Т.Ж.Д. и П.Д.И. против Х.А. С., по настоящем с фамилно име М., положителен установителен иск за собственост върху сграда с идентификатор №67338.702.274.1, представлява жилищна еднофамилна сграда със застроена площ 65 кв.м., находяща се в ***********, като се позовават на нищожност на договор за покупко-продажба на сградата от 2004г. и на учредена върху нея договорна ипотека от 2010г. Ответницата е придобила правото на собственост върху сградата чрез публична продан в изпълнителното производство по изп.д.№244/2014г. по описа на ЧСИ П.Г.с район на действие СлОС по силата на постановление за възлагане от 26.02.2018г., в сила от 14.06.2018г.

            Въвод във владение по отношение на имота е бил насрочен за 20.09.2018г.

С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране въвода във владение по изп. д.№244/2014г. на ЧСИ П.Г..

С обжалваното Определение №2694/13.09.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4709/2018г. по описа на същия съд, първоинстанционния съд е допуснал обезпечението като е наложил поисканата мярка.

Съобщението за налагане на обезпечителната мярка е връчено от ЧСИ Г. на ответницата по иска на 21.09.2018г. Частната жалба е подадена от него на 25.09.2018г.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск е допустим.

            Във връзка с възраженията в частната жалба за нередовност на исковата молба, следва да се отбележи, че въззивният съд не констатира разминаване между изложените в обстоятелствената част фактически основания и отправеното до съда искане. Касае се за установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отноение на процесната сграда, като ищците се позовават на нищожност /не е заявена като самостоятелен иск/ на договор за покупко-продажба от 2004г. и на договорна ипотека от 2010г.

На този етап от производството /размяна на книжа/ и въз основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства не може да се направи обоснован извод, че иска е вероятно основателен. Представените писмени доказателства не са в достатъчна степен убедителни и сами по себе си не водят до категоричен извод за вероятна, в голяма степен, основателност на иска. Разликата в площта и предназначението на пристройката към момента и разрешението за строеж, сама по себе си не означава, че пристройката няма характера на самостоятелен обект. Без необходимите специални знания /в тази насока има направено доказателствено искане/ и обстойно изследване на фактите и доказателствата, в т.ч. поисканите от ответницата документи от преписката по издаване на разрешението за строеж, не може да се направи на този етап извод за вероятна основателност на иска. Поради това, настоящият състав намира, че независимо от представените с исковата молба писмени доказателства, то за да се допусне исканото обезпечение, естествено в случай, че са налице и другите две кумулативни предпоставки, следва да бъде определена гаранция, съгласно разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК.  

Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В случая, с оглед насрочения въвод във владение спрямо процесната сграда /пристройка/ на купувача в публичната продан – ответницата, е  напълно вероятна възможността да възникне опасност, респ. сериозна трудност за ищците да осъществят правата си по евентуално уважително решение. Налице е опасност да се затрудни евентуалното реализиране правата на ищците без допускане на исканото обезпечение.

На последно място исканата обезпечителна мярка - спиране въвода във владение по изпълнителното производство се явява подходяща с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение следва да бъде допуснато, но при условията на чл.391, ал.2 от ЗЗД - ако ищците представят парична гаранция, която ще послужи за репариране на евентуалните вреди, които жалбоподателката – ответница и купувач на процесния имот от проведена публична продан, би понесла, в случай, че иска против нея бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът определя паричната гаранция в размер на 4000лв., при съобразяване разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК.

Макар да е налице съвпадение на крайния извод на районния и въззивния съд, с оглед необходимостта от допускане обезпечението под условие – ако бъде представена определената от съда гаранция, същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което исканата обезпечителна мярка се допусне при условията на посочената гаранция.

Тъй като по делото вече е издадена обезпечителна заповед, същата следва да бъде обезсилена, тъй като издаването й е обусловено от внасяне на определената парична гаранция.

По отношение на искането за разноски, следва да се посочи, че в обезпечителното производство такива не се присъждат. Те се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В тази насока – ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.5.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №2694/13.09.2018г., постановено по гр.д.№4709/2018г. по описа на Сливенски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           

ДОПУСКА обезпечение на предявения от Т.Ж.Д. с ЕГН ********** *** и П.Д.И. с ЕГН ********* *** против Х.А. С., по настоящем с фамилно име М., с ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост върху сграда с идентификатор №67338.702.274.1, представлява жилищна еднофамилна сграда със застроена площ 65 кв.м., на два етажа, находяща се в ***********, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА - СПИРАНЕ на принудителното изпълнение - въвод във владение по изп. дело №244/2014г. по описа на ЧСИ П.Г., рег.№837, район на действие СлОС, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищците Т.Ж.Д. и П.Д.И. ВНЕСАТ ПО СМЕТКА на СлРС ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 4000 /четири хиляди/ лева.  

 

            ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадената въз основа на Определение №2694/13.09.2018г., постановено по гр.д.№4709/2018г. на Сливенски районен съд.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед от СлРС след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена.

 

           

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                       

                                                    2.