О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 05.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№475 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника ЕТ „Хели стар – Н.Г.“ против Определение №3219 от 16.10.2018г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№1789/2011г. по описа на съда, в частта, с която не е зачетено действието на подаденото с вх.№18458/07.09.2018г. възражение от ЕТ „Хели стар – Н.Г.“, като преклудирано – подадено след изтичане на двуседмичния срок от връчването.

            Жалбоподателят намира обжалваното определение за незаконосъобразно. Посочва, че на 19.09.2011г. му е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М.по изп.д.№137/2011г., прекратено на 17.04.2018г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.В ПДИ не била посочена изрично Заповед за незабавно изпълнение №1245/29.03.2011г. по ч.гр.д.№1789/2011г. на СлРС /посочен бил само изпълнителния лист/. В разписката, удостоверяваща връчването на поканата също нямало  изрично отбелязване за връчване на заповедта за изпълнение. Поради това счита, че въпросната заповед за изпълнение не му била връчена от ЧСИ Минкова. ПДИ не удостоверявала редовно връчване, съгласно нормата на чл.418, ал.5 от ГПК на заповедта за изпълнение. Длъжникът посочва, че при образуване на второто изпълнително дело №247/2018г. на ЧСИ М.отново му е връчена ПДИ и му е даден двуседмичен срок за изпълнение. И при второто дело не му била връчена заповед за незабавно изпълнение. С оглед връчването на ПДИ и даване на срок за изпълнение, длъжникът прави извод, че заповед за изпълнение по първото дело не му е връчвана. С оглед изложеното, счита, че е налице състава на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и моли възражението му да бъде прието, изпълнението спряно и делото върнато на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл.415, ал.1 от ГПК.

            В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна – „ПИБ“АД, гр.София, която оспорва частната жалба на длъжника като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че на 19.09.2011г. на длъжника е връчена ПДИ, ведно с посочените в нея копия от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. При получаване на ПДИ длъжникът не е направил възражение за неполучени документи. Счита, че с ПДИ са връчени надлежно и описаните копия. Поради това подаденото на 07.09.2018г. възражение по чл.414 от ГПК е преклудирано.

 

 

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            По ч.гр.д.№1789/2011г. по описа на СлРС /понастоящем унищожено/ е издадена Заповед №1245 /29.03.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ЕТ „Хели стар – Н.Г.“ да заплати на „ПИБ“ АД, гр.София сумата от 21652,09лв., представляваща главница по договор за кредит от 28.07.2008г., просрочена лихва, начислена за периода от 25.08.2009г. до 27.03.2011г. в размер на 9556,09лв., законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1350,24лв. Със заповедта е издаден и изпълнителен лист от 29.03.2011г. за посочените суми.

            Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп.д.№20117680400137 по описа на ЧСИ М.М., район на действие СлОС.

            На 12.09.2011г. ЧСИ М.е изпратила за връчване на длъжника ЕТ „Хели стар – Н.Г.“ покана за доброволно изпълнение, в която са надлежно посочени дължимите суми, посочено е по кое ч.гр.д. е издаден изпълнителния лист, като в поканата изрично е посочено, че е приложено копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение. ПДИ е връчена на длъжника лично на 19.09.2011г.

            Между страните не се спор, че през м.04.2018г. ЧСИ М.е прекратила изп.д.№137/2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

            Въз основа на изпълнителния лист, по молба на взискателя „ПИБ“ АД, ЧСИ М.е образувала ново изп. дело №247/2018г., по което е изпратена отново ПДИ до длъжника ЕТ „Хели стар – Н.Г.“, връчена на 27.08.2018г.

            На 07.09.2018г. длъжникът ЕТ „Хели стар – Н.Г.“ е подал до СлРС по ч.гр.д.№1789/2011г. възражение на основание чл.414 от ГПК, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради изтекла пълна погасителна давност.

            С определение от 25.08.2018г. СлРС е дал указания на кредитора за предявяване на иск относно вземането си срещу длъжника.

            С молба от 12.10.2018г. „ПИБ“ АД е представила пред СлРС копя от издаденият в нейна полза изпълнителен лист, заповед за изпълнение, молба за образуване на изп. дело до ЧСИ М.от 2011г. и нова молба от 2018г. и ПДИ, връчена на длъжника на 19.09.2011г.

            След запознаване с документите, районният съд е констатирал, че подаденото възражение е преклудиране, с оглед ръчване на заповедта за изпълнение, ведно с ПДИ на 19.09.2011г. и е постановил обжалваното Определение №3219/16.10.2018г. по ч.гр.д.№1789/2011г., с което е отменил определение от 25.09.2018г. с указания до заявителя за предявяване на иск относно вземането и е постановил незачитане действието на подаденото от длъжника възражение от 07.09.2018г., поради настъпила преклузия.

            Препис от определението е връчен на длъжника на 17.10.2018г. Частната жалба против определението е подадена на 19.10.2018г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК, се прави в преклузивния двуседмичен срок от връчване на заповедта, който срок не може да бъде продължаван. Тъй като в случая се касае за заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК препис от нея следва да се връчи от съдебния изпълнител.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд споделя извода на заповедния съд, че препис от заповедта за изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист са връчени надлежно на длъжника от ЧСИ М.по изп.д.№137/2011г. лично на длъжника на 19.09.2011г. Това се установява от съдържанието на ПДИ, в която изрично е посочено връчване на препис от заповед за изпълнение и изпълнителен лист, посочено е издаването им по кое частно гр.д. е направено и какви са дължимите суми. Поради това за длъжника – частния жалбоподател, срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение против заповедта за изпълнение започва да тече от 19.09.2011г. Безспорно, към момента на подаване на възражението по чл.414 от ГПК на 07.09.2018г. този срок отдавна е бил изтекъл.

            Образуването на ново изпълнително производство въз основа на издадения по заповедта за незабавно изпълнение от 29.03.2011г. изпълнителен лист /първото изп.д.№137/2011г. е прекратено поради перемпция на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК/ и изпращането отново на ПДИ не възобновява изтеклия и пропуснат от длъжника срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, т.е. правата на длъжника за подаване на възражение не се подновяват.

            Правилно и законосъобразно, районният съд е приел, че в случая е изтекъл срока по чл.414, ал.2 от ГПК и подаденото възражение е просрочено, поради което и не е зачел действието му. Частната жалба против акта на СлРС е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.

            Следва само да се отбележи, че настоящото производство е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, като е образувано въз основа на частна жалба против определение на заповедния съд, незачитащо действието на възражение по чл.414 от ГПК, а не, както жалбоподателят е посочил в петитума си – такова по чл.423 от ГПК.

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЕТ „Хели стар – Н.Г.“, ЕИК 119547632, със седалище и адрес на управление: ******** частна жалба против Определение №3218 от 16.10.2018г. по ч.гр.д.№1789/2011г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

                                                                                              2.