О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 20.12.2018 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 565 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставена без уважение молба за изменение на съдебно решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че атакуваното определение е неправилно, тъй като той е представил необходимите доказателства, че действително е направил разноски по делото, че адвокатският хонорар е заплатен и е депозирал списък по чл. 80 от ГПК, тоест – са налице всички законови предпоставки за присъждане на разноските му в пълен размер. Счита, че доводът на съда да откаже да ги присъди с решението, а по-късно – и да отхвърли искането му по чл. 248 от ГПК, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, е несъстоятелен. Заявява, че именно поради това, че той не е предал доброволно владението на имота, се е стигнало до сезиране на съда. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови ново, с което  измени постановеното от НзРС решение в частта за разноските като му присъди направените и доказани такива в пълен размер.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че съдът правилно е отказал да присъди разноските по делото на ищеца и моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар за това производство.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Въззивната инстанция счита, че е безспорно извършването на разноски по делото от страна на ищеца, представени са убедителни доказателства за това, включително за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение, искането за присъждането им е направено своевременно, даден е и списък по чл. 80 от ГПК. Формалните предпоставки за уважаването на молбата са налице, но признаването на дължимостта на разноските на ищеца е препятствано от изключващата ограничителна разпоредба на чл. 78 ал. 2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, разноските остават в тежест на ищеца.

Спор няма, че ответникът ясно, еднозначно и в предвидения процесуален срок е признал иска. Точката на противопоставяне между страните е първото кумулативно условие, въведено от нормотвореца – дали ответникът е дал повод за предявяване на иска. В тази насока настоящият въззивен състав споделя становището на първостепенния съд, че той не е сторил това.

Дори от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че в течение на времето действителната площ на язовира, собственост на ищеца, в която попадат и процесните 0,560 дка, е била многократно погрешно отразявана в различните скици, планове и регистри, яснота относно границите е създадена едва чрез назначаване на съдебна инженерно-техническа експертиза по гд. № 916/16г. на НзРС. При това положение ревандикацията на посочените 0, 560 дка /представляващи част от 240 дка обща площ на язовира/ от ответника, е резултат не на негови активни действия за препятстване ползването на имота от страна на собственика му. Имотът на ответника е с площ от 14, 460 дка и е граничен, като само фактът, че той разполага с титул за собственост не е достатъчен  да се приеме за целите на настоящия спор, че е отнел владението на ищеца върху процесната част. Както се посочи вече, от изложеното и в исковата молба, и в отговора не може да се изведе правопрепятстващо извънпроцесуално поведение на ответника, тъй като самият ищец не посочва конкретни действия, обективиращи владение, а както резонно е възразил ответникът – той не е бил уведомяван за претенциите на ищеца върху тази площ.

Ето защо с признаването на иска при това положение, разноските за производството следва да се възложат върху ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и той следва да понесе своите както са направени. Правилно искането му е оставено без уважение в съдебното решение и правилно решаващият съд не е уважил и молбата по чл. 248 от ГПК в тази насока.

Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено. Разноските за частното производство следва да се възложат, с оглед изхода на процеса, върху частния жалбоподател, който следва да понесе своите и заплати тези на ответника по частната жалба в размер на 250 лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Сдружение за напояване „Водата е живот“, с. Млекарево, ОБЩ. Нова Загора против определение № 572 от 11.10.2018г. по гр.д. № 460/18г. на НзРС   като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 572 от 11.10.2018г. по гр.д. № 460/18г. на НзРС като ПРАВИЛНО.

 

ОСЪЖДА „Сдружение за напояване „Водата е живот“, с. Млекарево, общ. Нова Загора да заплати на Д.И.К. направените разноски за настоящото производство в размер на 250 лв.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: