О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 13.11.2018 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                               Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                              

като разгледа докладваното от  мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 462 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е допуснато обезпечение на предявен иск чрез налагане на запор върху банкови сметки и се движи по реда на чл. 396 вр. чл. 275 от ГПК.

С частна жалба от Пауърбилд ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********* – длъжник по заповед за изпълнение, е атакувано определение № 2451/21.08.2018 г. по гр. д. № 4255/2018 на Сливенски Районен съд, с което е допуснато обезпечение ЧРЕЗ НАЛАГАНЕТО НА ЗАПОР върху банковите сметки на дружеството до размера на 14806 лв. в РАЙФАЙЗЕН БАНК , УНИКРЕДИТ БУЛБАНК и БАНКА ДСК ЕАД. Същото е наложено във връзка с предявения от ЕТ „ДАР- Р.В.“ установителен иск по чл. 422 от ГПК за дължимостта на сумата от 14806 лв., представляваща цена на извършени услуги с автокран в гр. София, в периода 06.10.2016 г. – 20.01.2017 г. от страна на Пауърбилд ЕООД. Със същото определение е отхвърлено искането на ЕТ ДАР-Р.В. да бъде допуснато обезпечение на иска му за мораторна лихва с цена 2467,79 чрез налагането на запор на същите банкови сметки и за размера 2467,79 лв. 

Жалбоподателят твърди, че на първо място направеното искане за обезпечение  е недопустимо, тъй като не е спазено изискването на чл. 105 ГПК за местна подсъдност. Релевира се оплакване, че съдът незаконосъобразно е допуснал обезпечение чрез налагане на запори върху разплащателните му сметки в изброените банки. Заявява, че няма вероятна основателност на иска, нито обезпечителна нужда и не е налице адекватност на обезпечителната мярка. Твърди се, че няма търговски  отношения между двете дружества и към молбата за налагане на обезпечение липсват убедителни писмени доказателства. Прави евентуално искане да се допусне обезпечение при условията на чл.391, ал.1 т. 3 ГПК при гаранция равна на допуснатото обезпечение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, от молителя за налагане на обезпечение ЕТ ДАР –Р.В.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *********. Твърди се наличие на обезпечителна нужда, адекватност на обезпечителната мярка и вероятна основателност на претенцията от представените писмени доказателства.  Моли се за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се разноски и се представя списък.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е частично допустима.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

   Пред Сливенския районен съд от ЕТ „ДАР –Р.В.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *********  е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване на задължението на Пауърбилд ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *********, към ищеца за сумата от 14 806,00 лв., представляваща цена на извършени услуги с автокран в гр. София в периода 06.10.2016 г.  – 20.01.2017 г. по представени фактури и сумата от 2467,79 лв. представляваща лихва за забава за периода от изискуемостта на задължението до подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.

В исковата молба за предявяване на иска е инкорпорирано особено искане за налагане на обезпечение върху банкови сметки на ответното дружество – длъжник по заповедта в РАЙФАЙЗЕН БАНК, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК и БАНКА ДСК ЕАД за сумите от 14 806, представляваща главница по фактури и сумата от 2467,79, представляваща мораторна лихва.

С определение № 2452/21.08.2018 г. СлРС е прекратил производството по делото, като недопустимо, в частта на предявения от ЕТ ДАР –Р.В.“, срещу Пауърбилд ЕООД,  установителен иск с правно основание чл. 86, от ЗЗД за дължимостта на сумата от 2467,79 лв.  представляваща лихва за забава, върху главницата по фактурите от датата следваща дата на фактурата до 13.08.2018 г., с мотива, че тези суми не фигурират в издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3057/2018 г. на РС Сливен.

С определение № 2451/21.08.2018 г. на Сливенски Районен съд е допуснато обезпечение на предявения от ЕТ ДАР –Р.В.“ иск за главницата  по представените в заверени копия фактури за сумата от 14806 лв. чрез налагането на запор върху банковите сметки на дружеството Пауърбилд ЕООД в РАЙФАЙЗЕН БАНК , УНИКРЕДИТ БУЛБАНК и БАНКА ДСК ЕАД и е отхвърлено искането на ЕТ „ДАР- Р.В.“ за допускане на обезпечението за сумата от 2467,79 лв. представляваща мораторна лихва.

В резултат на горното от РС Сливен е издадена Обезпечителна заповед от 22.08.2018 г. Съобщението за налагане на обезпечителната мярка е връчено от ДСИ Стоянов на ответното дружество на 11.09.2018 г. Частната жалба е подадена от него на 17.09.2018 г.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Частната жалба е подадена от надлежна страна в законово определения срок. Същата има правен интерес от обжалването на определението само в частта, с която е допуснато обезпечение на предявената допустима искова претенция. В петитума на жалбата, обаче с курсив е отбелязано, че определението следва да се отмени изцяло. В този случай, за частния жалбоподател отсъства правен интерес да обжалва определението, в онзи негов дял, където е оставена без уважение претенцията за обезпечаване на мораторната лихва. Поради това частната жалба следва  да се остави без разглеждане в частта, с която се обжалва отхвърлянето на недопустимото искане в определение №2451/21.08.2018 г. на Сливенски Районен съд по гр. д. 4255/2018 по описа на съда, поради липса на правен интерес от обжалването.

Следва да се обсъди направеното възражение за недопустимост на наложеното обезпечение, поради нарушение на принципа за местна подсъдност. В разпоредбата на чл. 389 от ГПК изискването за компетентност на съда да разгледа искането за налагане на обезпечителна мярка при заведен вече исков процес, е същият да бъде висящ пред същия съд. Това изискване на закона е безспорно изпълнено в настоящия случай. Съдът не следи служебно за местната подсъдност извън случаите на чл. 109 ГПК и следва да бъде сезиран с нарочно възражение (арг. от чл. 119, ал.3 от ГПК). До настъпването на този момент и до произнасянето на съда по него, делото се счита висящо, тъй като съда се счита валидно сезиран.

Възражения по чл. 119, ал.3 от ГПК за неподсъдност на исковото производство, не могат да бъдат обект на разглеждане в инстанционния контрол по допускане на обезпечение.

При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.       

   Съдът намира, че предявеният иск, след произнасянето в определение №2452/21.08.2018 г. на Сливенски Районен съд  е допустим.

На този етап от исковото производството и въз основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства може да се направи евентуален извод, че същият е и вероятно основателен. Представените фактури и товарителници, които носят и подпис на получател, свидетелстват за съществуване на вземане. То обаче след подаване на възражението вече има характер на спорно т.. Това не разколебава първоначалния извод на първоинстанционния съд за вероятна основателност на иска, но следва да се държи сметка и за противопоставимите права на длъжника.

Съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е въведено и условието за наличие на обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В случая се касае до едно значително парично вземане на ищеца против ответното дружество, като е напълно вероятна възможността да възникне опасност за ищеца да осъществи правата си при положителен изход от исковото производство.

На последно място исканата обезпечителна мярка – налагане на запор върху банкови сметки се явява подходяща с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона /чл.397, ал.1, т.2 от ГПК/. Именно тя се явява най-прекият път до реализирането на евентуалните права на кредитора при съдебно признаване на правата му. 

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение следва да бъде допуснато. Поради фактът, че сумата е относително голяма, а и във връзка с бързия търговски оборот, дори в едностранното обезпечително производство следва да се държи сметка и за правата на длъжника. Вредите, които евентуално би претърпяло ответното дружеството, при неправомерно запориране на сумата от 14806 лв. следва да се гарантират, както поради спорния характер на вземането, така и във връзка с принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. Съгласно утвърдената практика и при съобразяване разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК, претърпените от задържането по сметка на ответното дружество на сумата от 14806 лв. вреди,  биха били обезпечени в достатъчна степен с  внасянето на парична гаранция по чл. 391, ал.2 от ГПК в размер на около 10%, а именно 1480 лв. от страна на ищеца. Немотивирано и неоснователно се явява искането на Паурбилд ЕООД размерът на гаранцията да бъде в размер на запорираната сума, тъй като в случай на неоснователност на предявения иск сумата, обезпечаваща вземането ще се освободи, а гаранцията следва да покрие само вредите, които дружеството е търпяло. Не следва същото неоснователно да се обогатява с двойния размер на запорираната сума. 

Макар да е налице съвпадение на крайния извод на районния и въззивния съд, с оглед необходимостта от допускане обезпечението под условие – ако бъде представена определената от съда гаранция, същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което исканата обезпечителна мярка се допусне при условията на посочената гаранция.

Тъй като по делото вече е издадена обезпечителна заповед, същата следва да бъде обезсилена, тъй като издаването й е обусловено от внасяне на определената парична гаранция.

По отношение на искането за разноски, следва да се посочи, че в обезпечителното производство такива не се присъждат. Те се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход, тъй като производството по обезпечаване на предмета на иска е обусловено от развитието на исковото производство и не може да съществува самостойно (така ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.5).

   Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

  

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба подадена от Пауърбилд ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********* срещу Определение № 2451/21.08.2018 г. по гр.д. 4255/2018 на СлРС, В ЧАСТТА, с която се иска отмяна на отхвърлителния диспозитив на определението.

 

ОТМЕНЯ Определение № 2451/21.08.2018 г. на Сливенски Районен съд, постановено по гр.д. № 4255/2018 г., в ЧАСТТА с която е допуснато обезпечение и е издадена обезпечителна заповед, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

  

ДОПУСКА обезпечение на предявения от ЕТ „ДАР –Р.В.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *********   против „Пауърбилд“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *********, установителен иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на сумата от 14806 лв., представляваща цена на извършени услуги с автокран в гр. София в периода 06.10.2016 г.  – 20.01.2017 г. по представени фактури, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР” до размер на сумата от 14806 лв., върху банковите сметки на Пауърбилд ЕООД в РАЙФАЙЗЕН БАНК, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК и БАНКА ДСК ЕАД, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът ЕТ „ДАР-Р.В.“*** ВНЕСЕ ПО СМЕТКА НА СлРС ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 1480 /хиляда четиристотин и осемдесет/ лева.        

 

   ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадената въз основа на Определение № 2451/21.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 4255/2018 г. на Сливенски районен съд.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена.

 

Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане частично, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред БАС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.

  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                            2.