О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 11.02.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 72 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила на 06.02.2019 г., чрез ДСИ С.С., жалба от Ю.К. –С., ЕГН **********, пребиваваща в Затвора в гр. Сливен, против действието налагане на запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице, а именно лична партида на затворник, по изп.дело № 145/2015 г. по описа на ДСИС гр. Сливен.

Жалбоподателката, длъжник по изпълнителното дело, заявява, че запорът следва да не се изпълнява поради несеквестируемост на вземанията, които длъжникът има от третото задължено лице, а именно Затвора – гр. Сливен. Сочи се на първо място, че сумите по изпълнителното дело са недължими. На второ място се излагат съображения, че парите които постъпват по сметката на затворника са с източник – НОИ и имат характер на социална пенсия и инвалидна пенсия, а останалите са дарения от роднини, като се сочи, че и те имат несеквестируем характер, тъй като не са доходи от трудова дейност, от собственост или юридически лица. Въвеждат се оплаквания, че средствата не достигат на жалбоподателката за лекарства. С допълнителна молба от 22.01.2019 г. на практика се преповтарят доводите изложени в първоначалната молба, а с жалба от 06.02.2019 г. се развиват доводи, че въпреки прекратяването на изпълнителното дело не е отпаднал интересът от обжалване на действията и неправомерно събраните според С. суми следва да и се върнат.

Насрещната страна по изпълнителното дело, а именно взискателят: ГД „Изпълнение на Наказанията“ гр. София, чрез юрк. С. е подала  становище в законоустановения срок. В него се излагат доводи за недопустимост на жалбата, тъй като същата е подадена извън преклузивния срок за обжалване на действията на ЧСИ. Жалбата се счита за неоснователна, тъй като действията на съдебния изпълнител били законосъобразни, посочва се, че съгласно Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода – на затворниците са осигурени необходимите средства за задоволяване на жизнените потребности, и несеквестируемият минимум от доходи е осигурен от държавата. Излагат се аргументи за недоказаност, че доходът постъпващ по личната партида на лишената от свобода е именно от социална пенсия, и се посочва, че третото задължено лице се е съобразило с несеквестируемостта на дохода от пенсия и не е изпълнило запора по отношение на него. За останалите постъпления по партидата се сочи, че са без определената от закона защита.

В мотивите по и.д. № 145/2015 г. ДСИ Стоянов, не посочва мотиви, а описва фактическа обстановка.

След като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното от фактическа страна.

На 16.02.2015 г. по молба на взискателя ГД „ИН“ гр. София е образувано изпълнително дело № 145/2015 по описа на ДСИС гр. Сливен по изпълнителен лист от 29.08.2013 г. издаден от АС София, в полза на ГД ИН София, срещу Ю.К.И. –С., ЕГН ********** която дължи сумата от 150 лв. разноски.

На 19.02.2015 г. Покана за доброволно изпълнение е връчена при отказ на длъжника Ю.С..

            В периода 19.02.2015 г. –до 19.12.2017 г. са извършвани справки за имуществото на длъжника и е изпратено уведомление до ТД на НАП София.

НА 19.12.2017 г. ДСИ резолира удостоверение за наличие на задължения към държавата, последната да се счита присъединен взискател. В изпълнение на резолюцията е изпратено писмо до Ю.И.-С., която го е получила на 28.12.2017 г. На 28.12.2017 и 31.12.2018 длъжницата съставя две жалби, съответно до РС Сливен и до ВКС София, срещу присъединяването на Държавата към изпълнителното й дело. Жалбата до ВКС е изпратена с пощенско клеймо от 03.01.1918 г., като до долния ръб на плика е отразена датата от администрацията на затвора, а именно 02.01.2018 г., а при получаване в канцеларията на ВКС е отразено, че същата е получена на 04.01.2018 г. с пощенско клеймо от 03.01.2018 г. (същият плик е приложен и към настоящата жалба като доказателство за изпращането и получаването на същата). ВКС са изпратили жалбата по компетентност на ДСИ.

            На 18.11.2018 от взискателя е постъпила молба за налагане на запор върху личната партида на лишената от свобода в Затвора Сливен.

            На 28.11.2018 запорното съобщение е получено от третото задължено лице. На 04.12.2018 г. от третото задължено лице е изпратено писмо до ДСИ, с което се уточнява, че  по партидата на длъжницата е секвестирана само сума от дарителски пощенски записи, а сумата постъпила от ТП на НОИ в размер на 138,14 лв. –пенсионен запис не е.

На 13.12.2018 г. съобщение за наложения запор е връчен на Ю.С. при условията на отказ.

На 08.01.2019 г. Ю. съставя жалба против наложения запор, отправя я до Върховния Касационен съд, като собственоръчно вписва датата на съставянето в нея – 08.01.2019 г.  

Съгласно последният приложен плик по изпълнителното дело, адресиран до ВКС, администрацията на затвора е поставила дата 09.01.2019 г. Пощенското клеймо е от 10.01не се чете. Жалбата е постъпила в канцеларията на ВКС на 14.01.2019 г.

На 15.01.2019 г. ДСИ е приключил изпълнителното дело,  като напълно изплатено и е съобщил това на длъжницата.

На 22.01.2019 г. е постъпила допълнителна жалба срещу наложения от ДСИ запор, която е адресирана до СлОС и на 06.02.2019 г. е постъпила още една жалба от длъжницата адресирана до СлОС.

Като разгледа така изведената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Лицето подало жалбата, съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК е процесуално легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител и налагането на запор върху вземанията на длъжника от трети задължени лица е сред кръга на обжалваемите действия.

Поради специфичното положение на лишените от свобода съобщенията изпратени до тях им се връчват от служител на пенетенциарното заведение, в което пребивават.

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК, ако адресатът откаже да получи съобщението, т.е. отказва да постави подписа си под разписката на съобщението, това не засяга редовността на връчването, а се удостоверява с подписа на връчителя. В настоящия казус съобщението за наложения запор е връчено на Ю.К.И.- С. при условията на отказ по чл. 44, ал. 1 от ГПК на 13.12.2018 г., което е удостоверено с подписите на двама служители на затвора.

Срокът за обжалване на това действие е едноседмичен от съобщението за извършеното действие съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК. Същият е изтекъл на 20.12.2018 г. Съгласно чл. 77, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража жалбите и молбите на лишените от свобода се изпращат в тридневен срок от подаването им към администрацията, т.е. към законоопределения срок, следва да се прибавят три дни за обработка на подадената жалба от администрацията на затвора преди предаването и на пощенската служба. Като се вземе предвид че от 22.12.2018 до 26.12.2018 г. са почивни дни, то срокът за подаване на жалбата срещу наложения запор е изтекъл на 28.12.2018 г. Т.е. това е моментът, в който най-късно е следвало да постъпи жалбата в пощенската служба.

Съгласно написаното в жалбата същата е съставена на 08.01.2019 г., което е с 6 работни дни по-късно от изтичането на срока. Дори ако се вземе предвид дата, която е изписана върху плика, приложен от съдебния изпълнител към настоящата жалба, то тя се явява 03.01. и поради техническата грешка може да се приеме, че е 03.01.19 г., то тогава срокът е с 2 работни дни по-късно от изтеклия срок. Не е възможно жалбата да е съставена по-рано от 03.01.2019 г. , тъй като от извлечението на паричните потоци  от личната партида на лишената от свобода, приложено към оплакването, е видно, че справката е направена до именно тази дата, което изключва по-раншното изпращане на жалбата.

Съдът отчита особеното социално положение, в което се намира жалбоподателката и трудностите, които изпитва, за да упражнява своите права, но от друга страна счита, че същата не може да бъде поставена в по-превилегировано положение от гражданите, които са извън пенетенциарните заведения, тъй като никой не може да черпи права от противоправното си поведение, и поради това не може да се приеме за разглеждане жалбата й, която е подадена извън законоустановените срокове. 

Поради всичко гореизложено жалбата следва да се остави без разглеждане, като просрочена, а производството да се прекрати. 

             

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  подадената от Ю.К.И.–С., ЕГН **********, пребиваваща в Затвора в гр. Сливен, жалба, против запор върху лична партида на затворник по изп.дело № 145/2015 г. по описа на ДСИС гр. Сливен, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 72/2019 г. по описа на СлОС.

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред БАС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: