О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 16.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 504  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отказано постановяване на незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист против солидарен длъжник-поръчител, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е  неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и  пръчителя настъпва с уведомяването на кредитополучателя и от тогава целият или неплатеният остатък от вземането по кредите е изискуем по отношение и на двамата, и от тогава започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по заповедното производство е приложено адресираното до кредитополучателя-длъжник уведомление, връчено на 01.06.18г. и 6-месечният срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД  за поръчителя се определя от изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя – в случая – от 01.06.18г. и до датата на подаване на заявлението – 21.09.18г. той не е бил изтекъл, следователно отказът на СлРС да уважи искането за постановяване на незабавно изпълнение и издаване н аизпълнителен  лист против поръчителя е неоснователен. Позовава се на трайна практика на ВКС в тази насока.

Поради изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането в отхвърлителната му част и укаже на заповедния съд да уважи заявлението и по отношение на длъжника-поръчител. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 5042/18г. на СлРС е образувано по заявление от 21.09.2018г. на  „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против основния длъжник – кредитополучател по договор за кредит от 20.11.2015 – Д.С.С. и против солидарния длъжник – поръчителя Д.С.С..

Съдът е уважил частично заявлението само по отношение на кредитополучателя Д.С.С., постановил е незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу нея, като е издал заповед № 2848/25.09.2018г. за посочените в заявлението суми. С разпореждането си от 25.09.2018г. е отхвърлил заявлението по отношение на длъжника-поръчител Д.С.С. с мотива, че не е представен документ, от който да е видно, че този длъжник е бил надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на вземането.

При проверката на представените със заявелнието документи, се установява, че на длъжника-кредитополучател Д.С. Стамовае изпратено писмено уведомление от банката-кредитор на 31.05.2018г., че поради забава в погасяването на задълженията и при договорените между страните условия, обявява цялото вземане за предсрочно изискуемо. Уведомлението е връчено на 01.06.2018г.

Уведомление до длъжника-поръчител Д.С.С. не е представено по делото.

Горната фактология налага следните правни изводи:

Безспорно Д.С.С., като поръчител по договора за банков кредит, сключен между частния жалбоподател и Д.С.С., е отговарял солидарно с последната като кредитополучател.

За да се уважи обаче заявлението за постановяване на незабавно изпълнение, не е достатъчно само, при наличие на договорните предпоставки, да възникне предсрочна изискуемост на цялото задължение. Необходимо е банката-кредитодател да обяви настъпилата предсрочна изискуемост, като уведоми за това длъжниците – както кредитополучателя, така и солидарния с него поръчител, и да стори това преди подаване на заявлението. Подаването на последното не може да се третира като такова уведомяване, най-малкото, понаже не е адресирано до длъжниците, а до съда, а задължението за уведомяването лежи върху кредитора и той следва да го изпълни сам, пряко до всяко от задължените, независимо на какво основание, лица.

След като пред заповедния съд не е представено доказателство за извършване на това задължително действие преди подаване на заявлението и до длъжника-поръчител Д.С.С., то не може да се приеме, че той е надлежно уведомен. Съобщението, което би изпратил съдът, не може да замести волеизявлението на кредитора, че счита вземането си за предсрочно изискуемо. Така, без извършено валидно уведомяване на поръчителя до момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, за обявената предсрочна изискуемост на кредита, не може да се приеме, че е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу този длъжник и това препятства уважаването на заявлението на кредитора по отношение на него.

Тук следва да се посочи, че развитите в частната жалба аргументи относно спазването на срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД нямат касателство с настоящия спор, тъй като са колатерални по отношение на материалната предпоставка за уважаване на заявлението. Те могат да се отнесат единствено към допустимостта на искането спрямо специално защитения от правната норма поръчител. Цитираната норма повелява действието на кредитора -  подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК - да бъде извършено в рамките на позволения от нормотвореца 6 месечен срок, закрепен в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, стартиращ от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател. Преценката за това обаче няма резон да бъде извършена в случай, че поръчителят въобще не е бил уведомен за това, че кредиторът е обявил вземането си за предсрочно изискуемо.

Двата института не са идентични и не са взаимнозаместими – спазването на срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не освобождава банката-заявител от задължението да уведоми и поръчителя, че счита кредита за предсрочно изискуем. Действително, при нарушаването на този срок, отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, но това са самостоятелни  благоприятни последици за поръчителя, изразяващи се в отпадане на отговорността му. Неуведомяването му обаче не води автоматично до такова отпадане, то се свързва единствено с отхвърляне на заявлението срещу него и няма пречка, ако след това той бъде надлежно уведомен, отговорността му да бъде реализирана по реда на чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК, стига да не е изтекъл срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, тоест – преди погасяването й.

Ето защо частната жалба на заявителя се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане – да се потвърди в засегнатата с нея отхвърлителна част. На частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по делото с оглед изхода на процеса.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София против разпореждане  от 25.09.2018г. по ч.гр.д. № 5042/18г. на СлРС в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника-поръчител Д.С.С. по договор за банков кредит от 20.11.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната част  разпореждане  от 25.09.2018г. по ч.гр.д. № 5042/18г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: