О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.12.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                      мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 486 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение № 28 от 15.10.2018 г.  на съдия по вписванията с вх.№ 6877/15.10.2018 г.по описа на СлВ Сливен, с което се отказва заличаване на вписана възбрана в книгите на Служба по вписванията гр. Сливен, следващо от представено Определение на СРС за отмяна на обезпечение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 3000689/2002 г. по описа на същия съд по отношение на наложено обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на „Стрешер“ АД със седалище и адрес на управление **********.

Частният жалбоподател - „Стрешер“ АД, ЕИК 130918346, със седалище и адрес на управление **********, чрез пълномощник – адв. С., обжалва горецитираното Определение № 28 от 15.10.2018 г., като счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че е разликата в номера на посоченото в определението на съда за отмяна на обезпечението е техническа, тъй като произтича от начина на изписване на индекс пред цифрата на самото дело и не разкрива различно дело с подобен предмет.  Сочи че липсата на печат в представеното доказателство за платена банкова такса не е способно да повлече отказ от вписване.

Не са претендирани разноски по частното производство.

Доколкото производството по вписване е охранително такова, същото е едностранно.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 577 вр. с чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е и основателна, поради което следва да бъде уважена.

По фактите: От приложените към частната жалба документи е видно, че на 28.08.2002 г. е издадена обезпечителна заповед, на основание Определение по гр. № 00689/2002 г. по описа на СРС, 30ти гр.състав, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Балканфарма холдинг“ АД, гр. София , срещу Стрешер АД и Унитек ЕООД, с правно основание  чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на Стрешер АД, между които и 2/3-ти идеални части от ДВОРНО място, находящо се в *********, представляващо имот с пл. № 2003-2004, в кв. 129, ЦГЧ по плана на гр. Сливен, цялото с площ 629 кв.м., от които застроени 175 кв.м., при граници описани в нот. акт № 185, т.2, рег. № 37487, дело № 1555/1998 г. ведно с жилищна сграда в западната част на имота, застроена върху 82 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, килер, салон, две антрета и мазе, обособена като самостоятелен жилищен обект. Други обекти на същото обезпечение са *********. 

На 17.01.2012 г. по гр.д. № 3000689, 30 гр. състав, от Іва Гр. колегия на СРС е държано определение, с което е отменено обезпечението, допуснато с определение по гр.д. № 3000689/2002 г. по описа на СРС, І ГК, 30ти гр.състав, като в мотивната част съдът е установил, че с определение от 28.08.2002 г. на СРС 30ти състав  е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД , от Балканфарма  холдинг АД срещу Стрешер АД и Унитек ЕООД на недвижими имоти между които и 2/3-ти идеални части от ДВОРНО място, находящо се в *********, представляващо имот с пл. № 2003-2004, в кв. 129, ЦГЧ по плана на гр. Сливен, цялото с площ 629 кв.м., от които застроени 175 кв.м., при граници описани в нот. акт № 185, т.2, рег. № 37487, дело № 1555/1998 г. ведно с жилищна сграда в западната част на имота, застроена върху 82 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, килер, салон, две антрета и мазе, обособена като самостоятелен жилищен обект. Останалите обекти са същите: *********.

Към молбата с вх. № 6877/15.10.2018 г., подадена от пълномощника на Стрешер АД е приложено и Копие на Платежно нареждане с № FT18085/008613257/12.10.2018 г. за сумата от 10 лв. сметка на Агенция по вписвания – имотен регистър, за сумата от 10 лв. с наредител Стрешер АД, от Банка ОББ, носещо подпис на служител. 

На 15.10.2018 г. съдия по вписвания при Сливенски Районен съд – И.К.е държала атакуваното определение № 28, с което е постановен отказ да се впише посоченото определение за отмяна на обезпечение поради несъответствие на посочения в нея номер на дело с посоченото във „вписаната възбрана“. Направен е извод, че при несъответствие не следва да се прави отбелязване. Не било спазено и изскването да се представи оригинал или зеверен препис на платежен документ, защото на представения липсвал печат на банка.  

Отказът е получен от Стрешер АД, който го обжалва в срок.

Безспорно представеният акт подлежи на отбелязване на основание чл. 31, ал.2 от Правилника за вписванията.

Заличаването на допуснатото обезпечение следва да се направи, когато обезпечението не е послужило, по искане на заинтересования, със заявление, към което е приложено удостоверение от надлежното учреждение – в случая съдебно определение, че вписването може да се заличи.

Видно от съдържанието на Обезпечителната заповед от 28.08.2002 г. и на Определението от 17.01.2012 г., с което обезпечението е отменено става въпрос за пълен субективен идентитет, както и за предметен такъв. Напълно съвпадат страните по обезпечението, включително и страните по бъдещия иск, идентични са и предметът на обезпечението, обект на заповедта и посочения в определението за отмяната му, както  и предметът на бъдещия иск по заповедта и определението за отмяната. Датата на Обезпечителната заповед и тази цитирана в определението за отмяна също съвпадат. Това води до недвусмислен извод, че именно обезпечението по Обезпечителната заповед от 28.08.2002 г.  е отменено с Определението от 17.01.2012 г.

В случая има разлика в номера на делото, но тя не обуславя разлика в предмета на наложеното и отмененото обезпечение, доколкото става въпрос за едно и също обезпечение веднъж наложено, а втори път отменено, между едни и същи страни с един и същ предмет, за един и същ защитим интерес.

Съгласно ПРАВИЛНИК за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (2008г. отм. През 2017 г.) - чл. 92, ал. 4, последните 5 цифри определят поредния номер на делото. В такъв случай поредния номер на делото не може да надвишава 5 цифри. Предходните цифри са конкретни индекси на вида дела, които е възможно и да са били допълвани от ръководителите на конкретния съд, в какъвто смисъл са и изложените от жалбоподателя аргументи.  

Съгласно постановките на ТР 7/2013 по т.д. 7/2012 на ОСГК, съдията по вписванията може да постанови отказ за вписване на няколко основания: ако актът не подлежи на вписване; ако не е съставен съобразно изискванията за форма; ако няма необходимото съдържание, ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6 ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако е издаден от некомпетентен орган. В държаното определение не са изложени твърдения за наличие на някой от тези пороци. Фактът на липса на печат от банката върху представеното платежно нареждане сам по себе си не води до извод за липса на платена такса. Налични са реквизити като номер на референция и подпис на служител, които взети в едно с останалите части на платежното нареждане, водят до извода за платена такса. Ако твърде формалното разглеждане на документа, породи съмнение, следва да се извърши справка дали такава такса е платена или не и на база на този извод да се постанови отказ.

Ето защо  съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 28 от 15.10.2018 г.  на съдия по вписванията И.К.по молба с вх.№ 6877/15.10.2018 г., с което е отказано заличаването на възбрана за обезпечение на бъдещ иск, вписана въз основа на издадена Обезпечителна заповед от 28.08.2002 г. по гр.д. 00689/2002 по описа на СРС.

ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписванията при служба по вписвания при РС - Сливен да извърши заличаването с отбелязване на Определение от 17.01.2012 г. на Софийски Районен съд, по гр.д. № 00689/2002 г., съгласно разпоредбата на чл.32В от Правилника за вписванията.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: