О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 гр.Сливен, 02.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                          

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                                           мл. с.    СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 674 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. С.Г., като пълномощник на В.К.П. в качеството му на ответник по гр.д. № 215/2017 г. на РС – Сливен срещу определение № 16409/23.10.2018 г. , с което е отхвърлено като неоснователно искането на В.К.П. да бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските, като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  1280.00 лв. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, тъй като по делото е представено пълномощно и договор за правна помощ от 09.05.2017 г., където изрично е уговорено, че сумата от 1280.00 лв. е възнаграждение на адвоката за защита по първоначалните искове, а сумата от 355.00 лв. – насрещния. Определението на съда противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК, тъй като всички искове от първоначалния ищец са отхвърлени, поради което се иска да бъде отменено определението и да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата с правно основание чл.248 от ГПК и да бъде изменено решението в частта за разноските.

В законовия срок  не е постъпил отговор на тази частна жалба.

Настоящият състав, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 946/24.07.2018 г. по гр.д. № 215/2017 г. са отхвърлени като неоснователни предявените от  „Луфтханза техник София“ с Булстат ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район“Слатина“, летище“София“ хангар 3  , да бъде осъден В.К.П. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на основание на чл. 92 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 8 ал. 2 от трудов договор № 479/15.09.2011г.сумата от 20 000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и е отхвърлен като неоснователен  искът на ищеца ответникът да заплати на основание на чл.92 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 5 т. 7 и т.9 от Договор за квалификация от 20.10.2010 г. неустойка в размер на 10000.00лв.,  Със същото решене е отхвърлен като неоснователен искът на ищеца ответникът да заплати и сумата от 10341.81лв. като обезщетение за пълно неизпълнение от ответника на поетото от него задължение да работи в търговското дружество по придобитата квалификация в продължение на 5 г. С решението е отхвърлена и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 540.18лв., представляваща обезщетение за вредите от забавата в плащането на сумата от 10341.81лв.  със същото решение е отхвърлен като неоснователен искът на ищеца да бъде осъден ответника  да заплати на основание на чл. 55 ал. 1 предл.3 от ЗЗД сумата от 8113.61 лв., заплатена му от дружеството под формата на месечни стипендии през срока на обучението му, както и  претенцията за сумата от 402.98 лв. , представляваща обезщетение за вредите от забавата  в плащането на сумата.  С решението е отхвърлен и искът по чл. 220 ал. 1 от КТ за заплащане от ответника на сумата от 4508.98 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, както и претенцията по чл. 86 от ЗЗД  за заплащане на сумата от 223.39лв., представляваща обезщетение за вредите от забавата. С решението е отхвърлен като неоснователен искът на  В.К.П. да бъде осъдено дружеството да му заплати  на основание н чл. 221 ал. 1, във вр. с чл.327 ал.1 т.3 от КТ обезщетение в размер на 3-месечното му брутно възнаграждение – общо 4540.89 лв., считано от  датата на депозиране на исковата молба.  С решението са отхвърлени претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски.

С молба от 27.08.2018г. процесуалният представител на първоначалния ответник е поискал да бъде постановено определение, с което да бъде изменено решението в частта за разноските, като е претендирал да му бъдат заплатени тези свързани с отхвърлените претенции на дружеството.

С разпореждане № 16409/23.10.2018г., имащо характера на определение, съдът е отхвърлил това искане като се е позовал, че в пълномощното не е направено разграничение по колко от договореното и заплатено възнаграждение е за исковете, по които П. е бил ответник и съответно по тези, по които е ищец.

По делото е представен договор за правна помощ от 09.05.2017г., от който е видно, че страните са определили възнаграждение на адвоката в размер на 1280.00лв. за първоначалния иск и 355 лв. без ДДС за насрещния иск. Определено е и допълнително възнаграждение за пътни разноски в размер на 176.00лв., като е уговорен начин на плащане по банков път. Представено е платежно нареждане за кредитен превод, от което е видно, че В.К.П. е привел сумата от 2140.00лв. на 29.06.2017 г. Като основание за това плащане е посочено фактура № 35/28.06.2017 г. Приложена е и фактурата за процесуално представителство по гр.д. № 215/2017 г. на РС – Сливен.

С оглед на установеното съдът намира молбата за основателна, тъй като безспорно е, че за процесуална защита и съдействие по  първоначално предявените срещу В.П. искове е било уговорено възнаграждение в размер на 1280.00лв., което с оглед на представените по делото доказателства, е било заплатено по банков път. Тъй като тези предявени искове с решението са били отхвърлени,  то ищецът дължи на ответника заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за защитата по тях.  Ето защо молбата  с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателна, а от там и подадената срещу обжалваното определение частна жалба, също е основателно.

Ръководен от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №І 16409/23.10.2018 г. по гр. д. № 215/2017 г. на Районен съд – Сливен НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение № 946/24.07.2018 г. по гр.д. № 215/2017 г по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

ОТМЕНЯ Решение № 946/24.07.2018 г. по гр.д. № 215/2017 г по описа на СлРС в частта, с която е отхвърлено искането на В.К.П. да му бъдат присъдени направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Луфтханза техник София“ с Булстат ******, със седалище и адрес на управление гр. София, район“Слатина“, летище“София“ хангар 3  да заплати на В.К.П. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1280 / хиляда двеста и осемдесет/ лева без ДДС, представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

 Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКСРБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                            

ЧЛЕНОВЕ: