О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 05.11.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 74  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отменено определение по чл. 415 от ГПК и не е зачетено действието на подадено от длъжник възражение по чл. 414 от ГПК против заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 416 от ГПК.

Частният жалбоподател –длъжник в заповедното производство, заявява, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че необосновано съдът си е отменил определението по чл. 415 от ГПК, приемайки, че подаденото от длъжника възражение против заповедта е просрочено. Развива подробни съображения относно това, правейки разбор на доказателствата. Твърди и, че не му е била връчена надлежно заповед за изпълнение и при първото и при повторното изпращане на покана за доброволно изпълнение от СИ. Счита, че  е осъществен фактическият състав на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което на основание ал. 3 и ал. 4 на същата норма възражението му по чл. 414 от ГПК следва да бъде прието. Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и делото да се върне на РС за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – заявител в заповедното производство, е подал писмен отговор в законовия срок, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Развива подробни доводи.

 Настоящият състав намира частната жалба за допустима но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Въз основа на безспорно сложилата се хронология, която и самият частен жалбоподател излага подробно в частната си жалба, въззивният съд счита, че при образуването на първото изпълнително дело на длъжника са били надлежно връчени от СИ лично на 19.09.2011г., покана за доброволно изпълнение и копие от заповедта за изпълнение. Това е отбелязано изрично в съобщението и няма вписани възражения от страна на получателя, поради което съдът намира за напълно безпочвени оплакванията в частната жалба за липса на такова връчване. Подписът на длъжностното лице по връчванията верифицира отразеното съдържание на поканата и при липса на своевременно отричане на факта на връчване, съдът го приема за доказан. Така от този момент е започнал да тече за длъжника преклузивният срок за подаване на възражение срещу заповедта, но такова не е било депозирано. След затварянето на срока, последната е влязла в сила. Това препятства повторното поставяне в течение на срок за възражение при последващото образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Това не влияе върху задължението на СИ за изпращане на нова покана за доброволно изпълнение, но връчването й вече няма ефекта по чл. 414 ал. 2 от ГПК.

Поради това подаденото от длъжника възражение от 07.09.2018г. не следва да бъде зачетено и да предизвика последиците, предвидени в чл. 415 от ГПК.

Несводими са доводите за осъществяване на хипотезата н ачл. 423 ал. 1 от ГПК, тъй като това производство е отделно и самостоятелно, и се развива по друг ред. В случая на спорното поле е поставено правоотношението, касаещо наличието или липсата на валидно възражение против заповедта за незабавно изпълнение, а не надлежността на връчването й.

Ето защо заповедният съд, като е съобразил горните обстоятелства, правилно е отменил своето определение по чл. 415 от ГПК поради действие при опущение и правилно е отказал да приеме подаденото извън законовия срок възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение.

Атакуваното определение не страда от пороци и няма причина за неговата отмяна. Частната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 6358/02.11.2018г. от  ЕТ „Хели стар – Н.Г.“*** против определение № 3224 от 16.10.2018г. по ч.гр.д. № 1790/11г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: