О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 20.02.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                                                                          

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                      мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно ч. гр. д.  N 75 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исковото производство и е върната исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател С.Т.П. - малолетна, чрез законния си представител Г.Д. Д. – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител по пълномощие, обжалва Определение 4047/07.12.2018 г. по гр.д. № 6549/17 г. на РС Сливен, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за неправилност, като заявява, че прекратяването на делото противоречи на закона, тъй като издръжка се дължи винаги от родителя, а никога не е била определяна такава и поради това е трябвало да се обърнат към съда. Твърди се, че в исковата молба, въпреки че не е конкретизиран период е било ясно, че се иска издръжка за минало време в определените от закона граници, а именно една година назад и всяко различно тълкуване накърнявало правата на детето. Искането от страна на съда за уточняване на периода, според жалбоподателката, противоречи на съдебната практика и е несправедливо. Аргументира се, че трябвало съдът да вземе предвид извиняващите обстоятелства: тежката бременност на майката и невъзможната комуникация с нея, тъй като трябвало да избягва стреса. Иска се отмяна на определението в цялост.

В законоустановения срок от насрещната страна е постъпил отговор на частната жалба, в която се развиват съображения, че малолетното дете не е дееспособно и следва жалбата да се остави без разглеждане. Посочва се, че единствено бездействието на ищцата е довело до прекратяване на производството и че времето, в което е изтекъл срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба не попада в периода на болнични на майката и тежката бременност не представлява особено непредвидимо обстоятелство особено за процесуалния представител.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК.

Лицето С.Т.П. е малолетна и като такава в процеса действа чрез законния си представител, а именно Г.Д.К., която от своя страна е представлявана от пълномощник по силата на чл. 32, т. 1 от ГПК и сключен договор за правна защита и съдействие от 15.11.2017 г. Това не води до порок на жалбата, а е съгласно изискванията на закона, тъй като интересът принадлежи на малолетното дете, но тъй като то не е дееспособно да участва в процеса действията се извършват и правата се упражняват чрез законния му представител, който е упълномощил за това адвокат.

Разгледана по същество жалбата е и частично основателна.

След като се запозна с материалите по гр.д.  № 6549/2017 по описа на РС Сливен, настоящата инстанция намира следното от фактическа страна:

На 19.12.2017 г. в РС Сливен от Г.Д.К., в качеството и на законен представител на С.Т.П., е подадена искова молба срещу Т.С.П., с петитум да се осъди ответника да заплаща издръжка в размер на 240 лв. до навършването на пълнолетие на детето, като претендира и издръжка за минал период в същия размер според изискването на закона, както и лихви върху уважената част от присъденото за този период. Претендира разноски и прави искане упражняване на родителските права да бъдат присъдени на нея.

Съдът започва процедура по размяна на книжа и в отговора, постъпил от процесуалния представител на ответника се навеждат доводи за неяснота на исковата молба, поради което съдът я оставя без движение. С разпореждане от 08.02.2018 г.  съдията докладчик указва на ищеца да конкретизира в едноседмичен срок от съобщаването следните нередовности: Да посочи издръжката за минало време от кога до кога се иска и каква е ежемесечната претенция за издръжка.

В указания срок процесуалният представител на ищцата депозира молба с вх. № 10832/30.05.2018 г., в която посочва, че смята за дължима и претендира издръжка от момента на раждането на С.. И В пункт две посочва, че претендира издръжка в размер на 260 лева платими ежемесечно до промяна на обстоятелствата налагащи изменение.

 Копие от молбата е връчена на ответната страна, която депозира отговор, в който освен съображения по същество изразява и позиция, че с нея не са отстранени нередовностите, не е посочена цена на иска и не е конкеритзиран петитума по отношение на размера на издръжката дали 240 или 260 лв.

В срока за отговора е предявен и насрещен иск от ответника П. за определяне на режим за лични контакти. Претендират се разноски, внесена е държавна такса в размер на 15 лв.

С Разпореждане № 10892/09.07.2018 г. съдът констатира разминавания в твърденията на ищцата в исковата молба и допълнителната уточняваща молба като в едната, ежемесечната издръжка се сочи да е 240 лв., а в другата 260 лв. и оставя исковата молба без движение, като указва да се уточни размер на издръжката и периода на търсената издръжка за минало време.

Това разпореждане е връчено на процесуалния представител на ищцата на 30.07.2018 г.

Съдът е бил в съдебна ваканция от 15.07.2018 г. до 01.09.2018 г.

На 20.09.2018 г.  в деловодството постъпва молба от ищцата, с пощенско клеймо от 19.09.2018 г., с която е уточнено, че се търси издръжка в размер на 240 лв. за период една година назад, 240 лв. ежемесечно за напред и законна лихва.

След размяната на книжа, от ответника постъпва отговор, в който се изтъква че молбата е просрочена и се моли делото да се прекрати. Претендират се разноски и е приложен договор за правна защита и съдействие с посочено възнаграждение – 400 лв.

С определение № 16158/15.10.2018 г. съдът е квалифицирал предявените искове като такъв по 144 от СК, и такъв по 149 от СК  и е определил същите да се гледат по реда на бързото производство, като въпреки това приема за съвместно разглеждане и предявения насрещен иск от ответника П., за определяне на режим на лични контакти. Съдът не е квалифицирал, не е събрал държавна такса и не е разпределил доказателствена тежест за иска за определяне на родителските права. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, но в първото по делото заседание, ход не е даден, а откритото заседание е отсрочено за 14.11.2018 г. и на това съдебно заседание също не е даден ход на делото тъй като представителят на ищцата е депозирал молба за отлагане, като е посочил уважителни причини. Съдът е констатирал забавянето на уточняващата молба и е поискал от ищцата доказателства дали са били налице непреодолими пречки, извиняващи забавата.

В отговор на указанието дадено в открито съдебно заседание, постъпва молба от ищцовата страна, чрез процесуалния й представител, в която се излагат на практика същите доводи, каквито и в частната жалба като се моли, те да се възприемат като непреодолими пречки за представянето в срок на молбата и са приложени болнични листи като доказателства.

Постъпил е отговор и на тази молба от ответника, в който същия счита че приложените доказателства не обективират непреодолими пречки и не могат да послужат за възстановяване на срока. Моли за присъждане на разноски.

На 07.12.2018 г. е постановено атакуваното определение № 4047, с което производството по делото е изцяло прекратено с мотиви за неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба, същата е върната на Г.Д.К. и тя е осъдена да заплати на Т.С.П. сумата от 415 лв., представляваща разноски за държавна такса по насрещния иск, тъй като друга не е събирана и адвокатски хонорар.

Въз основа на така извлечената фактическа обстановка и във връзка с постановките на ТР 6/2017 г. , където е изрично посочено, че при ревизията на определенията по глава двадесет и първа от ГПК, съдът не е обвързан от посочените оплаквания в жалбата и следва напълно да ревизира атакувания акт, контролиращата инстанция намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че съдът е дал неправилна квалификация на предявените с първоначалната искова молба искове. Районният съд е пропуснал, че е предявен иск за упражняване на родителските права, а именно иск по чл.  127, ал. 2 от СК, наред с иск по чл. 143 от СК – вземания за издръжка на дете ненавършило пълнолетие за бъдеще време, както и иск по чл. 149 от СК – вземания за издръжка на непълнолетно дете за минало време.

Действително този състав на въззивния съд, намира за неясно очертаването на предмета на спора в исковата молба относно предявения иск за издръжка за минало време, а именно не става ясно за какъв период е предявен. Изразът „според изискването на закона“ не означава конкретизиран период, а представлява излишно уточнение, защото съдът и без това не би присъдил нещо извън изискването на закона. Именно на ищеца законът възлага да определи рамките на претенцията си, която може и да съвпада с максисмума предоставен от закона, но може и да не съвпада. Поради това правилно съдията докладчик е оставил без движение исковата молба по отношение на този иск и е посочил да се уточни периода и размера, като е имал предвид да се сметне общата сума на дължащите се вноски, като това не е задължително, според настоящия състав на контролиращата инстанция. В изпълнение на указанията за уточняване на исковата молба само в частта на искът по чл. 149 от СК, в която същата е оставена без движение, е депозирана молба в срок, която вместо да внесе яснота, внася съмнение дори относно размера на исканата издръжка за минало време, като се посочва, че се иска същата в размер на 260 лв. Настоящият състав на въззивния съд приема, че не следва да се кредитира като изменение на претенцията за бъдеще време, въпреки използвания от процесуалния представител на ищцовата страна израз „до промяна на обстоятелствата налагащи изменение“, които навеждат на мисълта, че същият визира размера на издръжката за бъдеще време, тъй като по този иск исковата молба не е оставяна без движение и не му е указвано да уточнява нищо, а напротив, единствено му е указано да уточни размер на претенцията за минало време и той смесвайки двата института е посочил два различни размера на издръжката за минало време, а именно 240 и 260 лв. Уточненият период, а именно от раждането на детето (което е на дванадесет години) и съгласно изискванията на закона също съдържа вътрешно противоречие, тъй като рамките, очертани от закона са по-малки от искания период. Поради това настоящият състав на контролиращия съд счита, че отново е следвало да се остави без движение исковата молба по иска по чл. 149 от СК, за да се уточни както периода, така и сумата, която се претендира. Не е следвало обаче да се оставя без движение исковата молба относно иска за издръжка на непълнолетно дете от родител за бъдеще време, тъй като неговият размер е ясен от самото начало, а именно 240 лв.

Съдът не приема аргумента на жалбоподателя, че още в исковата молба периодът на исканата издръжка бил ясно очертан с посочването на „съгласно изискванията на закона“, което следвало да се тълкува като една година и всяко друго тълкуване накърнявало интересите на детето. Следва да се отчете фактът, че в производството по дела с участитето на непълнолетни, съдът действително следва да следи служебно за техните интереси, но това не означава да се пренебрегне напълно принципът на състезателност в процеса или съдът служебно да извлича най-благоприятното тълкуване от неясно формулираните претенции в исковата молба. Не може да се очаква съдът служебно да формулира претенция в максимален размер. Изрично чл. 127, ал. 1 т. 5 от ГПК посочва, че ищецът следва да посочи в какво се състои искането му. Ако на съдът не е ясно, на ищеца е предоставена възможност да отстрани нередовностите в едноседмичен срок, но не и да бъде тълкувана исковата молба към максималното възможно искане. Следва освен за ищцовата, да се следи и за правата на ответната страна по иска, което изключва презюмиране от страна на съда, че предявената претенция е за максималния възможен срок. Противното би означвало, да се укаже твърде активно съдействие на ищцовата страна и да се изземе от нея правото да предяви иск като същото се упражни служебно от съда, което е недопустимо и не се вписва в понятието да следи служебно за интересите на децата, чието значение е съвършено различно от това служебно да упражнява правата им. По същата причина не следва да се приеме и аргументът на жалбоподателя, че дори и при изтекъл срок следва да се приеме за редовна молбата, тъй като с нея се упражнявало право на непълнолетно лице. Законът не дели страните на пълнолетни и непълнолетни що се отнася до обвързващите срокове и задължителни реквизити на документите. Те са израз на равенството на страните и е недопустимо за някои страни те да важат, а за други да се прави изключение.      

Въпреки, че съдът е приел, че производството следва да се развива по реда на глава двадесет и пета във вр. с чл. 146 ал. 2 от СК, то същото не следва да се развива по този ред, тъй като с исковата молба е предявен и иск по чл. 127, ал. 2 от СК, а именно за родителски права. При определяне на сроковете не следва да се има предвид съдебната ваканция, тъй като въпреки че по това време е действала редакцията на чл. 61, ал.2 от ГПК, (отменена към настоящия момент), според която срокове не текат по време на съдебната ваканция и официалните празници, делата за родителски права и издръжка попадат в изключенията на чл. 329, ал.2 т.2 от ЗСВ. Следователно едноседмичният срок за депозиране на уточняваща молба е започнал да тече на 31.07.2018 г. и е изтекъл на 07.08.2018 г. По делото не е депозирана молба за продължаване на срока, а с оглед на изтъкнатите причини за закъснялото депозиране на уточняващата молба, такава не е имало пречка да бъде подадена от процесуалния представител на ищцата, дори и тя да е била в невъзможност да уточни претенцията си. Същият е бил задължен при сочените от него обстоятелства да поиска продължаване на срока, за да уточни с представляваната, обстоятелствата по делото, но след като е имал тази възможност и не го е направил той не може да иска възстановяване на срока, съгласно чл. 64., ал. 3 изр. 2ро от ГПК. Не е било възможно да се възстанови срокът за подаване на уточняващата молба, първо защото няма направено такова искане от ищцовата страна и второ поради изтъкнатия по-горе аргумент, така че указанията на съда за прилагането на доказателства за непреодолими пречки за подаването в срок на документите се явяват безпредметни.

Поради изложеното се налагат следните изводи. Правилно съдът, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК,  е върнал исковата молба и е  прекратил производството по иска по чл. 149 от СК, а именно искана издръжка за минал период, тъй като ищцовата страна не е уточнила претенциата си в указания срок.

Неправилно съдът е прекратил изцяло производството по делото тъй като с исковата молба има предявени още два иска, а именно за упражняване на родителски права и за издръжка за бъдеще време на непълнолетно дете. Има и предявен насрещен иск за определяне на режим на лични контакти, като съдът следва да продължи производството по него, тъй като същия не се явява недопустим тъй като производството не се разглежда по реда на чл. 310  и следващите от ГПК. Тъй като исковата молба по насрещния иск не е нередовна и същият е допустим, то не е следвало  производството по него да бъде прекратявано.

В частта за разноските определението също се явява частично неправилно. Тъй като производството по насрещния иск следва да продължи, то по направените разноски за държавна такса съдът следва да се произнесе с крайния си акт, а разноските за адвокатското пълномощно следва да се разделят на 4 части за четирите предявени иска : 127, ал. 2 СК, чл. 143 – СК, чл. 149 СК и насрещен за определяне на режим на лични контакти. Поради липса на изрично посочване, съдът приема че адвокатското възнаграждение следва да се дели на равни части. Поради това на ответника по главната претенция следва да се присъдят разноските за адвокатски хонорар за само ¼ от общото възнаграждение, а именно 100 лв.

Ето защо  съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ Определение 4047/07.12.2018 г. по гр.д. № 6549/17 г. на РС Сливен, в частите, с които е прекратено производството по делото за:

-           иска по чл. 127, ал.2 от СК – за упражняване на родителските права, върху детето С.Т.П.;

-          иска по чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на малолетната си дъщеря издръжка в размер на 240 лв. за бъдещ период и

-          насрещния иск по чл. 127, ал.2 от СК за определяне на режим на лични контакти на бащата с непълнолетната С.П.,

-          както и в частта за разноските, където Г.Д.К. е осъдена да заплати на Т.С.П. разноски в размер на разликата над 100 лв. до присъдените 415 лв., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Потвърждава определението в останалата му част.

ВРЪЩА гр.д. № 6549/17 г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: