О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.10.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 468 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба подадена от  „Уникредит Булбанк“ АД , със седалище и адрес на управление *********, ЕИК ******, чрез пълномощника си – адв. Ж.Д. срещу определение № 1487/31.05.2018 г. по ч.гр. д. № 5803/2018 г. на РС Сливен.

 

С обжалваното определение съдът на основание на чл.415 ал.2, във вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е постановил спиране на изпълнението по изп.д. № 20179150408919 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Сливен, като е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, в частта му, с която изпълнението по изпълнителното дело е спряно по отношение на длъжника-търговец ЕТ „ОНЕ СТАР -95 – Н.С.“ и на взискателя е указано да предяви иск за вземането си. Преди да издаде определението районният съд не е проверил, макар, че е бил длъжен и е следвало сам да прецени дали поканата за доброволно изпълнение до длъжника-търговец и приложените към нея документи действително са връчени по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление.  Тази проверка не е била извършена, тъй като в мотивите си съдът е възприел директно написаното от съдебния изпълнител в разписката за връчване на ПДИ, че последната е връчена на длъжника-търговец по реда на чл.47, вр. с чл.50 от ГПК. Сочи се, че за длъжника търговец при получаване на книжата от ЧСИ важат правилата на чл. 50 от ГПК. Съобразно установената съдебна практика с разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК е създадена  фикция за връчване и когато търговецът е напуснал адреса си на управление и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, без да се извършва залепване на уведомление.  Излагат се съображения в подкрепа на тази теза и се сочи, че връчването на търговец по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК изключва приложението на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за разлика от връчването на търговец по реда на чл. 50 ал. 4 от ГЖПК, където чл.415 ал.2 т. 2 от ГПК намира приложение.  Твърди се, че в настоящия случай върху разписката приложена от ЧСИ от връчителя е удостоверени, че на вписания в търговския регистър адрес на управление въобще няма такава фирма, а имотът е обявен за продажба – по данни на съседи. Така е налице хипотезата на чл. 50 а. 2 от ГПК, тъй като търговецът е напуснал адреса на управление, вписан в ТР и не е вписан нов адрес. Съобразно разпоредбата на чл. 415 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на този длъжник, поради което не са налице предпоставките за спиране на изпълнението по изпълнителното дело по отношение на него, нито за даване на указания на заявителя да предяви иск за вземането си по отношение на този длъжник, тъй като същият би бил недопустим. В обобщение се иска да бъде отменено обжалваното определение в частта, с която изпълнението по изпълнителното дело е спряно по отношение на длъжника-търговец и на взискателя е указано да предяви иск за вземането си.

Няма постъпили отговори на тази частна жалба.

         

Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.11.2017 г. кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу  ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С.“, представлявано от Н.С.Д. и срещу длъжника Н.С.Д.. Основанието  е договор за банков револвиращ кредит и анекси към него, като са представени и извлечения от счетоводните книги на банката. Претендирано е вземане за главница в размер на 29 926.30 лв. и лихва в размер на 2 892.83 лв., както са претендирани и разноски. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С.“ има седалище и адрес на управление в **********. Въз основа на това заявление е издадена заповед № 3869/13.11.2017 г. и изпълнителен лист.  Образувано е било изп.д. № 20179150408919 на ЧСИ Гергана Грозева, която е изпратила  покана за доброволно изпълнение до едноличния търговец на посочения адрес **********. Връчителят е отбелязал, че е залепил уведомление на входната врата. ЧСИ е изпратил и уведомление до длъжника Н.С.Д. с адрес ***, както и в ************, като в разписката връчителят е отбелязал, че на последния адрес в гр. Сливен при посещенията не е намерил длъжника, имотът – ап.1, е необитаем, по последни данни лицето  е пребивавало на адрес в гр. Варна и впоследствие е заминало за чужбина, поради което връчването е  невъзможно и е залепено уведомление. Книжата ЧСИ е изпратил по частното гражданско дело и с определение № 1487/31.05.2018 г. съдът е приел, че са налице условията на чл. 415 ал. 2, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, поради което е приел за редовно връчена поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение на длъжника ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С., с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***************** и Н.С.Д. ЕГН ********** ***. Със същото определение съдът е спрял изпълнението по изпълнителното дело и указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок от получаването на съобщението.

 

С оглед на установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 Длъжникът ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С.“ е едноличен търговец има седалище и адрес на управление в ********** и при връчването на ПДИ и Заповед за незабавно изпълнение от ЧСИ намират приложение разпоредбите на чл. 50 и сл. от ГПК. Върху приложеното уведомление на ЧСИ е изписано, че апартаментът на посочения адрес за седалище, е необитаем, вратата е заключена, по последни данни лицето е пребивавало в гр. Варна и е заминало за чужбина – Англия.

 В случая е неприложима разпоредбата на чл. 50, ал.4 от ГПК, която препраща към чл. 47, ал.1 от ГПК за случаите при които връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който да е съгласен да получи съобщението. В настоящия казус е видно, че адресът е напуснат, тъй като апартаментът е необитаем. След като лицето е напуснало адреса и след като от служебна справка в ТР се установява, че не е вписан нов адрес, то приложение следва да намери фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК- съобщенията се смятат за редовно връчени.

 Следователно заповедта за незабавно изпълнение и ПДИ са връчени на длъжника ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С.“ по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, а не по чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което са неприложими разпоредбите на  чл. 415, ал.1, т.2 и ал. 2 ГПК.

 

С оглед  на изложеното частната жалба е основателна и определението следва да бъде отменено в обжалваната част.

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

ОТМЕНЯ определение № 1487/31.05.2018 г. по ч.гр. д. № 5803/2018 г. на РС Сливен в частта, с която съдът на основание на чл.415 ал.2, във вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е постановил спиране на изпълнението по изп.д. № 20179150408919 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Сливен, по отношение на ЕТ „ОНЕ СТАР – 95 – Н.С.“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в **********.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: