О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№89 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Д.А.М. против Определение №335 от 01.02.2019г. по гр.д.№176/2019г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите в молбата, въз основа на която е образувано делото.

            Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с молба от 18.01.2019г. е отстранила констатираните и указани й от районния съд нередовности в молбата, като е описала всички актове на домашно насилие в периода 17.12.2018г. – 17.01.2019г. и е обяснила констатираните от съда неясноти в изложението. При изписването на датите на подробно описаните актове на домашно насилие посочва, че е допуснала техническа грешка в изписването на годината, която грешка останала и в декларацията. Заявява, че с частната жалба представя надлежно коригирана при изписването на годината декларация. Посочва, че след подаване на молбата са зачестили актовете на физически и психически тормоз спрямо нея от страна на ответника, като тя не може да му се противопостави и има безспорна нужда от защита. Посочва, че не са посочени места за социални контакти и отдих, тъй като такива в кв.Надежда липсват, а и тя не излиза извън дома си, тъй като ответника я причаква и осъществява актове на насилие спрямо нея. Счита, че нередовностите са отстранени, а част от указаните формални изисквания могат да се установят в самото производство. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СлРС за продължаване на производството.

            От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с молба за предприемане на мерки за закрила по ЗЗДН, подадена от Д.А.М. на 17.01.2019г.

Съдията-докладчик е оставил същата без движение с редица указания, в т.ч. за изчерпателно и конкретно посочване на всички актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката в периода 17.12.2018г. – 17.01.2019г.; представяне на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са посочени конкретно и изчерпателно актовете на насилие за посочения период; обосноваване на изложено в молбата изявление; обосноваване на искането за отстраняване на ответника  от съвместно обитаваното жилище, посочване на местата за социални контакти и отдих на молителката и конкретизиране на петитума в тази насока; отстраняване на несъответствия в петитума и исканията за събиране на доказателства.

Разпореждането е връчено на молителката на посочения от нея съдебен адрес на 21.01.2019г.

Още на 18.01.2019г., обаче, молителката М. подава уточняваща молба, в която подробно са описани редица актове на домашно насилие, като действително при първите три е посочена различна година, както следва: първи акт на 17.12.2019г.; втори акт на 19.12.2013г.; трети акт на 23.12.2019г. и следват описани актове на 28.12.2018г.; 30.12.2018г.; 31.12.2018г. и 09.01.2019г. Описаните актове хронологично и логически следват едни след друг. По същия начин, с така посочените в първите три години, актовете са описани подробно в нарочна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В молбата е описано точно жилището и кой в коя стая от него живее. В отново формулирания петитум е уточнено искането за защита с посочване на мерки за защита, сред които вече не фигурира забрана за доближаване на местата за социални контакти на молителката.

С обжалваното Определение №335/01.02.2019г. съдията-докладчик е прел, че дадените указания за отстраняване на нередовности в молбата не са отстранени в срок по указания от съдията начин, поради което прекратил производството по делото. В мотивировъчната част районният съд е посочил, че не е изпълнено указанието му за описване на актове за осъществено домашно насилие само в периода 17.12.2018г. – 17.01.2019г., като е посочен акт от 2013г. и такива от бъдещ момент – м. 12.2019г.; не било изпълнено и указанието за точно посочване на актовете в декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, където отново били посочени актове от минал и бъдещ период, а не само такова в указания период. Съдията е приел, че не са изпълнени и другите изисквания за уточнения, обосноваване на изявления и искания и неясноти при формулиране на петитума и доказателствените искания.

Препис от прекратителното определение е връчено на молителката на посочения от нея съдебен адрес на 06.02.1019г.

Частната жалба против това определение е подадена на 11.02.2019г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въззивният състав, след подробно запознаване с първоначалната и уточняващата молба, както и с представените декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в т.ч. и с приложената към частната жалба с коригираните технически грешки, намира, че правилно дадените в п.1 и п.2 от разпореждането от 17.01.2019г. указания за подробно описване на всички актове на осъществено спрямо молителката от ответника домашно насилие в периода 17.12.2018г. – 17.01.2019г. са изпълнени.

При внимателен прочит на уточняваща молба от 18.01.2019г. се установява, че актовете на насилие са описани ясно, като хронологично и логически следват един след друг. Очевидно при изписване на годината на първите три е допусната техническа грешка, като логически е невъзможно описания акт, свързан с изложените в молбите обстоятелства и последващите актове, да е осъществен преди пет години, а следващите два в бъдещ период – м.12.2019г. Безспорно е налице допусната чисто техническа грешка при изписване на годината. Тази грешка е отстранена в представената с частната жалба декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Налице е прекалено формализиране на районния съдия, като тези неточности, ако прецени че не са технически грешки и следва да се отстранят незабавно, е следвало да даде нови указания на молителката за отстраняването им, тъй като дължи съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа страна и следва да укаже на страната констатираните нередовности и даде възможност за отстраняването им. Освен това следва да се посочи, че извън първите три акта с грешно посочена година, в молбата и в декларацията, молителката е описала подробно още редица /4 броя/ акта на осъществено спрямо нея насилие, извършени в законоустановения 1-месечен преклузивен срок, по отношение на които съдът дължи осъществяване на специалното производство по ЗЗДН. С постановяване на въпросното прекратително определение е налице отказ от защита и правосъдие, най-малко по отношение на тези ясно и точно посочени  актове на насилие, което е грубо показване на основните принципи в гражданското съдопроизводство и се стига до отказ от защита в специалното, съобразено с по-особения статут на пострадалото лице, производство по ЗЗДН.

По отношение на всички останали указания, дадени в п.3-п.6 от разпореждането от 17.01.2019г., следва да се отбележи на първо място, че са отстранени с подадената на 18.01.2019г. молба от молителката. Освен това, сами по себе си, тези указания не касаят отстраняване на съществени нередовности в молбата, които да доведат до прекратяване на производството. Неясноти относно някои от обясненията на молителката, използвани от нея изрази, неясноти относно жилището и коя част от т.него от кого се използва, както и кои са конкретните места за социални контакти на молителката, са все обстоятелства, които могат без проблем и без накърняване правата на ответника да се отстранят в първото по делото съдебно заседание при изясняване на фактическата страна на спора, съгласно разпоредбата на чл.143 от ГПК, като ответникът е защитен с възможността, визирана в ал.2, изр. второ на чл.143 от ГПК. Освен това следва да се посочи, че по отношение на мерките за защита, които при евентуална основателност на молбата за защита, съдът ще приложи, последният не е обвързан и ограничен от тези, посочени от молителя. Налагането на мерките – техния вид и срок е изцяло предоставено на преценката на съда, необвързан от исканията на молителя. Поради това, въпросите, свързани с евентуално налаганите мерки, съдът може и следва да изясни в открито съдебно заседание с участието на страните. Неточностите в молбата в тази насока, не обуславят и не водят до прекратяване на производството. 

На последно място следва да се посочи, че повтарянето на петитума и при доказателствените искания, които обаче са ясни и естествено могат да се уточнят и в първото по делото открито съдебно заседание, не води до нередовност, обуславяща прекратяване на производството.

С оглед изложеното съдът намира, че като е постановил обжалваното прекратително определение, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени, като делото се върне на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение №335 от 01.02.2019г., постановено по гр.д.№176/2019г. по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради неостраняване на нередовности в молбата за образуване на производство по ЗЗДН, като НЕПРАВИЛНО и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр.д.№176/2019г. по описа на СлРС на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.