О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 06.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          МАРТИН САНДУЛОВ  

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№479 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Ц.К.К. против Определение №2583 от 30.08.2018г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5190/2017г. по описа на същия съд, с което е осъдена Ц.К. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 800лв.

            Жалбоподателката чрез пълномощника си адв. Н.П. посочва, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че районният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК и тези по НПП. Съдът не съобразил целта на законодателя да създаде различен режим при определяне на разноските при процесуално представителство от адвокат и при такова от юрисконсулт. Посочва, че в НПП и в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК се използва термина дело, а не иск, като в НПП не се съдържа разпоредба, сходна с тази в чл.2, ал.5 от НМРАВ. Дейността на юрисконсулта по конкретното дело се ограничила до подаване на отговор с общи възражения по допустимостта и по основателността на делото. Посоча, че делото е прекратено понаправен от ищцата отказ от исковете. По делото няма проведено открито съдебно заседание. Поради това счита, че юрисконсултско възнаграждение следва да се определи  в минимален размер в ценовия диапазон 100лв. - 300лв. по чл.23, ал.1 или чл.25 от НПП. Не следва да се определя възнаграждението по аналогия с разпоредбите на НМРАВ. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени постановеното определение и да определи възнаграждение на юрисконсулта на ответника по делото в минимален размер, съответстващ на вида и обема на оказаната правна помощ. 

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез пълномощника си ст. юриск.С., която оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че правилно районният съд е оценил фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че извън отговор, макар и без участие в съдебно заседание, са извършени справки и вземани становища от съответни компетентни служители на дирекцията.

            От фактическа страна съдът установи следното:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени на 17.10.2017г. от Ц.К.К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд над 70 часа за трето тримесечие на 2014г. в размер на 93,40лв. и възнаграждение за положен извънреден труд над 70 часа за четвърто тримесечие на 2014г. в размер на 12,22лв., както и мораторна лихва върху двете главници, съответно в размер на 27,99лв. и 3,35лв., изтекли до подаване на исковата молба.

На основание чл.131 от ГПК ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е подала на 06.12.2017г. отговор на исковата молба чрез процесуалният си представител по пълномощие юриск.С., с която са направени възражения за недопустимост на исковите претенции, поради наличие на СПН и искане за прекратяване на производството. На второ място са изложени възражения по основателността на исковите претенции. Направено е възражение по доказателствените искания, направени с исковата молба. С отговора е претендирано заплащане на разноски.

На 08.03.2018г. по делото е подадена молба от ищцата Ц.К.К.  чрез адв.П., с която е направен отказ от предявените искове.

С Определение №2209/01.08.2018г. районният съдия на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството по делото, поради отказ от исковете. Произнасяне по разноските няма направено.

На 03.08.2018г. ст.юриск. С. е подала молба до СлРС за произнасяне по претенцията й за разноски, заявена с отговора на исковата молба.

С Определение №2583/30.08.2018г., районният съд като е констатирал, че е пропуснал да се произнесе с крайния си акт относно разноските, е определил юрисконсултско възнаграждение за ответната ГДИН за всеки иск поотделно, възлизащо общо на сумата от 800лв., като е осъдил ищцата да го заплати.

Препис от определението е връчено на ищцата К. на 03.09.2018г. Частната жалба против него е подадена на 10.09.2018г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

            Безспорно, производството по делото е прекратено на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от исковите претенции от страна на ищцата и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответната ГДИН има право на разноски.

Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно ГДИН е защитавана от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на исковата молба. По делото не е проведено открито съдебно заседание, поради което и процесуалното представителство не включва участие в такова. Извън отговора на исковата молба, друго процесуално действие не е извършвано от пълномощника на ответната страна. Направеното доказателствено искане и относно изискване на друго гр. дело, на база на което е и възражението за недопустимост, поради СПН.

Други разноски, извън дължимо по силата на цитираната разпоредба юрисконсултско възнаграждение ответната дирекция не е направила.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.

Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи размера на възнаграждението в размера от 100 до 300лв. Следва само да се отбележи, че този размер е същият, както и размера по чл.23, т.1, предл. второ /трудови дела с определен материален интерес/ по НПП.

Основателни са възраженията на частния жалбоподател, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ и възнаграждението не следва да се определя според броя на исковете /за всеки иск по отделно, както е процедирал районният съд/, а да се определи едно възнаграждение в размерите посочени в НПП, според вида на делото.

Съобразявайки делото, характера на исковете и процесуалните действия на пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора и основателност на наведените възражения, евентуално и поради първото такова е последвалото действие от страна на ищцата – отказ от исковите претенции, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в средния, определен в чл.25 от НПП размер, а именно 150лв.

Като е определил размера на юрисконсултското възнаграждение за всеки иск по отделно в общ размер от 800лв., районният съд е процедирал неправилно. Определеният над сумата от 150лв. размер на юрисконсултското възнаграждение е неправилен и обжалваното определение следва да се отмени над този размер до присъдения такъв.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №2583 от 30.08.2018г., постановено по гр.д.№5190/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което е осъдена Ц.К.К. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София юрисконсултско възнаграждение над размера на сумата от 150лв. до присъденият размер от 800лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.