О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.10.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                Н. ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  Н. Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 469  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е спряно принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 420 ал. 3, вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател –заявител в заповедното производство, заявява, че определението е частично неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с правилата за връчване на съдебни книжа. Развива подробни съображения относно това, че заповедният съд е следвало да приеме за надлежно връчени от СИ поканата, заповедта и приложенията до двама от длъжниците – Й.К. и „Скорпион-97“ ООД, което пък изключва приложението на разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, съответно – спирането на изпълнителното производство спрямо тях е неоснователно, а се е задействала хипотезата на чл. 416 от ГПК и по отношение на тях заповедта за изпълнение е влязла в сила.

С оглед изложеното частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени атакуваното определение за спиране на изпълнението по отношение на посочените двама солидарни длъжници. Претендира разноските за това производство.

Ответниците п очастната жалба не са подали отговор в законовия срок. Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

С атакуваното определение от 31.05.2018г. заповедният съд, при условията на чл. 415 ал. 2 от ГПК, е приел, че при връчването на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците е налице хипотезата на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което е спрял изпълнителното производство, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по документа по чл. 417 от ГПК и е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок срещу длъжника иск относно вземането си.

За да се стигне до постановяване спиране на изпълнението извън общия случай, уреден в чл. 420 от ГПК, посредством механизма на чл. 415 ал. 2 от ГПК, който регламентира спирането като задължителна последица, трябва да е налице условието да е издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК и да се е осъществила предпоставката, разписана в т. 2 на чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Тази разпоредба предвижда спиране на изпълнението само ако заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

В случая е налице заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, послужил за образуване на изпълнително производство против трима солидарни длъжници. Солидарността на задължението не предполага еднаквост в преценката относно надлежността на връчването на книжата, тя се преценява за всеки длъжник поотделно и това може да доведе до различни правни последици за всеки от тях.

Така е видно, че СИ е изпратил всички необходими документи /покана за доброволно изпълнение, препис от заповедта за незабавно изпълнение и приложенията/ на всеки от тримата длъжници, посочени в изпълнителния лист, като двама от тях са физически лица, а третият е търговец, търговско дружество.

Настоящият състав намира, че при връчването на книжата единствено на длъжника Н.Д. е била обективно осъществена хипотезата на чл. 47 ал. 5 вр. чл. 47 ал. 1 от ГПК, видно от отбелязването на гърба на съобщението и извършените от връчителя действия.

По отношение на другите двама длъжиници обаче - Й.К. и „Скорпион-97“ ООД, въззивната инстанция счита, че заповедният съд неправилно е приел наличие на връчване по чл. 47 ал. 5 от ГПК.

В разписката на първата - Й.К., връчителят е отбелязал връчване на лицето Н.К., посочен като син – това представлява редовно връчване на поканата и приложенията съгласно чл. 46 ал. 2 от ГПК и няма причина да се прибягва до извънредния способ на чл. 47 от ГПК.

В разписката, попълнена за длъжника „Скорпион-97“ ООД, връчителят е вписал, че при посещението на адреса фирма-длъжник с това наименование не е намерил и е поставил уведомление. Интелектуалният прочит на констатацията на връчителя не налага двусмислие при тълкуването, то е еднозначно – на този адрес такова лице няма.

Преценката на съда се изразява в това да установи дали адресът е този, на който се намира последният вписан в ТР адрес на управление на дейността на търговеца и дали до този адрес е имало достъп и приемащо лице.

След като безспорно в случая адресът, на който е потърсен длъжникът е този, който е вписан в ТР, то за да се приеме, че проявление намира хипотезата на чл. 50 ал. 4 от ГПК, при която се предприемат действия по чл. 47 ал. 1 от ГПК, следва връчителят да се увери, че действително канцеларията на търговеца е на тоя адрес, но той няма достъп до нея, или че няма лице, което да се съгласи да приеме съобщението.

Не така стоят нещата в настоящия случай – длъжностното лице е посочило, че „няма“ такава фирма – което незабавно отпраща ситуацията в приложното поле на чл. 50 ал. 2 от ГПК – лицето е напуснало адреса, посочен в ТР, но не е  вписало нов. Следователно е напълно необосновано провеждането на процедурата по чл. 47 ал. 1 от ГПК, тъй като нормотворецът е затворил дейността по призоваването на такова лице с указания съдът да приложи съобщенията към делото и да ги счита за редовно връчени.

Поради това и спрямо двамата длъжници липсват условия за връчване на поканата и приложенията по реда на чл. 47 ал. 1  и ал. 5 от ГПК, а това от своя страна, при липса и на направено в срок възражение,  активира  разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и води до влизане в сила на заповедта за изпълнение спрямо тях. Също така отнема и задължението на съда по чл. 415 ал. 2 от ГПК да постанови спиране на изпълнението против тези длъжници и да указва на заявителя да предяви иск срещу тях.

С оглед всичко изложено дотук, този съдебен състав счита частната жалба за основателна и следва да я уважи. Атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, относно спирането на принудителното изпълнение против двама от солидарните длъжници - Й.К. и „Скорпион-97“ ООД.

На частния жалбоподател следва да се присъдят доказаните разноски за това производство в размер на 15 лв. за платена д.т.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 1489 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. № 5802/17г. на СлРС  В ЧАСТТА, с която е спряно изпълнението по изп.д. № 20179150408920 на ЧСИ Гергана Грозева с район на действие района на СлОС, ПО ОТНОШЕНИЕ на длъжниците Й.Ж.К., ЕГН ********** *** и „Скорпион-97“ ООД, гр. Сливен, ЕИК 119053413, със седалище и адрес на управление на дейността ******, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Й.Ж.К. ***  да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София направените разноски за настоящото производство в размер на 15 лв.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: