О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.11.2018 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 477 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от гл. юрисконсулт Г. процесуален представител на „ Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София против определение № 471/30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1255/2017 г. на Районен съд Нова Загора за частично обезсилване на заповед № 894/21.09.2017 г. издадена по реда на чл. 417 от ГПК, за частично обезсилване на изпълнителен лист от 25.09.2017 г. и прекратяване на делото по отношение на Г.А. Н., с ЕГН ********** ***. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Страната била получила съобщение от съда с указание да предяви установителен иск за установяване на задължението на Н. на 16.07.2018 г. без в съобщението, в нарушение на Заповедта на административния ръководител на РС Нова Загора да е посочено, че в този случай срокът не спира да тече по време на съдебната ваканция. Страната излага становище, че срокът в който е следвало да подаде установителен иск е изтекъл на 01.10.2018 г. предвид разпоредбите на чл. 61 във вр. с чл. 62 от ГПК. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

         По жалбата не е депозиран отговор от противната страна.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Нова Загора е било депозирано заявление от жалбоподателя по реда на чл. 417 от ГПК с посочени длъжници Г.А. Н. и Е.Д.И.. Заявлението било уважено от съда и било разпоредено да се издадат заповед за незабавно изпълнение ( № 894/21.09.2017 г.) и изпълнителен лист. След като Н. не била намерена на адреса си за да и бъде връчена ПДИ и тя била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съдът с определение от 22.06.2018г. на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК указал на заявителя/жалбоподател да предяви установителен иск пред съда за установяване на вземането си . Страната била предупредена, че ако не изпълни указанията в срок издадената заповед за изпълнение ще се обезсили частично. Жалбоподателят получил съобщението на 16.07.2018г.  и до изтичане на едномесечния срок не депозирал искова молба за установяване на вземането си . След като извършил служебна справка за депозирана искова молба , на 30.08.2018 г. постановил обжалваното определение, с което частично обезсилил заповед за изпълнение № 894/21.09.2017 г., частично обезсилил изпълнителен лист от 25.09.2017 г. и прекратил делото по отношение на Г.А. Н.. След постановяване на обжалваното определение, на 28.09.2018г.(п.к.) била депозирана искова молба от цесионера на вземането „ ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 18.09.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 25.09.2018г.  в законоопределения седмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ГПК сроковете спират да текат за страните през дните обявени за официални празници по чл. 154 от ГПК , както и по време на съдебната ваканция , с изключение на сроковете по делата по чл. 329 ал. 3 от ЗСВ. Текстът на чл. 329 ал. 3 т. 6 от ЗСВ предвижда, че през съдебната ваканция се разглеждат дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец. По повод на това, кои конкретно са тези групи дела, съдиите от Гражданска и Търговска колегии при ВКС изразиха становище(, че в тази група попадат заповедното и бързото производство. Указанията на РС – Нова Загора са били по заповедното производство, поради което са попадали в хипотезата на чл. 61 ал. 2 предл. 3 от ГПК, т.е. срокът не е спиран по силата на закона. Във връзка с това няма значение, че в съобщенито изпратено на страната не е било отбелязано, че съдебният срок не е спрял, обстоятелство , което не е било съобразено със заповедта на административния ръководител на РС Нова Загора.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение 471/30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1255/2017 г. на Районен съд Нова Загора, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: