О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.03.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ  

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№134 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от П.Г.М. чрез пълномощника му адв. Г. М. против Разпореждане №446 от 13.02.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5657/2018г. по описа на съда, с което е върната исковата молба и допълнителната такава от 12.12.2018г. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с процесуалноправните норми. Излага подробно фактологията на извършените по делото действия. Посочва, че е изпълнил дадените указания за вписване на исковата молба, като е представил вписания препис на 14.12.2018г. На 12.12.2018г. е депозирал уточняваща петитума на иска молба, като на 17.12.2018г. съдията докладчик е указал вписване на тази допълнтелна молба в срока за вписване на исковата молба, който бил 12.12.2018г. Това указание на съда му било съобщено на 27.12.2018г. и нямало как да се изпълни в срока за вписване на първоначалната молба, който вече бил изтекъл. Посочва, че още на следващия ден – 28.12.2018г. указанието било изпълнено – допълнителната молба била вписана в СлВП – Сливен, като двете молби били заведени с един и същ входящ номер на СлВП – Сливен. Счита, че с дадените нови указания от 17.12.2018г. съдът е валидирал всички процесуални действия на ищцовата страна, като новите указания били неточни, неясни и объркващи, но въпреки това били изпълнени – вписани първоначалната и допълнителната искова молба, платена била държавната такса и била изготвена скица на процесния имот. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с която е предявен от П.Г.М. чрез пълномощник адв.М. против Община Твърдица ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Шивачево, общ.Твърдица.

С разпореждане от 13.11.2018г. съдията докладчик при извършване на проверка за редовност на исковата молба е намерил същата за нередовна, оставил я е без движение и е указал на ищеца отстраняване на следните нередовности: 1. Уточнение как е закупен имота от ищеца – еднолично или в режим на СИО; 2. Посочване цената на иска; 3. Заплащане на държавна такса – 4% от цената на иска; 4. Представяне на данъчна оценка и скица на процесния имот, задължителни с оглед определяне цената на иска; 5. Вписване на исковата молба. Определен е 3-седмичен срок за изпълнение на указанията.

Препис от разпореждането е връчено на ищеца чрез пълномощника му адв.М. на 20.11.2018г.

На 26.11.2018г. адв. М. подава молба, с която уточнява, че процесния имот е придобит от ищеца М. преди сключване на граждански брак /представено е удостоверение за сключен гр. брак/. В молба е посочено, че без издаване на скица и данъчна оценка не може да се определи цената на иска и моли съда да му издаде нарочни удостоверения за снабдяване с въпросните документи. Посочва, че въпреки това е заплатил минималната такса от 50лв. и представя вносна бележка. Направено е искане за продължаване на срока.

С разпореждане от 28.112018г. съдията докладчик разпорежда издаване на поисканите удостоверения след представяне на доказателство за заплатена държавна такса. Същите са издадени и получени от адв.М. на 03.12.2018г.

С определение от 28.11.2018г. съдът е отхвърлил молбата на ищеца за продължаване на даденият му 3-седмичен срок за отстраняване на нередовности в исковата молба, връчено на адв.М. на 03.12.2018г.

На 12.12.2018г. адв.М. депозира в СлРС молба вх.№25956, с която уточнява петитума на иска в частта относно описанието на процесния недвижим имот /площ/.

С разпореждане от 17.12.2018г.съдията докладчик указва на ищца вписване на тази допълнителна молба, което да се извърши в срока за вписване на исковата молба. Разпореждането е съобщено на адв.М. на 27.12.2018г.

На 14.12.2018г. с нарочна молба адв.М. представя по делото препис от исковата молба, вписан в СлВП – Сливен на 13.12.2108г.

На 28.12.2018г. адв.М. депозира нова молба, с която посочва, че представя вписана уточняващата петитума допълнителна молба, но е представен само препис от първоначалната искова молба, но с допълнително отбелязано ново вписване от 28.12.2018г.

С частната жалба е представен вписан препис от допълнителната уточняваща молба от 12.12.2018г. със заверка за извършеното й вписване в СлВП – Сливен.

На 13.02.2019г., след като е приел, че указаните нередовности не са изпълнени в цялост, като исковата и допълнителната молба са вписани след дадения от съда срок за това, поради което процесуалното действие се смята за неизвършено, е постановил Определение №446, с което е върнал исковата и допълнителната молби и е прекратил производството по делото.

Определението за прекратяване на производството е съобщено на ищеца чрез пълномощника му адв.М. на 18.02.2019г. Частната жалба против него е подадена на 22.02.2019г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че при производството по чл.274 и сл. от ГПК въззивният съд действа както при пълен въззив, т.е. съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

При изпълнение на тези си правомощия, въззивният съд констатира на първо място, че дадените от районния съдия указания за отстраняване на нередовности в исковата молба /разпореждане от 13.11.2018г./ са правилни и законосъобразни и в петте си пункта.

С молбата от 26.11.2018г. ищецът е отстранил изцяло нередовността по п.1 и е заплатил първоначална държавна такса в минималния размер от 50лв.

Въззивният съд приема, че макар и след указания срок, ищецът е вписал исковата молба, както и уточняващата петитума такава /само да се отбележи, че е неправилно указанието за нейното вписване в срока за вписване на първоначалната искова молба, който вече е изтекъл, а и за новото указание следва да се определи нов срок/ и то много преди съдията докладчик да се запознае с докладваното му дело и да го прекрати с обжалваното определение. Вписването е извършено, поради което факта, че е след изтичане на указания срок, но преди прекратяване на производството, не представлява пречка за продължаване на производството по делото, поради което и неспазването на срока за това действие, според настоящия състав не е основание за прекратяване на производството по делото. Напротив, след вписването тази пречка е отпаднала и ако само това е нередовността, то тя е отстранена и производството по делото следва да продължи.

В случая обаче е налице неизпълнение на указанията, дадени в т.2 и т.4 от разпореждането от 13.11.2018г., които не са изпълнени и до настоящия момент. Ищецът не е посочил нито в исковата, нито в допълнителната уточняваща молба цена на иска /не е посочена и данъчната оценка на имота, която се явява такава по чл.69, ал.1, т.2 от ГПК/. До настоящия момент по делото не са представени изрично указаните на ищеца удостоверение за данъчна оценка /необходимо за определяне цената на иска/, нито скица на имота, необходима за индивидуализирането му. Въпреки, че съдът е издал, респ. ищецът чрез пълномощника си е получил издадените му надлежни удостоверения, той не е представил по делото тези два документа /макар, че ги е посочил в обстоятелствената част на молбата си от 12.12.2018г., но не ги е представил като доказателства/. Посочването на цената на иска е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба, съгласно чл.127, ал.1, т. 3 от ГПК и тази нередовност задължително следва да се отстрани от ищеца, като неотстраняването й в срок е абсолютно основание за връщане на исковата молба /чл.129, ал.3 от ГПК/.

Поради това, въззивният съд намира, че правилно дадените от районния съд указания в п.2 и п.4 от разпореждането от 13.11.2018г. не са изпълнени, нито в указания на страната срок, изтекъл на 11.12.2018г., нито до постановяване на обжалваното определение, нито до настоящия момент, което е основание за връщане на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е върнал първоначалната и допълнителната искова молба е и прекратил производството по гр.д.№5657/2018г. по описа на СлРС, поради неотстраняване на нередовности, макар и по различни от изложените в обжалваното определение съображения. Поради това частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П.Г.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв.Г. *** частна жалба против Определение №446/13.02.2019г. по гр.д.№5657/2018г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      

                                                                                              2.