О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 13.02.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                   мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

   като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 84 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на ищеца по гр.д. № 355/2018 г. на Районен съд – Котел против определение № 373/19.12.2018 г. , с което е прекратено на основание н чл.130 от ГПК, поради недопустимост, производството по делото в частта му, с която ищецът В. С. Х. иска отмяна на заповед № РД-10-63/09.05.2018 г. на Директора на ДГС – Тича за реализиране на ограничена имуществена отговорност, както и в частта му по приетия насрещен иск с правно основание чл.210 ал.3, вр. с чл. 206 ал.1, вр. с чл.203 ал.1 от КТ, предявен от ДГС – Тича срещу В. С. Х..

 В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че в случая не е налице приключила процедура по осъществяване на ограничена имуществена отговорност, поради което искът за отмяна на заповедта е недопустим. Излагат се съображение в подкрепа на допустимостта на направеното искане като се иска отмяна на определението и връщане на делото на районния съд.

Настоящият състав, след като се запозна с частната жалба, определението и делото, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

В случая не се спори, че е започнала процедура по чл.210 ал.1 от КТ и е издадена заповед на работодателя за осъществяване на имуществената отговорност на работника. Безспорно е също, че заповедта е връчена на работника и че в законовия срок той е подал възражение. След упражняване на правото на работника на възражение, правото на работодателя на прихващане се погасява. В това се състои и преклудиращият ефект на оспорването. Оспорването  на заповедта е пречка за осъществяване на ограничената имущестевна отговорност чрез компенсация и изисква отговорността да бъде търсена по съдебен ред. Съдебното производство е допустимо само доколкото е изпълнена процедурата, като работодателят няма право на директен иск за осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника. Предявеният от работодателя иск би се явил недопустим. Приложимата съдебна процедура при оспорване на вземането от работника е само общият исков ред.  В случая обаче работодателят не е предявил такъв иск, поради което  предявеният от работника иск за отмяна на заповедта се явява недопустим, тъй като следва да се приеме, че заповедта не осъществява целените последици, тъй като е налице оспорване и работодателят не е инициирал исков процес, за да  установи законността на претенцията си за ограничена имуществена отговорност.  Като е разсъждавал в горния смисъл, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

         

С оглед  на изложеното частната жалба е основателна.

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

ПОТВЪРЖДАВА определение № 373/19.12.2018 г.  по гр. д. № 355/2018 г.  на Районен съд – Котел.

          ВРЪЩА делото на Котелски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

ЧЛЕНОВЕ: