О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 23.10.2018 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева в.гр.д. N 455 по описа за 2018  год., съобрази:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба против първоинстанционно решение № 984/07.08.2018 г. по  гр.д. № 3258/2018 г. на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на И.Ж.С. за настаняване на детето Ж. И.С. в семейство на близки роднини – при С.С.Д. и баба си Г.А.И. като неоснователна.

Решението на СлРС е атакувано с въззивна жалба от молителя в първоинстанционното производство по която е образувано настоящото въззивно гр.д. № 455/18г. по описа на СлОС.

Въззивникът заявява във въззивната си жалба, че не поддържа молбата си с правно основание чл. 27 и сл. от ЗЗДт и се отказва изцяло от спорното право. Моли въззивния съд да прекрати производството по делото и обезсили атакуваното първоинстанционно решение.

В законовия срок ответната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор и не е изразила становище.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба не следва да се внася за разглеждане в о.с.з., тъй като по същество в нея не са инвокирани никакви оплаквания, касаещи валидността, допустимостта и правилността на атакувания съдебен акт. Единственото изявление на подателя й – молител пред РС, касае десезиране на съда с повдигнатия спор, като изразената недвусмислено воля е за отказ от спорното право, който, като правно действие, може да се субсумира под правната норма на чл. 233 от ГПК.

Така въззивния съд, считайки, че въззивната жалба има характер на молба по чл. 233 от ГПК, намира, че тя е допустима и редовна – подадена от страна, имаща право да направи такова изявлене във всяко положение на делото, чрез процесуален представител, надлежно упълномощен и разполагащ с изрично пълномощно за такова правно действие, изготвена е в писмена форма.

Направеният отказ касае целия предмет на делото и изхожда от единствения молител по него, предвид правния му характер не е необходимо съгласието на противната страна, поради което, с оглед пълното десезиране на съда с този спор между тези страни, първоинстанционното производство следва да бъде прекратено като недопустимо, понеже вече не съществува валидно учреден процес. Тъй като, обаче, то е приключило с решение, и изявлението е направено пред въззивния съд, последният следва и да обезсили изцяло постановения съдебен акт, който се явява недопустим, с оглед отказа на молителя спорът да бъде разрешен от съда.

Въззивното производство също следва да се прекрати, тъй като с обезсилването на атакуваното с въззивната жалба решение, то остава без предмет.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА  първоинстанционно решение № 984/07.08.2018 г. по  гр.д. № 3258/2018 г. на СлРС, поради ОТКАЗ ОТ СПОРНОТО ПРАВО.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3258/18г. на СлРС, като НЕДОПУСТИМО.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 455/18г. на СлОС поради ЛИПСА НА ПРЕДМЕТ на обжалване.

 

 

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      

         ЧЛЕНОВЕ: