О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ            

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№529 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Медина мед“ ООД, гр. Стара Загора чрез пълномощник адв. Е.Е. *** против Определение №585/19.10.2018г. по гр.д.№1520/2018г. на Новозагорски районен съд, с което на основание чл.118, ал.2, вр. чл.105 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№1520/2018г. по описа на НЗРС, като неподсъдно и делото е изпратено по подсъдност на РС – Варна.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че физическото лице – ответник Н.Н. се е задължило солидарно с дружеството купувач да отговаря пред продавача за изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от договора /чл.6.2/. От това било безспорно, че същият, като физическо лице, е придобил страна по договора и се е съгласил с уговорената подсъдност в чл.7.2 от договора. Лицето е потвърдило това с поставянето на два подписа в договора – един в качеството му на управител и един – в лично качество. По този начин Н. се е съгласил с всички клаузи в договора, независимо, че не е посочен изрично като физическо лице в уводната част на документа. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Н.М.Н., който в  законоустановения срок е представил отговор чрез пълномощника си адв.Д. ***, с който оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че страни по процесния договор са „Медина мед“ ООД и „Феникстранс БГ“ ООД.Той като ответник в производството е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна подсъдност. Правилно и законосъобразно районният съд е прекратил делото и е постановил изпращането му по компетентност  на ВРС. Счита съображенията в частната жалба за относими към основателността на исковата претенция, но не и по отношение на обжалвания акт. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Производството по гр.д. №1520/2018г. по описа на Новозагорски районен съд е образувано въз основа на предявен от „Медина мед“ ООД, гр. Стара Загора против Н.М.Н. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника дължимостта на сума по рамков договор за търговска продажба от 27.07.2012г. по издадена фактура от 23.03.2017г. и мораторна лихва, солидарно с „Феникстранс БГ“ ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2702/23.04.2018г. по ч.гр.д.№5037/2018г. на РС – Варна. В исковата молба е посочено основание за подсъдността пред НЗРС – чл.117, ал.2 от ГПК.

            Процесният договор за търговска продажба е сключен на 27.07.2012г. между І. „Медина Мед“ ООД, гр.Стара Загора, като продавач и ІІ. 1.„Феникстранс БГ“ ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Н.М.Н., като купувач. В чл.6.2 от договора е посочено, че физическото лице Н.М.Н. – купувач, се задължава солидарно с дружеството – купувач да отговаря пред Продавача за изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от настоящия договор, в т.ч. заплащането на дължимата цена, а така също и неустойките по договора, при възникване на основание за заплащането им. В чл.7.4 от договора е уговорено следното: В случай на съдебен спор, страните се споразумяват искът да се отнася за разглеждане от компетентния държавен съд със седалище в град нова Загора – Районен съд Нова Загора, съответно при спор, подсъден на окръжен съд – искът да се отнася за разглеждане от компетентния държавен със седалище в град Стара Загора – Окръжен съд – Стара Загора. Договорът е подписан, както следва: за купувачите: 1. „Феникстранс БГ“ ООД – подпис на управителя Н. и печат на дружеството; 2. Н.М.Н. – лично и за продавача „Медина мед“ ООД, гр. Стара Загора – подпис на управителя П. и печат на дружеството. Така положените подписа за двамата купувачи и продавача са положени в края на всяка страница от договора.

            С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред НЗРС и искане за прекратяването му и изпращането му по компетентност на Варненски районен съд. Посочил е, че има постоянен адрес *** и е приложил копие от личната си карта.

            С обжалваното определение от 19.10.2018г. НЗРС е намерил възражението за основателно, като е приел, че страни по процесния договор са търговските дружества „Медина мед“ ООД, гр. Стара Загора и „Феникстранс БГ“ ООД, гр.Варна, последното представлявано от управителя Н.М.Н.. Искът обаче е предявен против физическото лице Н.М.Н. , поради което спрямо него не са налице предпоставките за изключване на местната подсъдност по чл.105 от ГПК на основание чл.117, ал.2 от ГПК. Поради това районният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС – Варна.

            Определението за прекратяване е връчено на страните, като на ищцовото дружество  е връчено на 29.10.2018г.

            Частната жалба против определението е подадена по пощата, с пощенско клеймо от 31.10.2018г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.     Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

            Подсъдността е въведена в обществен интерес, поради което не може да бъде изменяна по съгласие на страните /чл.117, ал.1 от ГПК/. Законодателят по изключение е допуснал да се уговаря подсъдност, различна от законно предвидената – т.нар. договорна подсъдност. Тя е уредена в разпоредбите на чл.117, ал.2 и ал.3 от ГПК. Посочените разпоредби поставят особени изисквания за валидност на договора за подсъдност, който е процесуален договор, но следва да отговаря и на общите изисквания за валидност на договорите. Тези особени изисквания са следните: договорът трябва да е сключен в писмена форма; трябва да се отнася до имуществен спор; спорът трябва да е определен конкретно; уговорената подсъдност трябва да бъде местна, а не родова или функционална, на не и по местонахождението на недвижим имот; уговореният местно компетентен съд трябва да бъде посочен конкретно.

В настоящия случай, предмет на делото е установяване дължимостта на сума за доставени стоки по сключен в писмена форма договор за търговска продажба от 27.07.2012г. и мораторна лихва за забава. Следователно е налице имуществен спор, т.е. спор относно оценимо в пари право, като безспорно спорът е определен конкретно. В чл.7.4 от договора е предвидена изрично клауза, с която е уговорена местна подсъдност на евентуален спор по договора, като изрично е посочен компетентния съд – РС – Нова Загора, ако спорът е подсъден по правилата на родовата подсъдност на районен съд и съответно ОС – Стара Загора, ако спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

Следователно в случая е налице процесуален договор за подсъдност, сключен в писмена форма като клауза от материалноправния договор. Действително, договорът за подсъдност има действие само между страните по договора. В тази насока е и спорният в случая въпрос – дали ответникът по иска Н.М.Н., в качеството си на физическо лице, е страна по процесуалния договор за подсъдност, инкорпориран в материалния договор за търговска продажба.

Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че Н. не е страна по договора. Тълкувайки договора при спазване изискванията на чл.20 от ЗЗД, въззивният съд приема, че страна по договора от 27.07.2012г. е и ответника в настоящото първоинстанционно производство Н.М.Н. в лично качество, наред със страните – търговски дружества. Това произтича от изричната клауза на чл.6.2 от договора, че Н.М.Н. се задължава солидарно с дружеството купувач за отговаря пред продавача за изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от договора. Н.Н. безспорно е присъствал лично при сключването на договора и безспорно го е подписал в две качества: първо като представител по закон – управител на ТД купувач „Феникстранс БГ“ ООД и на второ място в лично качество като физическо лице. Така положените подписи са поставени не само в края на договора, но в края на всяка една от страниците на договора. С поетото в чл.6.2 задължение, ответника Н. става страна по договора и в лично качество, като физическо лице, а не само като управител на едно от договарящите дружества. Процесуалния договор за подсъдност се съдържа в чл.7.4 от договора за търговска продажба, т.е. след като Н. е поел задълженията по договора като страна в лично качество и преди подписите на всички страни, в т.ч. на Н. в лично качество. Следователно, с поемането на изрично задължение по договора и полагане на подпис след всички клаузи на същия, в т.ч. след тази по чл.7.4 от договора, ответника Н.М.Н. е страна по договора, в т.ч. и по процесуалния договор за подсъдност. Тълкувайки договорът, съдът намира, че волята на страните в т.ч. на Н. в лично качество, е той да е изрична страна по договора, в т.ч. по процесуалния договор за подсъдност, съдържащ се в чл.7.4 от материалния договор. Следователно, така уговорената местна подсъдност важи спрямо ответника в първоинстанционното производство Н.М.Н..

Налице са всички изисквания, визирани в разпоредбата на чл.117, ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което сезирания РС – Нова Загора е компетентен по силата на договорната подсъдност да разгледа и реши спора между страните.

Като е достигнал до друг правен извод относно подсъдността, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане на Новозагорски районен съд.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           

            ОТМЕНЯ Определение №585/19.10.2018г. по гр.д.№1520/2018г. на Новозагорски районен съд, с което на основание чл.118, ал.2, вр. чл.105 от ГПК е прекратено производството по гр.д.№1520/2018г. по описа на НЗРС, като неподсъдно и делото е изпратено по подсъдност на РС – Варна, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

ВРЪЩА делото на Новозагорски районен съд за разглеждането му от този съд.

 

            Определението е окончателно.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.