О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 05.02.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

        мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия Алексиева въззивно гр.д.№ 45 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.248 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на ищците А.М.Й., И.М.Й. против определение без номер от 28.11.2018 г. по гр.д.№ 1814/2018г. на РС – Сливен, с което е оставена без уважение молбата им, за изменение на решение № 1158/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1814/2018г. в частта за разноските, като неоснователно.

            В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, необсновано и  неправилно, тъй като не била налице една от двете кумулативни предпоставки визирани в хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно не даването на повод  от страна на ответника за завеждане на дело. Счита се, че с воденето по партидата на ищците задълженията, за които давността е изтекла като просрочени е дало повод на ищците да заведат дело, в което да упражнят правата си, тъй като давността на се прилага служебно. Иска се решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъдат присъдени тези в полза на ищеците, а на ответника да не му бъдат присъждани. Претендират се разноски. 

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната  жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Районният съд е  мотивирал приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК с наличието на двете кумулативни предпоставки, а именно безспорната, че ответникът признава иска и че същият не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е претендирал вземането си нито съдебно, нито извън съдебно. Простото наличие на задължение по партидата на наследодателя на ищците не било неправомерно действие, което да обуслови необходимостта длъжникът да се защити чрез иск. 

Предявените от ищците отрицателни установителни искове не са оспорени, а са признати изцяло, още с отговора на исковата молба (първият възможен момент), поради което ответника не следва да носи отговорност за разноските.

Принципно изпълнението на погасеното по давност вземане е надлежно, но възможността за принудителното му изпълнение е погасена с изтичането на давностния срок. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения отрицателен установителен иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Кредиторът не е извършил неправомерно принудително  събиране на вземането, той дори не е направил опит да инициира такова.  Поради това в случая са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска и разноските се възлагат на ищеца. Като е постановил определение в този смисъл РС е действал законосъобразно и правилно и неговият съдебен акт не следва да бъде отменян.

С оглед  на изложеното частната жалба е неоснователна.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от пълномощника на ищците А.М.Й. и И.М.Й., против определение без номер от 28.11.2018 г. по гр.д.№ 1814/2018г. на РС – Сливен.  

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                             

ЧЛЕНОВЕ: