О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 27.02.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 66 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от адв. К. - Т. в качеството и на пълномощник на П.Й.Б., ЕГН ********** *** против определение № 33/17.12.2018 г. на съдията по вписванията – Сливен, с което е отказано вписване на Устав на „ АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ АД със седалище и адрес на управление ******* .

В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят посочва, че неправилно съдията по вписвания при констатирани нередовности на заявлението не е дал указания и срок на заявителя, в който да отстрани нередовностите, което е довело до увреждане на интереса на заявителя. Неправилно съдията по вписванията постановил отказ след като вече има приключено регистърно производство пред Търговския регистър, по което е била извършена проверка. Транслативното действие на апорта било настъпило с вписването на увеличаването на увеличението на капитала в търговския регистър, а вписването в имотния регистър имало единствено оповестително действие. На следващо място се посочва, че обжалваното определение противоречи на разпоредбата на чл.73 ал.5от ТЗ и на въведеното с нея задължение за вписване. Жалбоподателят счита, че са изпълнени всички изисквания за вписване . Вписването представлявало охранително производство, в рамките на което не могат да се решат материално – правни спорове, а в случая без да е налице компетенция за това бил разрешен такъв спор. Недопустимо било да се отказва вписване на акт за сделка. Налице била предубеденост у съдията и липса на мотиви в обжалвания акт. Моли се да се отмени обжалваното определение, тъй като молителят бил представил всички необходими документи включително акт за собственост на апортирания имот.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 17.12.2018 г. е била депозирана молба от жалбоподателя до Агенцията по вписвания, Служба по вписванията – Сливен, с която било поискано да се извърши вписване на изменения на устав на „АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“АД чрез внесени непарични вноски- апортиране на недвижими имоти :

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.528.390, собственост на Йордан Ботушев;

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.605.324 с находящите се в него сгради собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД;

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.518.186 собственост на„ДЖОРДАНС“ ЕООД;

*    Земеделски земи с номера 062028 в землището на с. Крушаре собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 077006 в землището на с.Гергевец собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 077004 в землището на с.Гергевец собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 018038 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 024046 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 026013 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 036011 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 035003 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 054028 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД;

*    Самостоятелен обект с идентификатор 67338.528.51.1.14 собственост на„ДЖОРДАНС 2“ ООД;

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.603.96 собственост на „ДЖОРДАНС – 2 “ ООД;

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.518.187 собственост на „ДЖОРДАНС – 2 “ ООД;

*     

*    Поземлен имот с идентификатор 67338.603.95 собственост на „ДЖОРДАНС – 2 “ ООД;

 

Съдът по вписването отказал да извърши вписване на изменения устав на жалбоподателя като при постановяване на отказа си взел предвид други направени вписвания в службата, а именно Постановление за възбрана по чл. 146 ал.4 и 5 от ДПК изх.№7168/25.11.2005 г., Обезпечителна заповед на ОС – Сливен от 21.03.2011 г. издадена на основание ЗОПДИППД с вписана възбрана на поземлени имоти 036011 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 035003 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, Обезпечителна заповед на ОС – Сливен от03.12.2009 г. издадена на основание ЗОПДИППД с вписана възбрана на 024046 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, 077006 в землището на с.Гергевец собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, поземлен имот с идентификатор 67338.518.186 собственост на„ДЖОРДАНС“ ЕООД, 054028 в землището на с.Глуфишево собственост на „ДЖОРДАНС“ ЕООД, поземлен имот с идентификатор 67338.518.187 собственост на „ДЖОРДАНС – 2 “ ООД.

Определението на съда е било връчено на жалбоподателя на 22.01.2019 г. и на 29.01.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок е била депозирана настоящата жалба.

Депозираната жалба е допустима като подадена в срок от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че съдията по вписване, когато установи нередност в актовете, които се искат да се впишат или в съпровождащите ги документи не разполага с възможност да остави заявлението без движение и да укаже на страната да отстрани нередностите. Той следва да постанови отказ В този смисъл е задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение № 7 /2012 г. на ВКС. В конкретния случай съдията по вписванията е констатирал нередност в представените документи като по отношение на поземлен имот с идентификатор 67338.528.390 погрешно е бил посочен акт за собственост от 2006 г. вместо акт вписан през 2003г., което е основание да откаже вписването на всички обстоятелства без да дава указания за отстраняване на констатирани пороци.

Основните аргументи обаче на съдията по вписванията са свързани с извършената от него служебна проверка на собствеността на апортираните недвижими имоти. В разпоредбата на чл. 73 ал.5 от ТЗ е посочено, че когато непаричната вноска има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя, а при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.  Тъй като липсва специално разработена процедура, която да регламентира конкретно действията, които съдията по вписването следва да извърши при проверка на „правата на вносителя“ то по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.586 от ГПК касаеща действията, които нотариусът извършва при издаване на нотариален акт – да се увери, че праводателят е собственик на правата, които прехвърля. Освен това отново по аналогия съдията по вписванията следва да съобрази и разпоредбата на чл. 25 ал.2 от ЗННД, която предвижда задължението на нотариуса при съставяне на нотариалния акт да извърши проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с оглед защита на обществения интерес и интереса на страните. В настоящия случай, както посочихме по – горе една голяма част от имотите, които се иска да се апортират са били предмет на възбрани по ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ. Към преписката не са представени доказателства, от които да е видно, че „АКВА ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ АД е бил уведомен за наложените възбрани и че е съгласен при тези условия – с вписаните обезпечителни мерки, да придобие собствеността на апортираните имоти.

Тъй като изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на съдията по вписвания, обжалваното определение следва да се потвърди, а депозираната жалба да не бъде уважена поради неоснователност.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адв.К. - Т. в качеството и на пълномощник на П.Й.Б., ЕГН ********** *** против определение № 33/17.12.2018 г. на съдията по вписванията – Сливен .

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: