О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 20.11.2018 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 513 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК поради непредявяване в срок на установителен иск по чл. 422 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно, тъй като той е предявил иска в рамките на едномесечния преклузивен срок, като е пратил по пощата до деловодството на НзРС искова молба, получила  вх.№ 18240/03.09.18г., от която дата е и пощенското клеймо, образувано е и гр.д. № 3666/18г. на НзРС. Развива съображения относно спазването на срока с оглед датата на получаване на съобщението и действалата към този период нормативна уредба.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и производството бъде продължено, с оглед образуваното по исковата му молба  за установяване на вземането му гражданско дело. Няма претенция за разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по ч.гр.д. № 894/18г. на НзСлРС е образувано по заявление на „ВиК-Сливен“ ООД, г. Сливен, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Я.А.В..

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 688/15.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1 069, 80 лв. главница, заедно със законовата лихва от 12.06.18г.,  лихва 226, 40 лв., и 26, 92 лв. разноски по делото против длъжника.

На 26.06.18г. длъжницата е получила препис от заповедта и на 26.06.18г. е подала писмено възражение против нея. Със съобщение, получено от заявителя на 09.07.18г.  заповедният съд му е указал правото в 1 месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и го е предупредил, че ако не представи в този срок доказателства за това, заповедта ще бъде обезсилена.

След извършена служебна справка НзРС е държал атакуваното определение № 468 от 28.08.2018г., с което е счел срокът за изтекъл, съобразил е че в него не е подадена искова молба от заявителя против длъжника с правно основание чл. 422 от ГПК, обезсилил е издадената заповед по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото.

В деловодството на НзРС на 04.09.2018г. по пощата, с пощенско клеймо с дата на изпращане 03.09.18г., е постъпила искова молба по чл. 422 от ГПК  от „ВиК-Сливен“ ООД, г. Сливен против Я.А.В. за установяване на вземането, за което е издадена заповедта, която е входирана с дата 03.09.18г. и вх. № 18240, до заповедния съд е била подадена и молба от същата дата, към която е бил приложен препис от подадената искова молба.

След преценка на твърденията на страната и събраните доказателства, настоящият състав счита, че правните изводи на първостепенния съд са неправилни и незаконосъобразни.

Съгласно разпоредбата на  чл. 415, ал. 5 /предишна ал. 2/ от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично с молба, придружена с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.

В случая заявителят е избрал първия вариант и е представил на заповедния съд искова молба, заведена в деловодството на НзРС на 03.09.2018г.

Настоящият въззивен състав счита, че това процесуално действие е изрядно и влиза в рамките на законоустановения едномесечен срок. Същият е стартирал на 09.07.18г. – датата на получаване на съобщението от заявителя, но съгласно действащата към момента разпоредба на чл. 61 ал. 2 от ГПК, течението му е спряно на 15.07.18г., когато е започнала съдебната ваканция, приключваща на 01.09.18г., а с оглед обстоятелството, че това е бил почивен ден – възобновяването на спрените срокове е следвало да стане от 03.09.18г. Доколкото обаче законодателят е променил драстично възгледите си по този въпрос и е отменил занапред действието на процесуалната норма на чл. 61 ал. 2 от ГПК, считано от 01.09.2018г., и доколкото е недопустимо за висящите правоотношения да се допусне по-неблагоприятно положение от предходното, то не-спирането на сроковете за страните следва да се отчита само за тези, поставени в течение след тази дата. Неприемливо е да се терминират незабавно тези, попаднали по-рано под ефекта на спирането, по гореизложената причина, следователно за заявителя в случая едномесечният срок трябва да изтече на 27.09.18г. Така исковата му молба е предявена  в неговите рамки и като е счел обратното и е обезсилил издадената заповед по чл. 410 от ГПК, заповедният съд е постановил незаконосъобразно определение.

Дори да се приеме, че с влизане в сила на изменението на ГПК, считано от 01.09.2018г., с което е отменена нормата на чл. 61 ал. 2 от ГПК, това затваря par excellence всички спрени преди този момент срокове, то искът отново е предявен своевременно, тъй като е подаден на 03.09.18г., което е първият работен ден след въвеждането на законодателната промяна.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че частната жалба е основателна и следва да се уважи. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените действия бъдат продължение съобразно разпоредбата на чл. 422 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 468 от 28.08.2018г. по ч.гр.д. № 894/18г. на нЗРС, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Връща делото на НзРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: