О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.01.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№2 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от М.Р.Р. против Разпореждане от 27.01.2014г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на съда; Заповед №316/27.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.01.2014г. по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС, с твърдения за нищожност.

            Жалбоподателят на първо място посочва, че поради изложените в жалбата пороци, в т.ч. за неиздадени и невръчени документи, срокът за жалби и възражения не е започнал да тече и настоящата жалба се явява подадена в срок. Посочва следните процесуални нарушения, допуснати в заповедното производство: противоречие на подаденото заявление на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК; заповедта не му е връчена надлежно; вземането не е безспорно. Посочва, че не са издадени надлежно и валидно, както следва: разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение; разпореждане за издаване на изпълнителен лист; разпореждане за оправомощаване на ЧСИ М. да бъде връчите на съдебните актове по делото; молба от взискателя по чл.42, ал.2 от ГПК; съобщение, отразяващо връчването на заповедта за изпълнение. Твърди, че изпратената му от ЧСИ М. покана за изпълнение е нищожна, като несъответстваща на установения образец, както и че с нея не му е връчена заповедта за изпълнение и разпореждането за издаването й. С оглед изложеното, жалбоподателят моли окръжният съд да прогласи нищожността на издадената по ч.гр.д.№4125/2014г. по описа на СлРС заповед за изпълнение и на изпълнителния лист, както е на разпореждането на районния съд за оправомощаването на ЧСИ да бъде връчител на съобщенията по чл.55 от ГПК, както и да обезсили действията и актовете на ЧСИ М. по изп.д.№30/2014г. Евентуално, жалбоподателят моли съда да върне ч.гр.д.№415/2014г. на СлРС със задължителни указания за издаване на валидни съдебни актове, като му бъдат връчени от съда или от ДСИ. Претендира разноски.

 

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 24.01.2014г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД срещу М.Р.Р. като длъжник за сумата от 4988,00лв., съставляваща главница за непогасено задължение по Договор за банков кредит от 12.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното й плащане, договорна лихва в размер на 231,90лв. за периода 12.05.2013г. – 23.01.2014г.; наказателна лихва за просрочени главници в размер на 132,74лв. за периода 12.05.2013г. – 23.01.2014г. и направените разноски.

С разпореждане от 27.01.2014г. по ч.гр.д. №415/2014г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на взискателя срещу длъжника М.Р. за посочените в заявлението суми и разноски след като е извършил проверката по чл.418, ал.2 от ГПК.

Въз основа на разпореждането на 27.01.2014г. е издадена Заповед №316 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника М.Р.Р. на кредитора „Обединена българска банка” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 17.03.2014 г. по изп.д. №20147680400030 по описа на ЧСИ М. М. с район на действие СлОС е връчена лично на длъжника М.Р.Р. връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист от ЧСИ. В самата ПДИ е отразено връчването й с приложено копие от изпълнителен лист и заповед за изпълнение.

На 05.09.2018г. е подадена настоящата жалба – възражение за нищожност от длъжника Р., уточнена въз основа на разпореждане на СлРС с допълнителна жалба от 04.10.2018г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            С оглед направените с жалбата възражения за нищожност на актовете, издадени по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС и искане за прогласяване на тяхната нищожност, въззивният съд намира същата за процесуално допустима, с оглед възможността за прогласяване на нищожност без ограничение със срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Окръжният съд разгледа подробно всички наведени основания за нищожност на постановените в хода на заповедното производство по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС съдебни актове и констатира, че същите са валидни, нестрадащи от пороци, правещи ги нищожни.

На първо място, актовете са постановени от сезирания надлежен първоинстанционен заповеден съд, в рамките на неговата правораздавателна власт, в надлежната писмена форма и подписани, изразяващи ясно и недвусмислено волята на съда.

На следващо място следва да се посочи, че подаденото заявление, по което районният съд се е произнесъл, не противоречи на закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/. По отношение на безспорността на вземането по заявлението – именно заповедното производство има за цел да се установи дали вземането е безспорно или не, което се постига с издаване на заповедта за изпълнение и връчването й на длъжника, като от неговите последващи действия /подаване на възражение или неподаване на такова/ се установява неговата безспорност.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса на нарочни съдебни актове във връзка с подаденото заявление. Напротив, по подаденото заявление съдът се е произнесъл с надлежен нарочен акт – разпореждането от 27.01.2014г., като след извършена проверка по реда на чл.418, ал.2 от ГПК, съдът изрично е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, каквито са издадени по делото. Следва само да се посочи, че издадената въз основа на разпореждането заповед за незабавно изпълнение съдържа всички задължителни реквизити и е валидна. Тъй като съдът е ограничен само с проверката за валидност на обжалваните съдебни актове, с оглед срока по чл.419, ал.1 от ГПК и неспазване на същия, то няма да извършва преценка на правилността на разпореждането за незабавно изпълнение.

Във връзка с възраженията за липса на оправомощаване на ЧСИ М. да връчва съдебните книжа по делото и липсата на молба на взискателя в тази насока по чл.42, ал.2 от ГПК, следва да се отбележи, че възлагането за извършване на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на съдебните изпълнители, в случая – частен съдебен изпълнител, е направено от законодателя с императивната разпоредба на чл.418, ал.5 от ГПК /стара и нова редакция/. Заповедта за незабавно изпълнение се връчва на длъжника единствено от съответния съдебен изпълнител, а не от издалият я заповеден съд и то без да е необходимо нарочно възлагане извършването на действието, още по-малко нарочна молба от взискателя, по силата на императивната законова разпоредба.

С оглед изложеното, разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, издадената такава и изпълнителният лист не страдат от пороци, които ги правят нищожни.

По отношение на твърденията за процесуални нарушение, допуснати от ЧСИ във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и липсата всъщност на такова връчване, следва да се посочи, че също не се установиха такива от съда. Препис от заповедта за изпълнение, ведно с копие от изпълнителния лист са връчени надлежно от ЧСИ М. по изп.д.№30/2014г. лично на длъжника на 17.03.2014г. Това се установява от съдържанието на ПДИ, в която изрично е посочено връчване на препис от заповед за изпълнение и изпълнителен лист, посочено е издаването им по кое частно гр.д. е направено и какви са дължимите суми. ПДИ отговаря на нормативно установения образец, съдържа задължителните реквизити и отразява надлежното връчване на посочените в нея приложения /заповед за изпълнение и изпълнителен лист/. Поради това следва само да се посочи, че срокът за подаване на възражение и за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК за длъжника Р. е започнал да тече от 17.03.2014г. и не следва издадените надлежно книжа да му бъдат връчвани повторно, било от съд, било от ДСИ, с оглед редовното и надлежно връчване, извършено от ЧСИ М., ведно с ПДИ, съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК.

 

 

С оглед изложеното, съдът намира, че подадената жалба с възражения за нищожност на издадените по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС актове е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.Р.Р. с ЕГН ********** *** жалба против издадените по ч.гр.д.№415/2014г. по описа на СлРС съдебни актове - Разпореждане от 27.01.2014г.; Заповед №316/27.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.01.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.