О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.03.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 147 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от Х.К.Х., ЕГН ********** *** против определение № 648/01.03.2019 г. по гр.д. № 692/2019 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за овластяване на основание чл. 134 ал. 3 от ЗЗД да упражни имуществените права на длъжника по изп.дело № 1826/2018 г. на СИС при СлРС като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че съдът не е зачел фактите изложени в исковата молба и приложените към нея документи. Твърди, че длъжникът по изпълнителното дело не желаел да се възползва от правните средства за защита на правото си на собственост, а бездействието му заплашвало удовлетворяването на жалбоподателя – кредитор. Страната посочва, че неправилно съдът е приел, че се касае за производство по чл. 134 ал. 3 от ЗЗД. Тя не била длъжна да даде правна квалификация на предявения иск, а съдът на основание твърдените факти трябвало да определи правната квалификация на спора. ДСИ не можел да продаде имот с идентификатор 67338.406.474, тъй като бил предвиден за улица и по този начин не можело да се съберат средства от които да му се изплати обезщетението за професионални заболявания. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 11.02.2019 г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от жалбоподателката, с която било поискано ищецът да бъде овластен да упражни имуществените права на длъжника върху поземлен имот. От изложението в молбата става ясно, че ищецът е кредитор ( взискател по изп.дело) на ТД „Геостройкомплект“ ЕООД със седалище гр. Хасково, което е собственик на недвижим имот с идентификатор 67338.406.474. По отношение на недвижимия имот  по действащия ПУП на гр. Сливен имотът бил предвиден за улица и към настоящия момент се използвал за такава, като дори в него била изградена автобусна спирка. Жалбоподателят е поискал да бъде овластен от съда да упражни имуществените права на длъжника и по този начин да защити правото на собственост на длъжника, тъй като той сам не защитавал имота си. С обжалваното определение от 01.03.2019 г., СлРС приел, че в рамките изпълнителното производство няма права, които жалбоподателят да може да изпълни сам вместо длъжника, поради което искането му се явява неоснователно. Във връзка с това молбата на жалбоподателя била отхвърлена.

Съобщението за обжалваното определение било връчено на жалбоподателя на 21.03.2019 г., а частната жалба е депозирана на 14.03.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

Депозираната жалба е подадена от лице имащо интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбите на чл. 134 ал. 1 и 2 от ЗЗД се разглеждат две хипотези, при които кредиторът може да осъществи права на длъжника ако неговото бездействие го засяга. При първата хипотеза – чл. 134 ал. 1 от ЗЗД, без да има специално овластяване от съда, кредиторът може сам да инициира съдебен процес, при който да защити правата на длъжника вместо него. В тази хипотеза не се изисква предварително разрешение от съда за да се изпълнят правата на длъжника. При втората хипотеза – чл. 134 ал. 3 от ЗЗД, се иска разрешение от съда, съгласно което кредиторът да бъде овластен от съда да извърши различни действия защитаващи интересите на длъжника. Този ред се използва само тогава, когато правата на длъжника не се осъществяват по общия исков ред.

В настоящия случай жалбоподателят е искал от съда да защити интересите на длъжника. Ако се касае за предявяване на иск против трето лице ( община Сливен), то не е необходимо съдът да дава специално разрешение. Ако се касае за действия, които да се извършат вместо длъжника в изпълнителното производство ( както е приел първоинстанционният съд), съдът следва да прецени дали има такива, които кредиторът да извърши вместо длъжника за да защити правата си. При преценка на доказателствата по делото, съдът не е установил такива права, които да могат да се осъществят в изпълнителното производство от кредитора вместо длъжника и е отхвърлил искането на жалбоподателя като неоснователно. Настоящата инстанция също не установява такива права, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

 

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х.К.Х., ЕГН ********** *** против определение № 648/01.03.2019 г. по гр.д. № 692/2019 г. на РС – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: