О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 592

 

гр.Сливен, 21.11.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                         Мл.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 511 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. М. процесуален представител на Й.Г.Б., ЕГН ********** *** против определение № 30/02.11.2018 г. на Службата по вписванията - Сливен, с което е отказано вписване по заявление № 7453/02.11.2018 г.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е постановено в противоречие с разпоредбата на 130 ал.2 от ЗСВ, тъй като се отказва вписване на влязъл в сила съдебен акт на ВКС  и по този начин надхвърля правомощията си. Действията на съдията по вписванията били в противоречие с т. 6 но ТД 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията неправилно не бил дал указания за внасяне на дължимата държавна такса, а директно е постановил акта си.

Моли се да се отмени обжалваното определение, с което е отказано заличаване на вписаните възбрани на недвижими имоти.

Страната е направила искане за отвод на съдията по вписване Ирина Кръстева и моли съдът да се произнесе и по това искане.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На 02.11.2018 г. пред Службата по вписвания – Сливен бил депозиран образец от „ Заявление за вписване, отбелязване или заличаване“ от Й.Б.. С него било поискано ( подчертано) „вписването, отбелязването“ на определение № 593/21.07.2014 г. по ч.гр.д. № 657/2009 г. и определение № 624/21.10.2014 г., както и молба № 5149/01.10.2014 г. без да се конкретизира за кой акт какво точно се иска да направи съдът. Към заявлението бил внесен документ за държавна такса в размер на 10.00 лева, ксерокопие от определение № 624/21.10.2014г. и молба № 5149/01.10.2014 г., които не били в оригинал или официално заверени, както и определение № 624/21.10.2014 г. на ВКС, което било без печат от заверка на СлОС и в един екземпляр.

На 02.11.2018 г. съдията по вписванията постановил отказ от вписване, отбелязване като приел, че представените документи не отговарят на изискванията на чл. 6 ал. 1 б. „а“, чл. 6 ал. 3 и чл. 8 ал.2 от Правилника по вписванията, пълна държавна такса и кадастрална скица на недвижимите имоти, за които се иска вписване на обстоятелства.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 07.11.2018 г., а процесната частна жалба е била депозирана на 14.11.2018г.  в законоопределения седмичен срок.

Частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството, което се развива пред съдията по вписванията е охранително по своя характер. Съдията се произнася незабавно, съобразно представените му доказателства, като няма нито правото , нито задължението да дава указания за изправяне на нередности по заявлението и представените доказателства.

При извършената служебна проверка от съда се констатира, че представените пред Службата по вписване документи, действително страдат от пороците констатирани от съдията по вписване.

Съобразно изискванията на чл. 6 ал. 1 б. „б“ от Правилника за вписвания, подлежащите на вписване актове следва да съдържат собственото, бащиното и фамилното име, местожителството  и единния граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ. В случая, обаче подлежащите на вписване актове са съдебни решения, които съдът по вписванията следва да впише независимо дали в тях се съдържат всички данни посочени в цитираната по – горе разпоредба, ако са изпълнени останалите изисквания на закона.

В конкретния казус, въпреки че имотите се намират в район за който има изготвена кадастрална карта, в нарушение на разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от ПВ, заявителят не е представил скица копие от кадастралната карта, което отново се явява пречка за вписване на исканите обстоятелства. След отстраняване на тази нередност, съдебните решения следва да се впишат.

Жалбоподателят не е бил изпълнил и изискването на чл. 8 ал. 2 и 3 от ПВ, като не е бил представил първообразите на документите, които се иска да се впишат ( в два екземпляра) или официално заверени преписи.

На следващо място следва да се посочи, че представената към заявлението Молба № 6149/01.10.2014 г., не е сред документите, които се вписват в службата по вписвания и не подлежи на вписване.

Основателни са съображенията на съдията по вписвания, за това , че не е внесена надлежната държавна такса. За всяко действие, което се иска да бъде извършено се следва съответната държавна такса. В случая са били внесени само 10.00 лв., но дори не е било посочено за вписването на кой акт са те.

На последно място следва да се посочи, че съдът не е констатирал направено искане за отвод на съдията по вписванията, което да е направено пред него и той да се е произнесъл по някакъв начин. Такова искане е направено с настоящата жалба, но е недопустимо. Отводът е личен акт и не подлежи на последващ контрол, нито е възможно контролната инстанция да отведе, който и да е съдия.

В настоящето производство, което е охранително по своя характер разноски не се присъждат . те остават за сметка на страната, която ги е направила.

С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й.Г.Б., ЕГН ********** *** против определение № 30/02.11.2018 г. на Службата по вписванията при Сливенски районен съд. 

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: