О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 08.02.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                           

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                      мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 23 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исковото производство поради липса на правен интерес и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател Теленор България ЕАД, ЕИК 130460283, гр. София– ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител по пълномощие, обжалва Определение без номер от 06.11.2018 г. по гр.д. № 1240/18 г. на РС Сливен, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че поради ненадлежното връчване на определението за обезсилване на Заповедта за изпълнение, срокът за обжалване не е започнал да тече и респ. същото не е влязло в сила. Навеждат се оплаквания, че именно поради нередовното връчване на определение № 790/16.03.2018 г. на заповедния съд, с което се обезсилва заповед за изпълнение № 3884/14.11.2017 г., ищците по гр.д. 1240/2018 г. по описа на СлРС не са могли да узнаят за обезсилената заповед и съответно да организират защитата си като преминат от установителен към осъдителен иск, да предявят осъдителен иск или изобщо да не предявяват никакъв. Моли се за отмяна на определението за прекратяване, за спиране на исковото производство и за връчване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение. 

Назначеният особен представител на ответника Н.И.Н., в законовия срок, е подал писмен отговор, с който настоява, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно като са спазени всички законови предпоставки.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е и основателна, поради което следва да бъде уважена.

След като се запозна с материалите приложени по гр.д.  № 5830/2017 по описа на РС Сливен – заповедно производство и гр. д. № 1240/2018 г. по описа на РС Сливен – производство по 422 от ГПК, настоящата инстанция намира следното от фактическа страна:

На 13.11.2017 г. в РС Сливен от Теленор България ЕАД, със седалище и адрес на управление *******, чрез пълномощника по чл. 32, т. 1  от ГПК – адв. Н.А.Ш. и е посочен съдебен адрес ***0  е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н.И.Н.. В резултат на развилото се заповедно производство на 14.11.2017 г.  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3884 в полза на Теленор България ЕАД гр. София, за парично вземане в размер на 1 381,32 лв. главница, по три броя фактури въз основа на Договор за мобилни услуги с № 0897834841, № 0886913394 и № 044590838, ведно със законната лихва върху сумата  и разноски по производството в размер на 387,65 лв. След направен опит за връчване на заповедта е установено, че длъжникът не е намерен на постоянния и настоящ адрес и на основание  чл. 415, ал.1, т.2 вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедният съд  е издал разпореждане № 1667/30.01.2018 г,. с което указва на кредитора да предяви иск за вземането си. С него заявителят е предупреден че ако в указания срок не представи доказателства за предявяване на иска заповедта ще бъде обезсилена.

Съобщението за това разпореждане е изпратено до кредитора - Теленор България ЕАД, на адреса на управление на дружеството, а именно  *******. Същото е получено от „Симеон Кръстев – пр.отдел“ на 14.02.2018 г.

На 13.03.2018 г. Теленор България ЕАД , чрез пълномощник – адв. В.  и с посочен съдебен адрес ***0 , подават искова молба в РС Сливен, против Н.И.Н., с правно основание чл. 422, във вр. с чл.415 ал.1 , т.2 от ГПК.

 В разпоредително заседание на СлРС на15.03.2018 г. за първи път е изискано гр.д. 5830/2017 г. 

На 16.03.2018 г. от заповедния съд е четено Определение № 790 по гр. д. 5830/2017 г.  (погрешно посочено в определението като 5730), с което издадената по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е обезсилена и делото е прекратено. На 21.03.2018 г. съобщението за Определение № 790/16.03.2018 г. е изпратено на кредитора Теленор България ЕАД, отново на адреса му на управление, а именно: *******.

На 22.03.2018 г. по гр. д. № 1240/2018 г. е изпратено писмо до РС Сливен за изискване на гр.д. № 5830/2017 г. за приобщаване на заповедното производство към исковото.

На 28.03.2018 г. заповедният съд е резолирал писмото, като е разпоредил изпращането на книжата по заповедното производство да се прикрепят към исковото.

На 05.04.2018 г. адв. Симеон Кръстев на адрес *******, получава съобщение за определението за обезсилване на заповедта за изпълнение без задължение да предаде.

С определение № 2746/18.09.2018 г. съдията –докладчик по исковото производство отново изисква за послужване ч.гр.д. № 5830/2017 г.

На 05.11.2018 г. СлРС провежда открито заседание, в което приключва съдебното дирене и устните състезания и обявява делото за решаване.

На 06.11.2018 г. съдът се произнася с атакуваното определение като прекратява делото, поради липса на правен интерес от водене на установителен иск, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е била обезсилена.

На 21.11.2018 г. препис от определението е връчено на пълномощник на дружеството ищец на адрес ***********На 26.11.2018 г. е постъпила частна жалба против цитираното определение, която е инициирала настоящата производство.

На същата дата по заповедното производство е постъпила молба от пълномощника на Теленор България ЕАД, в която моли да се връчи определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, за да може страната да се запознае с аргументите на същото и да започне да тече или респ. да се възстанови срока за обжалване. 

В резултат на това е четено определение № 3596/27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5830/2017 г., с което е отменено Определение № 790/16.03.2018 г. по същото дело, с което е била обезсилена заповедта.

На 03.12.2018 г. е изпратено за връчване Определение № 790/16.03.2018 г. и на 17.12.2018 г. същото е получено от пълномощника на молителя на съдебния му адрес.

   Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Следва да се отбележи, че първото връчване на определение № 790/16.03.2018 г. за обезсилване на заповед за изпълнение е нередовно , тъй като лицето на което е връчено не влиза в никоя от категориите лица способни да получат книжата по делото. Същият не е пълномощник, не е представител и няма данни дори да е служител на ищцовото дружество, като връчването е извършено на адрес различен от посочения за съдебен адрес. Съгласно сравнително единната практика на върховната инстанция, връчването на лице извън посочените по-горе е нередовно и като такова следва да се извърши отново, което е сторено на 17.12.2018 г. (Р № 249 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 397/2009 г., III г. о.)

Не следва да се обсъжда определение № 3596/27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5830/2017 г., тъй като същото е нищожно, поради липсата на компетентност на органа който го е издал, тъй като определение № 790/16.03.2018 г. е от категорията, които се обжалват пред окръжен съд, който е компетентен да се произнесе по тяхната отмяна.

По същество следва да се направят следните изводи:  С оглед на нередовното връчване, Определение № 790/16.03.2018 г. за обезсилване на заповедта за изпълнение, към момента на постановяване на атакуваното определение, не е било влязло в сила и на практика интерес от провеждането на установителен иск по чл. 422 от ГПК ищецът е имал. Тъй като видно от материалите по производството на 17.12.2018 г. е направено редовно връчване на определението за обезсилване на ЗИ, същото не е обжалвано и е влязло в сила. Това е факт, който въззивният съд е длъжен да съобрази и към настоящия момент атакуваният акт се явява правилен по този критерий.

Никъде по делото не е отразено кога заповедното производство (ч.гр.д. № 5830/2017 г. по описа на СлРС) е изпратено от съдията-докладчик за присъединяване към исковото производство № 1240/2018 г. Видно от мотивите към атакуваното определение, исковият съд се е запознал със съдържанието на делото и е обосновал крайния си акт на доказателства съдържащи се в него, а именно Определение за обезсилване на заповед за изпълнение № 790/16.03.2018 г. Съдът е извършил проверка на момента на влизане в сила на цитираното определение, както е посочено в прекратителното определение именно въз основа на книжа съдържащи се в делото.

Съдът обаче е допуснал процесуално нарушение като не е приел като доказателство заповедното производство в открито заседание, както повелява императивната разпоредба на чл. 148 от ГПК. В този смисъл той е изненадал страните с прекратителното си определение, като не им е дал възможност да се запознаят с доказателствата, върху които е направил правните си изводи.

От нередовното връчване на Определение № 790/16.03.2018 г. става ясно, че ищецът не е знаел за обезсилването на заповедта за изпълнение и в този смисъл не е имал възможност да мотивира наличието на правен интерес от воденето на установителен иск, респ. да премине от установителен към осъдителен такъв, както повелява чл. 214, ал. 1 от ГПК. В прекратителното си определение съдът констатира, че страната не се е възползвала от възможността си да стори това, но същата никога не е имала такава, с оглед нередовното връчване на определението за обезсилване и неприемането като доказателства на материалите по заповедното производство.

От датата на резолюцията на съдията-докладчик по заповедното производство е видно, че същият е разпоредил да се изпрати делото на исковия съд на 28.03.2018 г. Няма обаче отразяване кога е било получено това дело от него. В случай че съдът е установил липсата на правен интерес от предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, преди доклада, същият е следвало или да обездвижи исковата молба или да укаже с доклада на страната, че не сочи правен интерес от предявяване на установителен иск. Ако моментът е бил по-късен, за което свидетелства повторното изискване на делото, то следвало е да се приобщят към доказателствения материал книжата по делото и да се даде възможност на страната да уточни правния си интерес във връзка с обстоятелствата, които са настъпили в хода на процеса, а именно обезсилването на заповедта за изпълнение.   

Районният съд е процедирал процесуално неправилно, тъй като в случая той е следвало да извърши горецитираните действия, като задължи ищеца  да аргументира правния си интерес от предявяването на установителния иск, след обезсилването на издадената заповед за изпълнение. Това е процесуално правилното действие, тъй като съгласно тълкуванието дадено в ТР № 4/18.06.2014 г. по  тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.11б въвеждането на друго основание, от което произтича вземането различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, а в случая няма пречка ищецът да премине към такъв иск със съответните процесуални последици. Поради това без да е дал възможност на ищеца да конкретизира и посочи правния си интерес от предявяването на установителния иск и е приел, че той е недопустим, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. (О от 06.02.01.2019 по ч.в.гр.д.№ 46 на СлОС)

Ето защо  съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение без номер от 06.11.2018 г. по гр.д. № 1240/18 г. на РС Сливен, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 1240/18 г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия от фазата на съдебното дирене.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: